Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие

Пещ от джанта, глинена баня, компостна WC и още…

Тръгвам натам, където няма път или пътека…

Минаваш сградата на кметството и тръгваш по черния прашен път, следвайки малка дървена табела „Към плажа“. Там, където свършват ниските каменни огради на къщите, преди да започнат обширните равни поля, ще видиш дървен плет. Ако е краят на лятото, върху плета ще забележиш простряно пране, а до вратата от дървен палет – да се вее бяло платнище с надпис „Екоцентър с. Езерец. Екостроителство“.

Село Езерец се намира само на един километър от главния път Варна – ГКПП Дуранкулак, на 7 км от Шабла и на 10 от Крапец. Има-няма 2-3 км и черният път от края на селото ще те отведе до обширния, див плаж. До началото на 90-те крайбрежието е недостъпно. Оградено е от бодлива тел и вишки заради правителствената резиденция Шабла. Това го спасява от строителния бум. И днес тук няма да видиш хотели на пясъка, а само един полузарит бункер от преди Втората световна война и палатките на къмпингуващите.

Езерец е част от защитена територия по „Натура 2000“ – Шабленски езерен комплекс. Уникалното тук е комбинацията от морска солена вода и езерна сладка – на Езерецкото езеро. Местните разказват, че навремето правели плаж край морето и вместо да вземат душ вкъщи, сваляли солта от телата си в езерото.

Езерецкото езеро е свързано с Шабленското чрез изкуствен канал, който тукашните наричат “софиянска вада”. Казват му така заради проектанта от столицата, който го прокопал. Водоемът се подхранва от подпочвените води на Добруджа. Тук ще срещнеш изключително разнообразие от флора и фауна – от блатна роза и лилии до червеногуша гъска, розов пеликан и корморани. Зарази близо 260-те вида птици, които се срещат в Шабленския езерен комплекс, от които 70 са в Червената книга, тук е раят на орнитолозите. Но не само…

Бяга света, но ние ще я караме полека…

 

„Свободно“, „приятно“ са първите думи, които изплуват в главата на Адриана Цонева, която за първи път е на четиридневен лагер в Екоцентър „Езерец“. Всяка година в последната неделя на август и първата на септември тук се събират младежи, основно от Варна, но често и от други големи градове на страната с идеята да усетят живота извън забързания град, близо до природата. Палатковите лагери, които тази година бяха наречени екопленери, се организират ежегодно от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР). Четири дни, в които над 25 младежи (в двете смени), живят под открито небе „без аларма и часовник“. Приготвят сами храната си в пещ в земята, направена от стара джанта и на тухлено огнище. Събират последните летни лъчи на красивия Езерецки плаж. Строят така, както са го правили прадедите им – приготвят мазилка от глина и слама с боси крака и мажат с голи ръце. Опознават местните и заедно кроят планове за бъдещето на малкото селце само със 700 м асфалтов път.

 

 

Сядаме пред вълните…

„Научих много нови неща… Първо, че го има Езерец. После – да работя с екоматериали. Мятах кал по стените, шпакловах, готвих… Научих за кормораните… И за живота на хората“ – споделя Адриана, докато рисува съсредоточено нещо в тетрадката си.

Най-ценното и уникално на всяко място са хората. А в Езерец те са един от друг по-големи чешити. Дали заради духа, който носи този район, дали заради природата, местните тук са еколози по душа. Леля Мери, например, дава втори живот на употребени найлонови торбички. Вместо да отиват на сметището, те биват вплитани от сръчните й ръце в черги. Готова е да предава занаята си на всеки, който прояви и най-дребен интерес, като италианската доброволка Валентина, която за година ще остане да помага в ОЦОСУР с екологична работа. Чергите от отпадъци на леля Мери вече добиват популярност и извън границите на родината. Открила е изложба с тях в съседна Румъния.

