Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие

Измерване на шум, прах, гама-фон и GSM-радиация в „Чайка“

Наднормени нива на шум бяха измерени на още една детска площадка във Варна – до блок 68 в кв. Чайка. Средното ниво на шума в часовия диапазон между 17:28 и 18:33 ч беше 56,2 dB/A при норма за дневен период за жилищни зони и територии 55 dB/A. Изследването беше извършено на 27 август т.г. от доброволци на Лятната еколаборатория към Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) под ръководството на д-р Димчо Томов от Медицински университет – Варна и Илиян Илиев от ОЦОСУР.

Използваният при изследването шумомер беше регистрирал 7515 отчитания, като за посочения период шумовите нива варираха от минималните 47,8 dB/A до максималните 89,6 dB/A. По-високите стойности се дължат както на играещите на площадката деца, така и на шума от преминаващите автомобили от намиращия се в съседство бул. „Княз Борис I“. На 22 август на друга детска площадка – до ОУ „Васил Априлов“ в близост до бул. „Цар Освободител“ отново беше констатирано превишение на шумовите норми, макар и с по-малко.

Освен шум, доброволците от Лятна еколаборатория измериха още параметрите на фини прахови частици (ФПЧ), гама-фон и напрегнатост и плътност на енергийния поток, който се дължи основно на GSM-излъчвателите, по-популярен като GSM-радиация.

Прах

Извършени бяха 7606 отчитания на нивата на ФПЧ за около час. Средната концентрация на ФПЧ2.5 за периода на измерване беше 6,7 µg/m3, като варираше от 3,2 до 12,8 µg/m3. Нормативната уредба е определила само средногодишна допустима норма за ФПЧ2.5, която е 25 µg/m3. За по-едрите ФПЧ10 има и среднодневна – от 50 µg/m3. За периода на измерване среднодневната концентрация на ФПЧ10 в Чайка беше 11,9 µg/m3, като варираше от 4,6 до 22,1 µg/m3.

Гама-фон

Стойностите на приземния гама-фон варираха от 0,07 µSv/h до 0,10 µSv/h. Естествените вариации на този показател, характерни за района са до 0,30 µSv/h.

GSM-радиация

GSM-радиацията или напрегнатостта и плътността на енергийния поток на радиочестотното електромагнитно поле (ЕМП) в диапазона от 1 MHz до 8 GHz се движеше в рамките на 0,1827 µW/m2 до 0,1207 mW/m2.

 Пределно допустими нива на напрегнатостта и на плътността на енергийния поток на ЕМП в населена територия:

№ по ред Честотния обхват, в който работи излъчвателят Пределно допустимо ниво
1. от 30 до 300 kHz 25 V/m
2. от 0,3 до 3 MHz 15 V/m
3. от 3 до 30 MHz 10 V/m
4. от 30 до 300 MHz 3 V/m
5. от 0,3 до 30 GHz 10 µW/cm2

Измерванията бяха извършени по проект „Лятна еколаборатория“, финансиран от програма „Младежки проекти 2019“ на Община Варна.

Целогодишно към ОЦОСУР действа и Гражданска еколаборатория, която може да проследи параметрите на околната среда във вашия дом, офис или бъдещ проект.

Първата умна еко пейка вече е в Морската градина

Какво може да правите на една пейка освен да си почивате? На тази може да сърфирате в Интернет, докато си зареждате телефона, при това напълно безплатно. Защото това първата умна еко пейка във Варна. Тя се намира в Морската градина, до Езерцето в Детския кът. Дело е на трима ентусиасти – Росен Гевшеков, Младен Николов и Баркев Киркоров. Изработена е от алуминий и стъкло. Разполага със соларно зарядно, Wi-Fi мрежа и монитор за излъчване на информация и реклама, за да гарантира устойчивост на идеята и за да има още подобни умни пейки. Стойността й е близо 3000 лв. Сумата не включва труда на тримата реализатори на идеята. Финансирането е осигурено по програма „Младежки проекти 2018” на община Варна и фондация „Мейдей”.

„Отдавна се опитваме да намерим ниша в която да работим. Искахме да информираме и насочваме хората към екологично мислене”, сподели Росен Гевшеков. В Англия има много развит бранд за подобни съоръжения. Само в Лондон има около 50 смарт пейки. В някои големи градове у нас също се появяват, но за съжаление трудно оцеляват. Варненската засега разчита на охраната на Детски кът – Варна.
„Планираме да развием и мултиплицираме проекта. Работим по дизайна и сензорите, които ще добавим”, разкри Росен Гевшеков. Младежите са в преговори с два университета във Варна, които също скоро може да се сдобият с умни еко пейки.

