175 000 лв. според българското законодателство струва малко над 4 дка 60-годишна борова гора, изградена по технически проект за предпазване от ерозия. Толкова е стойността на държавните такси, които инвеститорът на проекта Varna Sky в местност „Коджа тепе“ във Варна, е платил до момента за изсичането на боровите дървета. Това съобщи Момчил Караджов, представител на инвеститора – „Алфа 1 Секюритис“ ЕАД, чиято собственост е теренът, предвиден за реализация на жилищно строителство. Таксата се определя след оценка от експерти на Министерството на земеделието и горите на стойността на дървесината. А сечта започва след изключването й от горския фонд, което отново става със заповед от същото ведомство.
На виртуална пресконференция днес инвеститорът на проекта Varna Sky за първи път изложи неговата гледна точка за реализираната инвестиция в горския масив край Варна, след като повече от два месеца варненци протестират срещу изсечената в края на миналата година над 4 дка гора в „Горна Трака“.
Проектът Varna Sky предвижда изграждането на отворен комплекс от еднофамилни къщи с широки улици, тротоари, улично осветление, видеонаблюдение, паркова среда и зелени площи, съобщават от фирмата-инвеститор. Всичко това е предвидено да стане върху 20 дка 70-годишна защитна борова гора. На територията ще се изградят между 40 и 60 обекта еднофамилни къщи до три етажа. „Колко ще е голям проектът, животът ще покаже“, отговори уклончиво представителят на инвеститора.
Теренът за пилотния проект от първите 8 жилищни сгради вече е разчистен. Предвидено е към всяка от сградите да се изгради индивидуална пречиствателна станция за отпадни води, а остатъкът да се отвежда в канализационната мрежа, която в момента е изградена до кв. „Виница“, посочи Момчил Караджов. Според него изключително умишлено се манипулира със страховете на хората. Той обаче отказа да назове конкретни имена или политически партии, които стоят зад манипулациите. По думите му, към нула клони вероятността за потопи, свлачища и други бедствия. Ландшафтно и географски територията не може да генерира такива водни потоци, увери Караджов.
Инвеститорът е поел и ангажимент за изграждането на напълно нов парк за обществено ползване в района върху територия от 25 дка, като това щяло да бъде сторено безвъзмездно и дарено на общината. Територията, върху която ще стане това обаче не е нито на инвеститора, нито на общината.
За изготвянето на мастер план на цялата територия от 60 дка неотдавна е наето архитектурното бюро на проф. Георгий Станишев. Освен жилищна и паркова зона, планът предвижда и зона за обществено обслужване от около 12 дка с търговски и социални обекти. Планираният терен за обществено обслужване представлява съвкупност от малки частни парцели.
В същото време Окръжна прокуратура Варна е сезирана от 350 граждани, подписали се срещу изсичането на защитната гора в местността „Коджа Тепе“. Създадена е и петиция с над 3000 подписа срещу сечта в района. В изложението до прокуратурата се посочва, че гората в местността „Коджа Тепе“ е залесена по технически проект на Държавно горско стопанство (ДСГ) – Варна. Според писмо от Агенцията по горите от февруари т.г. изсечените горски територии попадат във функционална група „защитни“. Като такива, те са отделени в зона за защита от урбанизация в Горскостопанския план на Варна от 2017 г.
В изложението до прокуратурата са приложени четири справки от Службата по Кадастъра, в които теренът е записан като начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“. Документите на двете институции взаимно се изключват и си противоречат, заявяват гражданите.
Според инвеститора, противоречие не съществува. Законът за горите класифицирал гората като „защитна“, а Законът за устройство на територията – като „друг вид дървопроизводителна“. Никой никога не е променял статута на гората в кадастъра, заяви Момчил Караджов. Той призна, че след наводнението през 1954 г. наистина е направена програма за борба с ерозията. По думите му, никъде в нея не било записано „залесяване на Коджа тепе“, а само на деретата на Франгенското плато. С протокол от 1971 г. гората е станала защитна, каза Караджов. По думите му, мероприятията по урбанизация в пъти повече защитават от ерозия, отколкото залесяването. В периода между 2007 и 2012 г. теренът е предвиден за урбанизиране в Общия устройствен план на Варна, заяви Момчил Караджов.
В „Правила и нормативи за прилагане на ОУП“, които са неразделна част от влезлия в сила през 2012 г. ОУП на Варна е посочено, че „защитните и противоерозионните гори се определят като зони за защита от урбанизация по смисъла на чл.12, ал.1, т.3 от Закона за горите.“
Местността, в която се намира гората и териториите под нея, в графичната част на ОУП са обозначени по следния начин: „защитната гора е отбелязана като територия за превантивна защита“; „за превантивна защита на територии в геоложки риск“; „районът, засегнат от древни, стари и съвременни активни свлачища“, се посочва в сигнала до прокуратурата.
През септември 2013 г. кметът на Варна, Иван Портних, издава заповед за изработването на ПУП, в следствие на което са изработени ПУП и ПЗР и защитната горска територия е урбанизирана.
„Имаме ПУП от 2016 г., който не е направен по наша инициатива, а на собствениците на един от съседните имоти, но обхваща няколко парцела “, каза представителят на инвеститора.
Следват две решения на Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) във Варна, с които инвестиционните намерения за изграждането на 44 къщи върху 21 дка защитна гора се одобряват без оценка за въздействието върху околната среда.
„Главният архитект на община Варна не е отказвал инвестиционните проекти. Не сме получавали официален отговор от общината за внесените идейни проекти“, категоричен бе Момчил Караджов.
Проверка на експерти от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие показа, че в графичната част на ОУП спорният терен наистина е обозначен с ОК1 – за курортно строителство в зелена среда. В съседство до него обаче има имоти, които са без право на застрояване. Това на практика дискриминира едни собственици за сметка на други. Професионалният и справедлив подход е еднакъв статут за всички имоти в определен район, като за парк да се отнема по равно от всички чрез разработването на ПУП и чл. 16 от ЗУТ, коментираха архитекти.
Вижте пълен запис на пресконференцията:
СПОДЕЛИ!
Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността
Проектът „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото. Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
