Малкият ламаринен спиркозаслон на пътя Бургас-Варна не може да спре жегата от септемврийско слънце. Междуградският микробус от Бургас трябваше да е в Бяла преди 15 мин. Ако обществен транспорт за Варна въобще спре някъде, тук ще е. Автогарата е в ремонт, но дори и да не е, от там тръгват автобуси три пъти на ден. Поне това казват местните. Информация на сайта на беленската автогара липсва, както и телефон за контакт. Но затова пък се намират контактите на всички превозвачи, които извършват превоз на пътници през града.
„Колегата вече е минал. Ако има места, ще спре. Следващият трябва да е в Бяла след около 20 мин.“ Изчерпателната информация получаваме след няколко прозвънявания и настойчиво питане към фирмата – превозвач, чийто автобус очакваме.
След половин час се задава. „Трябва да мятаме, за да ни види. Нали така казаха?“ – възбудено коментират две момичета с раници, преди да се спуснат към пътното платно. И о, късмет! Микробусът спира и дори има няколко свободни седалки.
Така приключва пътуването до Юнец – село на 40 км южно от Варна и на 12 км от Бяла. До там транспорт не съществува. Може да се придвижиш само с кола. Ако имаш. Велосипедът е алтернатива, но почти никой не я използва, защото граничи с безразсъдство.
Радин Петров учи и работи в Германия. Връща се в Бяла за ваканциите. Налага му се често да пътува между Бяла и Юнец, където живее майка му. През последния си триседмичен престой у нас е изминал 12-те км само веднъж. Отнема му около 30 мин – три пъти повече, отколкото с кола. Но не това е причината да не ползва колелото. „Опасно е. Пътят е натоварен. Теренът е доста наклонен. И през цялото време трябва да се обръщам, да проверявам дали има кола зад мен. Преценявам колко да се отдръпна. И дали да отбия, ако се налага…“. Затова обикновено разглобява колело, прибира го в багажника на колата и пътуване с автомобил.
„Юнец – Бяла“ е най-опасният пътен участък след този в Кресненското дефиле. Тук почти ежедневно стават катастрофи. Самоубийствено е да караш колело“, твърди Боян, който от години живее в Юнец. Неговият алтернативен транспорт е електрическа триколка, която обаче използва единствено по черни пътища и просеки в гората.
Преди години тук все пак е минавал междуградски автобус – веднъж на ден. Според местните обаче часът, в който тръгвал – 15, го правел почти безполезен и го спрели заради липса на рентабилност, въпреки че главният път Бургас – Варна е само на 2 км.
Сега в селото, което е на територията на община Долни чифлик, има 75 души постоянни жители. Но действителният брой е многократно повече. Тук има три туристически комплекса от къщи. Има и постройки, които се ползват за живеене постоянно през ваканциите и почивните дни. Шкорпиловци е само на 12 км. Камчия – също.
Радин живее в Германия от 10 години. Там няма кола. През 10-те години престой там му се налага само два пъти да ползва автомобил – когато мести квартирата си. „С колелото съм всеки ден. Минавам ежедневно около 30 км. Там е много лесно“, казва момчето. Работата му е на 6 км. Взема ги за не повече от 20 мин. С градския транспорт му отнема същото време. Но предпочита колелото, защото „е малко разсънване, преход от вкъщи към работа, момент, в който мога да изключа“.
Когато започва ремонтът на Дюлинския проход (път III-906), отсечката между Старо Оряхово и Гюльовца (около 34 км), жителите на село Юнец виждат надежда, че ще могат да се придвижват по-лесно, по-достъпно и по-икономично. Т.е. ще могат да ползват и велосипед. Оказва се обаче, че в инвестицията от 84 млн. лв. за ремонт на пътя е предвидено „разширение, изграждане на нови водостоци, преместване на телекомуникационни мрежи“, но не и алтернативен на автомобилния транспорт. С две думи колелото остава мираж и след милионите, вложени в транспортна инфраструктура. А хората в Юнец си остават все толкова „транспортно“ бедни, колкото и преди вложението от 84 млн. лв.
„Не съм пътен инженер, но сега е моментът, в който трябва това да се помисли за изграждането на веломаршрути. Няма да изисква нито много финанси, нито много усилия да се направи един добавъчен участък и да се свържат съществуващите пътища“, разсъждава на глас Радин Петров. Той си дава сметка, че теренът за каране на колело до Бяла няма да е лек. Представям си го така, че да не се боря за мястото се сред колите, да не притеснявам шофьорите и да не поставям себе си в опасност, звучи засега утопията на младия мъж.
Бяла е една от общините във Варненска област с добре изградени велосипедни маршрути. Но достигането до тях е предизвикателство. „Трябва специално да се отиде с кола, за да се включиш в маршрут, предвиден за колелета. По този начин превозното средство колело се изолира като спорт и като алтернатива за придвижване. За да не се стига до транспортната бедност, трябва да има интеракция между различните превозни средства“, разсъждава Радин.
„Въпросът е в приоритетите. Кое ни е по-важно. В момента навсякъде в България автомобилния транспорт е с приоритет. Или поне така се проектира винаги. Но той е претоварен и все по-често се чуват проблеми. А и еко алтернативите, за които се приказва, да не само на думи“, коментира Дарина Петрова, която живее от няколко години в Юнец. Тя не смята, че със завършването на ремонта на Дюлинския проход, възможността за веловръзка е пропусната. „Винаги има възможности към вече съществуващите или проектирани веломаршрути да се включат малки. Има горски пътища, има участъци за каране на колело, които просто не са свързани към по-големите“, казва Дарина.
Радин Петров ни изпраща с оптимизъм. „Нещата винаги се случват. Но това е процес, на който трябва да завъртим педалите“, убеден е младият мъж.
Продължение – Транспортно бедни: 85% от пътните превози у нас са с лични коли
СПОДЕЛИ!
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Настоящият проект се осъществи благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре", в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи", Български дарителски форум и Асоциацията на европейските журналисти – България.