Къде е най-замърсено от шум и прах

Кръстовището на булевардите „Чаталджа” и „Осми Приморски полк” е най-замърсеното място с фини прахови частици и шум в района, заключен между бул. „Осми Приморски полк”, бул. „Чаталджа”, ул. „Васил Друмев” и ул. „Кап. Рончевски”. Замерването е извършено през юли 2018 г. от доброволци на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР), като част от проект „Младите и квартала”, финансиран по програма „Младежки проекти 2018” на община Варна. В деня на измерването фините прахови частици до 10 микрометра (ФПЧ10) са били 67,15 мкг/м3 при средно дневна норма от 50 мкг/м3. Тази норма, според законодателството, не трябва да се превишава повече от 35 дни в годината. Средно годишната норма (СГН) за ФПЧ10 е 40 мкг/м3. Нормата на по-опасните фини прахови частици – до 2,5 микрометра (ФПЧ2,5), е превишила, като единична стойност, с около 20% средногодишната в същия пункт. СГН на ФПЧ2,5 проникващи много по-дълбоко в дихателните пътища, е до 25 мкг/м3. От 1 януари 2020 г. се предвижда да влезе в сила още по-ниска средно годишна норма – до 20 мкг/м3. На експертно ниво се коментира активно въвеждането на норми за още една фракция – фини прахови частици до 1 микрометър. Именно те са най-опасни за човешкото здраве и се свързват със саждите от изгарянето на дизела, коментира д-р Димчо Томов от катедрата „Хигиена и епидемиология” на Медицински университет -Варна.

Освен първите няколко жилищни блока по протежението на бул. „Осми Приморски полк”след кръстовището с „Чаталджа”, на най-голямо замърсяване с фин прах са изложени живеещите около кръстовището на ул. „Константин Фотинов” и „Любен Каравелов”, както и на „Княз Николаевич” и „Цани Гинчев”. По време на замерването там са установени наднормени стойности на фини прахови частици.
Основният източник на ФПЧ през лятото е автомобилният транспорт. Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен, когато във въздуха има и серен диоксид. Продължителното излагане на серен диоксид и прах води до белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити.

Автомобилите са главният виновник и за шумовото замърсяване. Освен на кръстовището на булевардите „Чаталджа” и „Осми Приморски полк”, наднормено шумово замърсяване беше измерено още в карето между улиците „Любен Каравелов”, „Найден Геров” и „Феликс Каниц”, както и между бул. „Осми Приморски полк”,ул. „Найден Геров” и „Кап. Рончевски”. Продължителното излагане наднормен шум предизвиква не само необратими изменения в органите на слуха, но води и до нарушения на нервната система.

Изгонихме ли най-полезната птица в града

Тя е обявена за птица – символ на София през 2012 г. Въпреки че е защитен вид, е най-често срещаната в България след врабчето и домашния гълъб. По време на размножителния си период изяжда насекоми, равняващи се на 8 до 12 пъти повече от собственото й тегло на ден. Ето затова синигерът ни е толкова необходим. За съжаление по време на преброяването на животинските видове е засечен само един голям синигер в района на Чаталджа. Изследването е проведено през юли в карето между бул. „Осми Приморски полк”, бул. „Чаталджа”, ул. „Васил Друмев” и ул. „Кап. Рончевски” от доброволци на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР).
Големият синигер гнезди в дървесни хралупи. Дърветата или клоните с хралупи обаче биват отстранявани в градски условия, най-вече от съображения за сигурност. По време на размножителния си период един кълвач прави четири хралупи, а използва само една от тях. В останалите се настаняват други гнездящи птици. Хралупите се използват от пернатите през година. Във Варна кълвачи могат да се срещнат много рядко в градски условия, като изключим част от Морската градина. Затова единственият начин да привлечем гнездящите в хралупи птици в нашия квартал, е да им сглобим гнездилки. За целта ни е необходима дъска – 120/15 см, инструменти за рязане и информация. Големината на отвора, който трябва да направим за синигер, е 2,8 – 3 см. Ако направите по-голям, сойката и свраката може да извадят малките. В никакъв случай не правете кацалка на къщичката, защото ще улесните хищниците, но не и гнездящите птици.
Може да поставите вашата гнездилка по всяко време на годината, но имайте предвид че още през февруари синигерите започват да се оглеждат за места за гнездене. Къщичката трябва да е обърната с отвора в посока изток – североизток и да се поставят на около 2 метра височина. В гората е достатъчно да я закачите и на 1,5 м. Вашият ангажимент обаче не свършва с изработването и поставянето на гнездилката. Всяка година през август – септември трябва да я почиствате. В противен случай птиците няма да отглеждат там поколение от хигиенични съображения. Ако се грижите за вашата гнездилка, тя ще се използва ежегодно в продължение поне на 10 години.
Освен за гнездене, къщичката служи и за убежище на птиците през зимата. До десет пернати може да се поберат в нея, за да се стоплят в най-големите студове.
Ако вън е зимна вихрушка и въпреки кучия студ, дочуете песен на синигер, значи снегът е спрял, а във вашата къщичка се е нанесла най-полезната птичка в града.

Знаете ли, че живеем с Бързолети?