Времето лети все по-далеко…

Слави Алексиев – друг местен уникат ще ви върне в 1800 г., за да ви запали по местната архитектура. От него ще разберете защо тукашните къщи не са в типичен добруджански, а в котленски стил. И с какво е ценна сградата, където се помещава кметството, както и защо спешно трябва да се реконструира….

Не само сградите и хората, природата също мени облика си с годините. Местният производител на зеленчуци бай Димо ще ви разходи в историята на езерото. Ще разберете как хората го променят и как то променя хората.

А заедно с Пепа, така всички приятелски наричат кметския наместник Петранка Георгиева, ще моделираме бъдещето на Езерец. Тя живо се интересува какво мислят младите лагерници, които са извор на смели идеи за развитие на местния поминък. Предлагат на Пепа да изградят заедно екопътека, да произвеждат конфитюри от плодовете на езерецките овошки и със средствата от продажбата им да финансират ремонта на кметската сграда. И още какво ли не…

Ние го следим, но по-полека…

Всички големи мечти някога са били пеленачета…

 

 

„Банята е свободнаааа“, подава се чорлава глава иззад прясно измазаната глинена стена. И към малката постройка в дъното на еколагера хуква някой друг по хавлия. 80-литровият водосъдържател на покрива се отоплява изцяло със слънчева енергия. Предстои да бъде сложен втори за новоизградената баня. Стените са от дърво, покрито с ленен безир и измазани със специална смес от глина от местната пръст и слама. На тазгодишния лагер за строителството е използвана и нова стара техника – с глина и коса (отпадъчен продукт от варненските фризьорски салони).

И тоалетните в еколагера са две от скоро, като едната е седяща. И двете обаче са компостни. Не се делят на мъжка и женска, но вътре в тях има деление – на едно място – течното, на друго – твърдото или както му казват тук „разделяме лимонадата от шоколада“. Питейната вода в Добруджа идва от подпочвената, която бива замърсявана и от отпадните води от класическите тоалетни, обяснява координаторът на „Екопленер Езерец“ и председател на ОЦОСУР Илиян Илиев. Затова в Езерец отпадъкът е нулев, дори в тоалетните.

Какво се случва с „лимонадата“ ли? Оставя се да ферментира 2-3 месеца, след което се използва за наторяване. „Шоколадът“ пък се компостира в големи варели и става на пръст.

 

 

Някой е спрял земята…

Когато преодолееш стреса при скока от „подредения“ голям град в „хаоса“ на малкия Езерец, ще разбереш истинската стойност на времето. Тук мечтите ти порастват, но не бързаш да ги стигаш. Защото за всяко нещо си има място и време. Както за 25-те пътешественици по душа, които събра тази година „Екопленер Езерец“. За първи път това лято в еколагера дойдоха, работиха и се забавляваха не само българи, но и доброволци от още пет държави. Част от Езерец вече стигна до Италия, Испания, Македония, Румъния и Турция. Друга част пък се завърна у дома. След 8 години учителстване в Австрия, Адриана се прибира в България, за да реализира мечтите си. Иска да отвори хостел с школа за чужди езици във Варна. „В Австрия е много студено. Тук е по-хубаво“, усмихва се момичето и продължава да драска в тетрадката си…

Забави…

Тръгваме от Езерец презаредени. Докато отново ни паднат батериите. Или до следващото лято. Всъщност от сега може да се запишете за следващата смяна – „Еколагер Езерец 2020“. А ние ще ви напомним, когато наближи моментът. Дотогава: „Поогледай се. Послушай. Поразпитай. Помълчи. Потанцувай си. Почакай. Наслади се на момента. Забави…. забави…. По-полека. Забави. Забави…“.

 

„Екопленер Езерец 2019“ се осъществи по проект „Лятна еколаборатория“, финансиран от програма „Младежки проекти 2019“ на Община Варна. Благодарности!

(В текста са използвани части от песента на Стефан Вълдобрев „По-полека“.)

