В панаирно бунгало на брега на морето

Осъмва ли ли сте някога сред поле от диви божури, взирайки се в морето, за да видите слънцето. А то да се окаже зад едното ви рамо.

Пътуваме на север. На 12 км от Балчик и само на 5 от Каварна. На изток и на запад са безкрайни зелени равнини. На север е живописната Долината на авлигите – кръстена на сладкопойните златни косове, която завършва с нос Чиракман. А на юг – на юг е… морето. В Божурец сме.

„Вечерта замръкнахме в тази околност, на 2 км надолу по пътя за нос Чиракман. До ден днешен джипиесът показва, че тук има път до Каварна. Оказва се, че няма. Беше тъмно. Спряхме носа на превозното средство с гледка към морето с идеята сутринта, като се събудим да видим изгрева.“ Така започва разказът на Иван Николов за първата му среща с Божурец преди близо 9 години. И продължава със сутрешната изненада: „Отворихме вратата. Беше Великден. Божурите бяха цъфнали, ухаеше на всякакви билки. Кучето тичаше свободно. И за наше учудване видяхме, че слънцето го няма откъм морето. Показва се отстрани…“ Оказва се, че в Божурец морето гледа от… юг.

И както всичко в живота, така и при Иван, най-хубавите неща се случват, когато най-малко ги очакваш. Празният хладилник в кемпера ги отвежда до хранителен магазин в Каварна, а пред него – табло с обяви за продажба на парцели. И всички се оказват от тази местност и от Топола. Заедно със съпругата си не се колебаят много. Избират този най-близо до мястото, където ги сварва утрото.

Идеята ни беше да идваме лятото тук с кемпера, да си прокараме ток и вода и да стоим 2-3 месеца на почивка, разказва Иван. Оказва се, че процедурата за прокарване на ток и вода се движи паралелно със строително разрешително по закон, приет само няколко месеца по-рано.

По това време Иван Николов е собственик на фирма за изграждане на панаирни щандове и бунгала и разполага с много материали втора употреба от дейността. Прави опис на всичко ненужно и създава идейния проект за къщата, в която живее в Божурец и до момента. Нарича я „усъвършенствано панаирно бунгало, пригодено за живот“. Може би е единственото бунгало в Европа с акт 16.

Построява я така, че да е с „минимално вмешателство в природата“. Идеята беше да живеем все едно сме в каравана на поляната, споделя мъжът.

Вътрешността на къщата също следва естествените форми на релефа. Изградена е на нива, използвайки източната философия – колкото на по-високо ниво се изкачваш, толкова е по-висока и хигиената на мястото. А в трапезарията, вместо остъклен покрив, има стъклен под.

Постоянен обитател на „панаирното бунгало“ е и Ози. Това е визла – порода унгарски птичар. На него е посветена табелата на завоя към къщата на Иван: „Внимание, Визла! Пресича с 220 км/ч“. Тя се намира на улица „Капитан Немо“. Табелите тук са дело на Иван Николов. Като тази от капак на стара печка, предупреждаваща за глобите, които може да понесете, ако замърсявате природата.

Първата работа сутрин на мъжа, с корени от Града под тепетата, е да зареди хранилките и поилките за птици, които се намират в двора му. Направил ги е с възпитателна цел – за внука си. Всяко лято правят по една. И така вече 9 години.

На няколко стотин метра от къщата – бунгало Иван е изградил истински рай за птиците и останалите животинки от района. Тази мини влажна зона всъщност стана и повода да се запознаем с него.

Преди 3 години по здравословни причини му се налага да напусне фирмата в Пловдив. Точно в този момент се появява на търг парцел в близост. На него изгражда изкуствено езерце и хранилки. „Дори тук да почне да се застроява, това място ще остане за природата като природен парк“, разкрива идеята си Иван.

Терените в района са включени в европейската мрежа „Натура 2000“ и е пълно освен с ценни растителния видове, като дивия божур, така и с много животни, като лисици, зайци, птици, влечуги… Но по цялото плато няма естествен водоизточник. Лятото настъпва суша и животните мигрират с цел водопой.

„Бившите ми колеги постоянно ме зареждаха с ненужни материали. Подариха ми кръгло пластмасово фундаментче, което направих на миниатюрно езерце. Прокарах вода и сложих камери. В момента използвам за електроцентрала кемпера, защото камерите, рутера, сървъра изискват ток.“.

Съвсем скоро от камерите ще се излъчва на живо в Ютуб, за да може, който иска да наблюдава животните в района.

Освен мини влажна зона, Иван Николов вероятно е единственият човек в Божурец, изградил мини гора. Всяка година той засажда средно по около 50 дръвчета.

Оцелелите са поне 200-250. Най-много са покрай пътя за къщата му.

Природозащитната дейност на Иван не свършва до тук. Може да го срещнете преди или след сезона по обширния плаж на Езерец с ремарке, пълно с… отпадъци. „Няколко часа да имам свободни, слизам долу до плажовете. Набелязвам си този, който е най-мръсен и започвам да го чистя. Най-притеснителни са пластмасовите отпадъци, защото са най-много. Случвало се е за три часа да събера едно ремарке с пластмасови бутилки“, казва пловдивчанинът.

Особено болно му е като гледа сметищата, които хората оставят след себе си. Като това във вилната зона на Божурец. Територията, която завзема боклука е все по-голяма. Според Иван е „нечовешко и много грешно на 200 метра от морето да се прави сметище“.

От двора на къщата – панаирно бунгало се открива гледка към една друга забележителна къща – тази на равноденствието. Толкова се е сляла с пейзажа, че е почти невъзможно да различиш 500-те квадрата на невероятния дом от зелената поляна и скалите. Построена като астрономически инструмент, тя е другата архитектурна забележителност на това място. Има тесен остъклен процеп в покрива, който пропуска обедното слънце в дневната. То се отразява върху линейна скала на пода и стената, като ги превръща в слънчев календар. А наклонът на южната фасада съответства на ъгъла на лятното слънцестоене.

От Божурец ни изпраща дъжд – кратък, летен и отмиващ целия шум и сивота на бетонния град. Окъпващ мислите ни с радост. Ето тук може да чуеш тишината. И щастието, когато чука на вратата…