Не, това не са нов вид хлебарки, нито пък скоростни самолети. За малко запознатите с орнитологията ще бъде любопитно да разберат, че това са най-разпространените птички през лятото в нашия варненски квартал. (Наблюдението е извършено през юли в района, заключен между бул. „Осми Приморски полк”, бул. „Чаталджа”, ул. „Васил Друмев” и ул. „Кап. Рончевски”). Вероятно не сте ги забелязвали, защото летят дори, когато спят. Кацат единствено, когато гнездят. Правят си гнезда от фина глина и слюнка във високи сгради. Може да ги объркате с лястовички. Също като тях, бързолетите са прелетни птици, оцветени в еднообразни тъмни тонове, а на някои гушата и гърдите са по-светли. Дължината на тялото им достига 20 см и тежат едва 30 до 100 гр. Както подсказва и името им, летят изключително добре с много висока скорост. И трите вида бързолети, които се срещат у нас –блед, черен и алпийски, са защитени. Изключително полезни са. Познайте защо? Хапват комари.

Наблюденията на животинския свят в квартала са извършени на 9-и и на 24 юли 2018 г. Тогава са преброени съответно 173 и 116 птички от вида. За сравнение – гълъбите,които децата гонят в градинката на Чаталджа, са били 96 и 78 съответно на двете дати в целия район. Така популярните варненски гларуси са били 89 (на 9 юли) и 78 (на 24 юли). Броят на врабчетата е бил 80 и 39 на двете дати, а на лястовичките – 32 и 23. Популацията на уличните котки вече е прехвърлила тази на лястовиците през юли и поддържа бройката от 31.От грабливите свраки са засечени 4. От коса и синигера, за съжаление, са забелязани само по един екземпляр на 9 юли.

Преброяването беше извършено в 22 точки на района от трима доброволци на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР). То е част от проект „Младите и квартала”, финансиран по програма „Младежки дейности 2018” на община Варна. Целта на природозащитниците е да заостри вниманието на хората върху факта, че те не са единственият биологичен вид, живеещ в квартала, и трябва да се съобразяват с това.

Нашето сдружение Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие „живее“ в квартала зад „Цветята“ на „Чаталджа“ вече близо 20 години, а с много от хората там още не се познаваме. Затова решихме да им дадем възможност да ни опознаят чрез това, което ни събира – КВАРТАЛЪТ. В квартала споделяме домовете си, откритите пространства, зоните за отдих, та дори и въздуха, който дишаме. Кварталът е нашата околна среда и ние можем да влияем на неговото развитие, както социално, така и екологично.

Ако живеете в карето между бул. „Осми приморски полк“, бул. „Чаталджа“, ул. „Васил Друмев“ и ул. „Капитан Рончевски“, значи сте добре дошли в нашите инициативи за активиране и развитие на квартала. Младежите до 30 години, които живеят в района на „Чаталджа“, са с приоритет, но сме отворени и за гости от други квартали и възрасти 🙂

КАКВО СМЕ ВИ ПРИГОТВИЛИ?
ерии от дискусии, прожекции и работилници, придлужени с еко-лагери, чиято кулминация ще бъде създаването на собствено събитие – Ден на квартала!

ЕТО И ПОДРОБНОСТИТЕ
14 АВГУСТ – 18:30
• Среща-дискусия на тема „Битовата химия – до колко е вредна за нас и дома ни и можем ли да си произведем домашна и безвредна“
• Идейна среща за планиране на квартала

17 АВГУСТ – 18:30
Прожекция на филма „Super Size Me“ относно храните, които ядем в съвременния свят и как те ни се отразяват

19 АВГУСТ – 16:00
Работилница за изработка на домашни сапуни с натурални масла

23 – 26 АВГУСТ
Еко-лагер в село Езерец

30 АВГУСТ – 2 СЕПТЕМВРИ
Еко-лагер в село Езерец

12 СЕПТЕМВРИ – 18:30
• Среща-дискусия на тема „Пластмасата в нашето ежедневие – как и защо да се отървем от нея“
• Идейна среща за планиране на квартала

14 СЕПТЕМВРИ – 18:30
Прожекция на филма „Земя бунище“ с Джеръми Айрънс относно глобалното отразяване на отпадъците върху океана и земята ни

16 СЕПТЕМВРИ – 16:00
Работилница за изработка на домашна и безвредна битова химия от естествени материали

19 СЕПТЕМВРИ – 18:30
• Среща-дискусия на тема „Кварталът – споделено място за живот. Съвременни практики за участие в развитието на квартала“
• Идейна среща за планиране на квартала

26 СЕПТЕМВРИ – 18:30
Прожекция на филма „Купи-хвърли-купи“ за свръх-потреблението на продукти и как това се отразява на околната среда. Каква е ролята на производителите в този процес

28 СЕПТЕМВРИ – 18:30
Работилница по рециклиране „От нищо нещо“

ПЪРВА СЕДМИЦА НА ОКТОМВРИ – ДЕН НА КВАРТАЛА

КЪДЕ?

В новия ни дом в квартала – Място за срещи и идеи „Кубрик“ на ул. „Сава Радулов“ №14

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Варна, програма „Младежки проекти 2018“