Измерване на шум, прах, гама-фон и GSM-радиация в „Чайка“

Наднормени нива на шум бяха измерени на още една детска площадка във Варна – до блок 68 в кв. Чайка. Средното ниво на шума в часовия диапазон между 17:28 и 18:33 ч беше 56,2 dB/A при норма за дневен период за жилищни зони и територии 55 dB/A. Изследването беше извършено на 27 август т.г. от доброволци на Лятната еколаборатория към Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) под ръководството на д-р Димчо Томов от Медицински университет – Варна и Илиян Илиев от ОЦОСУР.

Използваният при изследването шумомер беше регистрирал 7515 отчитания, като за посочения период шумовите нива варираха от минималните 47,8 dB/A до максималните 89,6 dB/A. По-високите стойности се дължат както на играещите на площадката деца, така и на шума от преминаващите автомобили от намиращия се в съседство бул. „Княз Борис I“. На 22 август на друга детска площадка – до ОУ „Васил Априлов“ в близост до бул. „Цар Освободител“ отново беше констатирано превишение на шумовите норми, макар и с по-малко.

Освен шум, доброволците от Лятна еколаборатория измериха още параметрите на фини прахови частици (ФПЧ), гама-фон и напрегнатост и плътност на енергийния поток, който се дължи основно на GSM-излъчвателите, по-популярен като GSM-радиация.

Прах

Извършени бяха 7606 отчитания на нивата на ФПЧ за около час. Средната концентрация на ФПЧ2.5 за периода на измерване беше 6,7 µg/m3, като варираше от 3,2 до 12,8 µg/m3. Нормативната уредба е определила само средногодишна допустима норма за ФПЧ2.5, която е 25 µg/m3. За по-едрите ФПЧ10 има и среднодневна – от 50 µg/m3. За периода на измерване среднодневната концентрация на ФПЧ10 в Чайка беше 11,9 µg/m3, като варираше от 4,6 до 22,1 µg/m3.

Гама-фон

Стойностите на приземния гама-фон варираха от 0,07 µSv/h до 0,10 µSv/h. Естествените вариации на този показател, характерни за района са до 0,30 µSv/h.

GSM-радиация

GSM-радиацията или напрегнатостта и плътността на енергийния поток на радиочестотното електромагнитно поле (ЕМП) в диапазона от 1 MHz до 8 GHz се движеше в рамките на 0,1827 µW/m2 до 0,1207 mW/m2.

 Пределно допустими нива на напрегнатостта и на плътността на енергийния поток на ЕМП в населена територия:

№ по ред Честотния обхват, в който работи излъчвателят Пределно допустимо ниво
1. от 30 до 300 kHz 25 V/m
2. от 0,3 до 3 MHz 15 V/m
3. от 3 до 30 MHz 10 V/m
4. от 30 до 300 MHz 3 V/m
5. от 0,3 до 30 GHz 10 µW/cm2

Измерванията бяха извършени по проект „Лятна еколаборатория“, финансиран от програма „Младежки проекти 2019“ на Община Варна.

Целогодишно към ОЦОСУР действа и Гражданска еколаборатория, която може да проследи параметрите на околната среда във вашия дом, офис или бъдещ проект.

Стани доброволец в Лятна еколаборатория 2019!

Искаш ли да се научиш как се работи с апаратура за измерване съдържанието на прахови частици във въздуха, нивата на шум, GSM- и UV-лъчения? Да участваш активно в процеса на информиране на гражданите за замърсяването на градската среда? Общественият център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) ти дава възможност да направиш всичко това през лятната ваканция.

Ако си от Варна, на възраст между 15 и 29 години, запиши се като доброволец в Лятна Еколаборатория 2019!

Ангажиментът: 4 часа дневно в удобни за теб дни през август и септември. Ще вземеш участие в мащабно събиране на данни за замърсяването на околната среда по няколко параметъра: наличие на прахови частици във въздуха, нива на шум, GSM- и UV-лъчения. Събраната и обобщена информация за качеството на средата, в която живеем, ще бъде публикувана текущо на ecovarna.info и в социалните мрежи, както и оповестявана в медиите.

