„На всичко сме готови. Последното, което ни остана в тази държава, е водата ни. От тази вода се храним. Този плодороден чернозем го има благодарение на нея. Как да допуснем една фирма да прави 43 сондажа през водата?!“, обръща се към хората, които са я наобиколили Синтия Недялкова. Жената е дошла от Добрич в мразовития петъчен ден пред Административния съд във Варна. Тук, в 10-ото поредно заседание от 2018 г. насам, ще се гледа делото на „Русгеоком БГ“ срещу Регионалната инспекция по околна среда и води във Варна (РИОСВ). Фирмата-инвеститор обжалва решението, с което не е одобрено инвестиционното й предложение за проучване и добив на газ в четири участъка: „Рогозина“, „Чернооково“, „Калина“ и „Рогозина изток“ на територията на област Добрич.
„Положението е много сериозно, много страшно! Не знам по какъв начин да ги спрем! Но не трябва да го допускаме!“, категорична е Синтия. Жената до нея добавя: „Всичко е за сметка на нашето здраве и на нашия поминък.“ Съмнявам се, че ще има справедливост, поклаща глава Синтия Недялкова. Тя и съгражданите й се борят срещу добива на газ в региона вече не помнят от колко години. Днес във Варна са около 50-ина души. Донесли са топъл чай и дежурят пред входа на съда, за да покажат, че не са се отказали да отстояват правото си на чиста околна среда.
В началото борбата е срещу шистовия газ. Въпреки че сега фракинг технологията е забранена, хората от Добруджа не вярват, че няма да бъде използвана. „Няма как да стане без фракинг. Няма да е шистов газ, но може да е от пясъчници, може да е от глинести скали, от въглища, да не е от шисти. Проблемът е в метода на добиване“, смята Недялкова. По думите й, инвеститорът е признал по време на общественото обсъждане, че начинът на добиване е тип „фракинг“. „Признаха си. Учени доказаха, че и радиоактивно замърсяване ще има. А по време на делото в съда експерт – химик каза, че ще има и живачно замърсяване“, тревожи се добричлийката.
На днешното си заседание съдът изслуша вещите лица от тройната съдебно-екологична експертиза по въпроса: „Разгледани ли са кумулативните въздействия и направена ли е детайлна сравнима оценка на кумулативното въздействие от изпълнението на всички фази и етапи на инвестиционното предложение, включително и на предвидените за използване технологии?“ и прие експертизата. „Въз основа на направения преглед на предоставената документация, на нормативната уредба и на наличните методически указания, считаме че са разгледани кумулативните въздействия и е направена детайлна сравнима оценка на кумулативното въздействие от изпълнението на всички фази и етапи на инвестиционното предложение, включително и на предвидените за използване технологии“, се посочва в експертизата
Съдът прие представените доказателства за извършените сондажни работи в глинестия пласт, от които става ясно, че в този интервал ядково сондиране не е извършвано и не е взета ядкова проба, съобщават от пресслужбата на съда. Съдът изиска от Министерство на енергетиката ежедневните рапорти за взетите сондажни ядкови проби от въпросния глинест пласт. Поиска „Русгеоком БГ“ да отговори, дали се пази, къде и в какво количество материал от пробите. Даде 7-дневен срок на страните за прецизиране на задачи към повторните и нови експертизи, поискани във връзка с оспорването на приетата тройна съдебно-екологична експертиза.
По искане на страните, до днешното съдебно заседание съдът изслуша и прие експертизите на 6 вещи лица – еколог, геолог, хидрогеолог, сондажен инженер, химик и геофизик, по представените от тях екологична и комплексна съдебно-техническа експертиза. Предстои изслушване на вещото лице по здравно-екологичната експертиза, която ще бъде разгледана на следващото заседание по делото на 19 март 2021 г. от 11.00 ч.
На предходното заседание, през септември, е представена допълнителна експертиза, свързана с констатацията в Доклада за оценка въздействието върху околната среда за анормално висока радиоактивност в 4-метров глинест пласт. Осреднената стойност, която се смята за нормален фон в сондажа се движи около 100 API. Констатираната стойност е 180, заявява вещото лице.
Началото на сагата с добива на газ в Добруджа датира още от 2003 г. Тогава руската фирма “Башкиргеология“ получава разрешение за проучване. Четири години по-късно проектът е купен от „Русгеоком БГ“, свързана с “Овергаз”, най-големият частен доставчик на синьо гориво в страната. Компанията успява да докаже запаси на газ и да регистрира геоложко откритие. Така се стига до искане пред правителството за 35-годишна концесия, с доказани извлекаеми запаси от 1.097 млрд. куб.м газ и потенциал за 2.5 пъти повече.
През 2017 г. жителите на Добруджа организират масови протести срещу инвестиционните намерения за добив на природен газ. През декември същата година в община Генерал Тошевско, на чиято територия са планирани сондажите, се провежда местен референдум. 97% от упражнилите правото си на глас жители на общината се обявяват против използването на земята им за добив на подземни природни богатства. Пет години преди местното допитване парламентът забрани добива на шистов газ чрез хидравлично разбиване. Заради слабият контрол и задкулисието при вземането на решения на най-високо ниво, хората не вярват, че нещо се е променило. Борбата срещу добива на газ с рискови и застрашаващи здравето и околната среда технологии продължава.
СПОДЕЛИ!
Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността
Проектът „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото. Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
