Слънчеви бани или как се установи Робинзон на Добруджанския морски бряг?

„Както Робинзон Крузо, така и ние започваме от самото начало. Първата ни стъпка ще бъде да изградим компостна тоалетна и слънчева баня. В началото ще презентираме различните технологии на строеж, а накрая ще тестваме продукта на общия ни труд.“

*Заглавието и текста са част от първия ни репортаж от далечната 2010 г. за… едно място, където вече 15 години всяко лято бягаме „далеч от бетонния град“. За по няколко дни…

Намира се на едно от най-дивите места по Българското Черноморие. Там има плаж, защитена територия, езера, тишина… И всяко лято го описваме. За да разкажем на тези, които не са били с нас, какво са пропуснали… Свободата в първичния й вид и… приятния гъдел на трева под нозете си.

Да, познахте! На село сме. На 8 км северно от Шабла. Отбивката вляво от международния път за Румъния води към село Езерец. На ул. 17-та зад ограда от камъни и дървен плет са наредени палатки. Всяка година последната седмица на август и първата на септември Обществен център за околна среда и устойчиво развитие води тук младежи, далеч от бетонния град.

Началото

Идеята за еколагерите се заражда през 2000 г. при едно от посещенията в Англия на Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Там се запознава с работата на организация, която прави подобни обучения. Решава, че това е, интересен и устойчив метод на обучение за младежи и у нас.

„Минах през дълъг период на проучване и търсене на място. Най-накрая намерих този двор от 600 кв. м в с. Езерец“, разказва Илиев. Когато за първи път вижда района, той го оприличава на рай. „Асфалтовият път стигаше само от разклона на главния път до центъра на селото. На улицата, на която сега е еколагерът, имаше само две къщи. Все още съм влюбен в това време“, признава Илиян.

„Наричаме го „лагер” условно, все още няма измислена точна дума, която да предаде емоцията и усещането от преживяното. Наподобява малко на сървайвър, но е само на няколко километра от големия град. Прилича на училище сред природата, но с учители – самите ученици. Някой го вземат за почивка, но се налага да поработят.“

Така описваме през 2013 г. „една очаквана ваканция, далеч от бетонния град“.

Еколагерът в Езерец е замислен като нещо, което да запази и демонстрира традиционният облик на мястото. Тук всичко се случва с местни материали. Защото организаторите му смятат, че устойчивото развитие трябва да е базирано на ресурсите на местната територия. Затова се строи основно със слама, която е в изобилие в Добруджа. Ползват се камъни и глина от местното глинено находище, и по-малко дървен материал.

В началото усилията се насочват и към това местните да приемат новодошлите. С тази задача се заема една французойка, която пристига преди 18 години в България, като доброволец към Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.

„Беше важно местната общност да разпознае лагерите като нещо свое. Затова организирахме срещи в читалището, посещавахме църквата, старите къщи, свързахме се с местен архитект, с кметския наместник. По време на еколагерите строихме пейки, прозорци, за да опазим плажа по-чист. Правихме работилница за плетене с найлонови торбички“, разказва Елен Сабатини, която трайно се установява в Шабленското село.

Защо го правим

Целта е да изведем хората от бетонния град, от апартаментите, да дойдат за малко сред природата, да ходят боси по тревата… Така простичко звучи идеята на еколагерите в Езерец. Но истинската ценност е, че тук младежите се научават да правят неща, които трудно биха усвоили в града. Най-вече да работят с ръцете си, с естествени материали, да опъват палатки, да строят с глина и слама, да се хранят здравословно и да ценят връзката с природата.

Цялата концепция за изграждане на мястото и за практиките, които се случват тук, е свързана с демонстрация на това как трябва да устройваме територията, на която живеем, споделя Илиян Илиев. – А именно да се съобразяваме с климатични фактори, с местните ресурси… Убеден е, че в селския начин на живот има много устойчивост и добри практики.

„Натъжаваме, че повечето дворове смениха нормалната селска трева с райграс. Това за мен е убийствено, защото районът по принцип е безводен. Водата тук се добива от 30 м дълбочина. Да поливаш всеки ден райграс и да го косиш не е нито природосъобразно, нито икономически целесъобразно“, заявява Илиян.

Лагерниците

Хората, които идват в екоцентъра, обикновено не се познават, но когато си тръгват, имат усещането, че цял живот са били близки.

Вероника Друмева случайно попада на информация за еколагерите в социалните мрежи. „Бях много забързана. Въпреки всичко си казах, че ще се запиша, защото обичам да приключенствам.“ Вероника идва заедно с двете си деца – тийнейджъри. „За себе си знаех, че ще ми допадне. Изненадата беше по-скоро за децата. В момента, в който дойдоха, казаха колко им харесва. Почти не са използвали телефоните си. Участват във всичко и виждам, че им е забавно и интересно“, доволна е жената.

Максим Недков пък идва за първи път, заедно с 5-годишния си син. „Много ми харесва връзката, припомнянето на близостта ни с природата. И общуването помежду ни – когато си на по-хубаво място, ти е по-приятно да завързваш разговори. Виждаме го и по поведението на децата. В ежедневието ни мрънкат, а тук ние си говорим, те си играят“, гледа към сина си Максим.

А сега накъде?

След 15 години, над 35 лагерни смени и над 300 участници, ведно с променения облик на селото, организаторите му се питат – време ли е за нещо ново?

„Плановете ни за развитие са много простички. Те са такива, каквито са били първоначално. Организират се различни лагери с различни мисии – да се научим да мажем с глина, слама и природни материали, да изградим конструкция с природни материали, да се правят декорации от природни материали и пр.“, разказва Илиян Илиев.