Месторабота: гр. Варна, ул. „Сава Радулов“ 14 (офис) и на терен – около ключови кръстовища, булеварди, градски градинки във Варна (пунктове за събиране на информация).

В рамките на проекта „Лятна Еколаборатория“ се поемат пътни разходи в размер на 2 лв./ден (стойността на 2 билета за градския транспорт) и дневни в размер на 4 лв./ден.

„Лятна Еколаборатория“ е идея за ангажиране на млади хора, интересуващи се от екологичните проблеми, в процесите на активно наблюдение, събиране, обработване, анализиране и оповестяване на информация за качеството на околната среда.

Проектът се реализира по програма „Младежки проекти 2019“ на Община Варна.

Наднормени нива на шум засече еколабораторията ни

Наднормени нива на шум засече Лятната еколаборатория, която мери параметри на околната среда на детска площадка близо до ОУ „Васил Априлов“ в интервала от 11,22 ч до 12,12 мин на 22 август. При извършените 2928 измервания стойностите варират от 47 dB/A до 81,4 dB/A. Средната е 55,8 dB/A. при норма за дневен период за жилищни зони и територии 55 dB/A.

Шумът атакува почти всички органи и системи на човешкия организъм, като се проявява главно в четири насоки: психологично, физиологично въздействие, въздействие върху съня и загуба на слух, съобщават от здравното министерство. Малцина предполагат, че продължителното излагане на наднормени нива на шум води до учестяване на сърдечния и изменения на респираторния ритъм, повишаване на кръвното налягане, забавяне пасажа на храната и различни по степен и вид увреждания на стомаха, изменение количеството на кръвната захар, повишаване на основната обмяна и дори до задържане на вода в организма.

При фините прахови частици беше измерен пик в 11,40 ч с внезапен силен порив на вятъра. Тогава нормата за по-едрите фини прахови частици -ФПЧ10 надвиши три пъти среднодневната норма от 50 мкг/куб. м и стигна 152 мкг/куб. м, което свидетелства за високата запрашеност на улиците и детските площадки. При липса на вятър ФПЧ10 се движи в рамките 9-16 мкг/куб. м. За по-фините прахови частици ФПЧ2,5 пикът отново е в 11,40 ч – 33,3 мкг/куб. м, а през останалото време – около 5 – 7 мкг/куб. м, като при ФПЧ 2,5 има само средногодишна норма, която е 25 мкг/куб. м.

Фините прахови частици са отговорни за засилването на алергиите, асматични пристъпи, дихателни смущения, рак на белия дроб, както и увеличен риск от възпаление на средното ухо на децата. Освен това се предполага, че те имат въздействие върху заболяванията на сърцето и кръвообръщението (например сърдечен инфаркт). Колкото по-малки са частиците, толкова по–дълбоко проникват в белите дробове.

Нивата на гама-фона бяха около 0,12 микросиверта/час при обичайни за Варна стойности около 0,16-0,17.

Измерванията бяха извършени от доброволци по проект „Лятна еколаборатория“, финансиран от програма „Младежки проекти 2019“ на Община Варна.

Представяме ви…

Ако сте участник в „Лист по лист“ вероятно я познавате, защото всеки вторник и сряда взема хартията за рециклиране от офиса ви. Това е Кристияна Опрева – един от доброволците в „Лятна Екораборатория“ към Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР). Тя е студентка, ангажирана с проблемите по опазване на околната среда. Млад човек, който го е грижа не само за собственото му бъдеще, но и за бъдещето на планетата. Бъдещ доктор по агроекология. Представянето на доброволци от нашата „Лятна Еколаборатория“ започва с нея. Вижте!

Проектът „Лятна Еколаборатория“ се реализира по програма „Младежки проекти 2019“ на Община Варна.