Експертиза: Има недопустимо висок здравен риск при добива на газ в Добруджа

„Налице е реална предпоставка за формиране на недопустимо висок здравен риск.“ Това показва здравно-екологична експертиза по делото на „Русгеоком БГ“ срещу Регионалната инспекция по околна среда и води във Варна (РИОСВ). Фирмата-инвеститор обжалва решението, с което не е одобрено инвестиционното й предложение за проучване и добив на газ в четири участъка: „Рогозина“, „Чернооково“, „Калина“ и „Рогозина изток“ на територията на област Добрич. 11-ото заседание по делото започна днес при засилен обществен интерес . Десетки граждани бяха обсадили от сутринта входа на Административния съд във Варна, отзовавайки се на призив в социалните мрежи. Жени, облечени в народни носии, посрещаха гражданите с хляб и сол с вкуса на житницата на България. Хората носеха плакати „Будни сме“, „Ние, обикновените хора – ЗАЕДНО за нормален живот и чиста Земя!“, „Добруджа? Да“, „Вода. Хората не могат да я правят“. Част от гражданите за първи път бяха бяха допуснати да наблюдават на живо заседанието от видеоекрани в съдебна зала. Един от плакатите, които хората носеха отвън, беше връчен на адвокатите на „Русгеоком БГ“, които бяха посрещнати с викове „Мафия“. Юристите на инвеститора по делото пледираха пред съда да бъде освободено вещото лице д-р Димчо Томов, извършил здравно-екологичната експертиза, и да бъде заменен с друг. Доводът е, че „не е даден отговор на поставените към експертизата задачи“. Съдът не се съобрази с искането. В продължение на близо 5 часа, вещото лице отговаря на въпросите на страните и съдията-докладчик. След изчерпване на въпросите, експертизата беше приета.

Според здравно-екологичната експертиза, за азотните окиси се очаква „надвишаване на средночасовата норма за опазване на човешкото здраве до 4,77 пъти и ще са налице многократно повече случаи на превишавания над допустимите 18 пъти за 1 година при определени метеорологични условия“. Очаква се и превишаване и на алармения праг за концентрациите на азотни окиси, което не трябва да става за повече от 3 часа. Според д-р Димчо Томов, той ще бъде надвишен в някои случаи повече от два пъти за повече от 3 часа.

Вещото лице е предположило, че фактическите концентрации на замърсяванията ще са по-високи от предвиденото в доклада за оценка въздействието върху околната среда (ДОВОС). А „мерките за предотвратяване и ограничаване на значителните последици за човешкото здраве, са недостатъчни“. Според експертизата са възможни „късни проявления на въздействия на токсико-химичен фактор върху водите, които могат да формират повишен риск за населението“. Документът не изключва и радиоактивно замърсяване, както и увеличаване на здравния риск в дългосрочен аспект при някои аварии.

Съдът даде едномесечен срок на страните за писмени становища и една седмица допълнително за отговори по становищата. Съдебното решение ще бъде обявено „в разумен срок, след представяне на становищата“, съобщиха от пресслужбата на съдебната институция.

Началото на сагата с добива на газ в Добруджа датира още от 2003 г. Тогава руската фирма “Башкиргеология“ получава разрешение за проучване. Четири години по-късно проектът е купен от „Русгеоком БГ“, свързана с “Овергаз”, най-големият частен доставчик на синьо гориво в страната. Компанията успява да докаже запаси на газ и да регистрира геоложко откритие. Така се стига до искане пред правителството за 35-годишна концесия, с доказани извлекаеми запаси от 1.097 млрд. куб.м газ и потенциал за 2.5 пъти повече.

През 2017 г. жителите на Добруджа организират масови протести срещу инвестиционните намерения за добив на природен газ. През декември същата година в община Генерал Тошево, на чиято територия са планирани сондажите, се провежда местен референдум. 97% от упражнилите правото си на глас се обявяват против използването на земята им за добив на подземни природни богатства.

Синтия Недялкова: Този проект не трябва да се случва, ако искаме ¼ от България да оживее

Здравейте, Синтия! Вие следите делото на „Русгеоком“, като гражданин, от самото начало. И днес сте пред Административния съд във Варна. Какво очаквате от днешното заседание?

-Очаквам най-после съдийката да прогледне, да разбере колко опасно е това инвестиционно предложение. Със сърцето и с ума си, без да се влияе от нищо друго, да реши в полза на живота на хората. Тук сме малко, но това касае всички.

През последната седмица търсихте и публикувахте експертни мнения, разговаряхте лично с хидроинжинера Димитър Щерев по проблема. Потвърдиха ли се опасенията ти?

-Потвърдиха се. И инж. Щерев е категоричен, че водата ще бъде отровена, че повърхностните езера, пълни с отпадните води от дейността, могат да прелеят. Че земетресения могат да се случат. Че част от водата ще изчезна, а друга ще бъде отровена. Няма как при 43 сондажа да няма авария, колкото и перфектни да са. Четохме доклада им, геоложкото откритие, където казват, че ще интензифицират и казват, че има опасност от радиоактивност. Димитър Щерев казва, че тези глинести скали, които покриват водоносния слой, известен като Малм-Валанж, в момента не изпускат радиоактивност. Но когото бъдат разбити и през тях се сондира, това ще освободи радиоактивните материали. Инвеститорът е записал в геоложкото си откритие „анормална радиоактивност“. Писали са, че ще интензифицират пластовете. Питах ги по време на общественото обсъждане на доклада: Интензификация означава ли фракинг? Отговорът беше: „Да.“. Те си признават. А на делото си говорим приказки от 1001 нощ. Този проект не трябва да се случва, ако искаме ¼ от България да оживее.