Според Елен Сабатини еколагерът трябва да се развива, предлагайки една крачка по-добри условия, за да не се провежда само през лятото. Това би станало възможно с изграждането на сламена сграда или кухня.

„Еколагерът има ролята да ни кара да се обръщаме към природата, за да остане развитието на селото в мащаб, приемлив за околната среда и за самите жителите. Той помага за икономическото развитие, но и защитава интереса и качеството на живот на местните хора“, смята Елен.

Почти всяко лято участниците в еколагерите изработват карта на местността, рисуват или създават истории за това как си представят територията след 50 години.

Елен Сабатини събира и пази техните мечти. И ги обобщава така: „Хората искат да посещават езерото и дюните и да ги опазват. Да се развиват местата, където се събират и се създава общност. Да има конна езда, разходки до морето, образователна ферма сред природата за децата. Колите да са концентрирани на едно място, извън селото. Искат нещо по-селско, по-истинско и да усещат човешката намеса като подкрепа за това.“.

Според арх. Максим Недков, важно е районът да не става твърде населен. Всичко друго е правилно. И всички места, отредени за урбанизация, за туризъм, за диво къмпингуване, да са регламентирани. Специалистът вижда правилният микс за развитие във висококачествен алтернативен туризъм, съчетан със земеделие и дребно производство.

„Бих се радвал, ако местната община спре да мечтае да има големи хотели, големи курорти, а да развие къмпингуването, караваните – този тип алтернативен туризъм, който липсва“, смята и Илиян Илиев.

Ако никога не сте заспивали под звездите… И не сте се събуждали от птича аларма… Ако не сте бъркали боси мазилка от глина…  И не сте си вземали слънчев душ… Ако не сте яли хляб, изпечен в пещ от джанта в земята… Вероятно не сте били на #ЕколагериЕзерец. И не знаете колко вкусен може да бъде животът. Колко простичък и едновременно пъстър. И колко скъп…

Може би поне един път в живота си е хубаво да опитате…

Из репортажите за „Еколагери Езерец“:

2023 г.:

Най-трудният репортаж в живота е за това, което пропускаме, докато вършим това, което трябва.

Втората смяна на еколагери „Езерец 2023“ започна в последния ден на август. С необичайна аларма. Цял хор от птички изпълнява най-необикновената серенада на Земята. (През есента пеели птиците, които не успявали да си намерят партньор.) Песента им завладява и успокоява. Защото припомня, че нещата се случват тогава, когато трябва.“

(„Езерец 2023 – всичко, което пропуснахте“)

2022 г.:

За първи път на 13-ите еколагери „Езерец“ се случиха няколко неща. И нито едно от тях не се оказа фатално.

За първи път:

Времето беше толкова студено, буреносно и дъждовно; (Но духът не падна. Дори на някои им беше забавно.)…“

(„За 13-и път еколаегри „Езерец“ – нищо фатално!“)

 

2021 г.:

„Има ли някой за слизане?“. Дрезгавият мъжки глас ме връща към реалността. Оглеждам се. Намираме се в нищото, наоколо са само нивя.

Малкият междуградски автобус е спрял встрани от главния път. „А къде сме?“ – пита плахо мъж от задната седалка. „Езерец“ – натъртва шофьорът. Скачам като попарена. За малко да изтърва спирката.

(„Там, където има пейки от сноуборд, библиотека от хладилник и прозорец към сърцето…“)

2021 г.:

Едва ли има човек, който да не е мечтал за място, където да го приспиват щурците и да го събуждат птичките. Да е далеч от бетонния град, но с усещане за пълноценен социален контакт и удовлетвореност от свършеното. Може би това е тайната за успеха на „Еколагери Езерец“, които продължават вече 12-о поредно лято.

(„За комарите, пържените филийки и общото между Шрусбъри и Езерец“, из книгата „#АзПравяЕкоВарна“)

2020 г.:

„Ако никога не сте заспивали под звездите… Ако не сте усещали пръстта с ходилата си… Ако не сте се хранили под сламен покрив… Ако не сте се къпали със слънчева вода… Не сте били на #ЕколагериЕзерец.

За разлика от „Фермата“, която гледате на екрана от дивана, тук може да усетите истинския вкус на живота – простичък, но не и обикновен, вкусен, но и нагарчащ отвреме-навреме, спокоен и винаги готов да те изненада.

(„#ЕколагериЕзерец – сезон 10“)

2019 г.:

Когато преодолееш стреса при скока от „подредения“ голям град в „хаоса“ на малкия Езерец, ще разбереш истинската стойност на времето. Тук мечтите ти порастват, но не бързаш да ги стигаш. Защото за всяко нещо си има място и време. Както за 25-те пътешественици по душа, които събра тази година „Екопленер Езерец“.

(„Пещ от джанта, глинена баня, компостна WC и още…“)

2013 г.:

Тук няма фейсбук, но има приятели…

Няма „Макдоналдс”, но има аромат на прясно изпечен в земна пещ хляб…

Тук почти няма плажуващи, но има обширен чист плаж …

Тук няма бойлер. Но има слънце и слънчева баня…

Тук няма автомобили, но има отъпкан прашен път, около който расте царевица…

Тук няма боклуци. Защото за природата не съществуват такива. И дори тоалетна тук е компостна…

(„Една очаквана ваканция далеч от бетоновия град“)

2012 г.:

Обитаването далеч от цивилизацията, на палатка с ток от соларно панелче и вода от примитивна мивка – бидон, няма как да се разкаже. То трябва да се преживее. Да месиш хляб, коленичил на тревата, да готвиш гювеч в пещ под земята, да пиеш чай от току-що откъсната мента или да се пресегнеш към дървото с ябълки…

(„Далече от бетоновия град“)

Снимки: Георги Кръстев, Свилена Велчева