Свободата на словото надникна смело от „Черната книга на правителственото разхищение в Бъългария 2023“. За девета година „Черната книга“ обедини 15 истории за пропилян публичен ресурс, за корупция и безобразия във властта. Около половината от журналистическите разследвания са от страната. „Корупцията извън столицата не е по-малка. Тя дори е много по-очевадна, много по-болезнена и по-застрашаваща. Безхаберието и корупцията може дори да убиват”, заявява журналистът Дияна Желязкова. Тя започва да пише за „Черната книга“ преди 5 години с материал за „Арена Шумен“, построена 2018 г. „Нищо освен фанфари не се чуваше тогава за правителството на Бойко Борисов. Изляха се 13 млн. лв. в проекта. На първия дъжд залата потече. Последва пълно мълчание, въпреки че имаме общинска телевизия, частни сайтове, национали медии. След като написах за случилото се, предизвикахме огромен скандал. Но всичко се покри. На следващата година пропадна дори парадното стълбище“, разказва Желязкова, провокирала интереса към темата от страна на германската държавна телевизия.
„Дълги години нищо не се случваше след моите публикации. В един момент човек се отчайва. Последната година работя по два проекта в две малки делиормански общини, които се управляват от различни политически сили. Хората са смачкани и трябва да мълчат, защото в местна власт е и хляба и ножа. И дори местните магазини се държат от местните управници. Целта е да влизаме в такива малки общини и да даваме кураж на хората“, смята Дияна Желязкова. Тя разказа и за двата случая от Варна на журналиста Спас Спасов, намерили място в тазгодишното издание. Публикациите засягат разследване на държавни имоти край Варна, които години наред обслужват безвъзмездно частни интереси. Другата тема е свързана с държавен терен, предназначен за улица в Камчия, който се превръща в частен имот.
След 2009 г. свободата на словото у нас започна да се ограничава, сочат наблюденията на журналистката. „Като разгърнах стари вестници от 2001 – 2003 г., виждам как сме писали – блестящо, свободно. Тогава бяхме доста по-напред и в класацията за свободата на словото. След това започнахме да се автоцензурираме. Защо? Три години ме разследваха по Наказателния кодекс заради информация, че жителите на едно село са събрали подписка за сваляне на кмета. Когато ходиш по съдилища, за да даваш обяснения, започваш да внимаваш какви думи използваш. Но има смисъл дори, боравейки много внимателно с думите. Когато гражданите видят, че има кой да им помогне, да ги побутне, се престрашават. Събира се критична маса и преобръща нещата. Има смисъл от това, което правим“, убедена е Дияна Желязкова.
„Черната книга на правителственото разхищение в България“ беше представена от журналиста Дияна Желязкова и по време на гражданския форум „Конференция по демокрация 2024“ във Варна. Книгата е почти връстник на форума и се ражда заради липсата на граждански контрол върху прозрачността и отчетността на институциите по отношение на публичните разходи.
Чуйте какво каза Дияна Желязкова по време на „Конференция по демокрация 2024“:
СПОДЕЛИ!
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас" и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика".
