Автор: Свилена Велчева
Публикувано на 09/04/2021

Скали, образувани преди 199 милиона години, съхраняват днес питейната вода на иначе бедната на повърхностни водоеми Добруджа. Те носят трудното за произнасяне име Малм-валанж. То не е приумица на ексцентричен геолог, а идва от времето на отлагане на скалите. Днес тези скални образования се намират на дълбочина до 2000 м и играят ролята на резервоари за питейна, а не рядко и на лечебна минерална вода. Заради обширната площ, която заемат, често са наричани „подводно море“. Геоложкото им название обаче е малм – валанжски водоносен хоризонт. Той обхваща Североизточна България, северно от линията Преслав – Смядово – Дългопол – Бяла, и на практика попада на територията на три области – Добрич, Варна и Шумен.

Сигурно сте чували, че в Добрич пият най-скъпата вода. Една от причините е, че тя идва от най-дълбоко, а за да стигне до чешмите, й е необходимо по-голямо количество енергия. Добруджанската питейна вода стига до домовете на хората именно от това т.нар. подводно море, образувано в скали на стотици милиона години.

Най-пълноводен е хоризонтът в района на Девня и Разделна. Температурата на водата се изменя от 15°С в зоната на подхранване до 55°С на дълбочина до 1200 м. в района на Варна. В зависимост от морфологията на скалите и дълбочината, част от тази вода с температура над 20°С се причислява към минералната.

По химичен състав водите са пресни и отговарят по качества за питейно-битово, промишлено и селскостопанско водоснабдяване, заявяват от Басейнова дирекция „Черноморски район“.

Откъде идва водата

Няма бездънни кладенци. Подземните води на Малм-валанжа се подхранват от падналите валежи. Геолозите са открили, че това става директно в района на Шуменското плато и около Девня. Когато обаче подземните скали са по-плътни и непроницаеми, пътят на водата минава през по крупни тектонски нарушения.

Подземните води понякога излизат на повърхността естествено. Това са така наречените извори. Ако някога сте пили вода от естествен извор, няма как да не сте направили разлика в бистротата, температурата и ако щете дори в пивкостта на изворната в сравнение с водопроводната, чешмяна вода. Старите хора на село, свикнали да пият изворна вода, често казват за чешмяната: „Тази вода не ме напива“.

Днес естественото дрениране на водата във вид на извори се извършва по т.нар. Южно-мизийския разлом (линията – южно от Шумен – Варна) и Венелин Аксаковската дислокация (линия север – юг – Добрич – Аксаково – Девненски и Златински извори, с дебит около 3,5 м3/сек.).

За съжаление, по-често срещаният начин, по който подземната вода стига до нас, е изкуствено – чрез изградени многобройни водовземни съоръжения или т. нар. сондажи.

Къде отива водата

Водата от Малм-валанжа, подобно на повърхностните води, реките, си има естествен водосбор. Предполага се, че известна част от нея се разтоварва по района на Черноморския шелф. Посоката на водите на хоризонта показва направление на потока в североизточно и северно направление към Черно море и река Дунав.

В районите на Девня, Златина и Разделна хоризонтът излиза на повърхността във вид на т.нар. възходящи извори. Ето откъде водят началото си популярните Девненски извори.

Що за скали са това

Структурата на скалите от Малм-валанжския водоносен хоризонт най-отдолу е изградена от седиментни крабонатни скали от минералите доломит и калцит. Средният слой е от доломитизирани варовици, а най-горният – от неравномерно напукани и окарстени варовици. Горната и долната част на Малм-валанжския комплекс са с ниска проводимост, докато средната е високопроницаема с мощност от 200 до около 400 м. Откритата порестост за целия комплекс е средно от 8 до 15%, като в проницаемата достига до 38%.

Защо са важни?

Водите на малм-валанжкия водоносен хоризонт са най-надеждния и устойчив източник на подземни води за питейно-битово, промишлено и селскостопанско водоснабдяване на територия на бедната на повърхностни води Североизточна България. Това е заключение на експертите от Басейнова дирекция „Черноморски район“, които отговарят за водните обекти в Североизточна България.

В края на миналата година естественият ресурс от студени подземни води на т.нар. подземно море е 6560 л/с. Определените свободните водни количества са 3732 л/с. Ресурсът от минералните води е 2512 л/с, а свободните – 2132 л/с. Той има огромно значение за туризма в региона.

Свързан

На територия на България и Басейнова дирекция „Дунавски район“ има подобен водоносен хоризонт. Това е Горноюрско-валанжският карбонатен комплекс, който подобно на Малм – валанжския има широко разпространение по площ. Източно от р. Янтра карбонатният комплекс на горната юра и валанжа образуват общ водоносен хоризонт. Голямата му дебелина и специфични свойства способстват за натрупването на голямо количество подземна вода в общ водоносен комплекс. Подземните води от този комплекс се явяват и трансгранични.

СПОДЕЛИ!

Подкрепи ни с покупка от онлайн магазина