Раят на ятата край Варна

„Пустинята е хубава – каза малкият принц – защото крие някъде кладенец…“ (Антоан дьо Сент-Екзюпери)

В поредицата „Непознатият рай“ ще ви разкрием малки кладенчета, благодарение на които големите градове все още не са се превърнали в пустини.

В ятата има мистерия. Летейки на ята, птиците се придвижват в невероятен синхрон, над 70% по-бързо, отколкото ако летят по отделно. Как го правят? Споделят обща посока с усещане за общност…

Имаме толкова много да научим от птиците, дори само наблюдавайки ги! Ако тръгнете с кола от Варна за Белослав, след село Константиново, се оглеждайте за отбивка от черен път вдясно. Обрасла е с храсталак. И трудно ще минете, ако не сте пеш или с високо проходима кола. Ръждясала табела, поставена преди повече от 20 години, указва, че навлизате в… Ятата.

Коларският път отвежда до широка поляна, която разкрива невероятна гледка – езеро – магия. Можеш да се огледаш в него. И да забравиш всичките си проблеми. Сред тръстиките подскачат жабки. Летят водни кончета. Жужат бръмбари и всякакви насекоми. Малки пасажи рибки току са се мярнали и изчезнали от погледа ти под бистрата вода. А в далечината плуват лебеди…

Важен е само моментът. Забравяш за времето. За ръждясалата табела. За бодливите храсти по пътя. Съществува само приказката, в която си попаднал. А си само на 15-ина километра от Варна…

Мястото, наречено „Ятата“, е защитена местност, на километър източно от Белослав и южно от село Страшимирово. Разположена е на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославско езеро. Панорамна гледка към нея се разкрива и от асфалтовия път за Белослав.

На изток от нашето „скрито кладенче“ се вижда ТЕЦ-Варна, а на запад – очертанията на града. По канала минават и големи кораби, които те връщат в действителността. Въпреки урбанизацията наоколо, „Ятата“ успява да поддържа изключително голямо разнообразие от животински и растителен свят. И дава възможност на всеки освен да се наслади на гледката, да се усети като част от природата, и да научи много за птиците, за флората и фауната.

Заради географита си, лесния достъп чрез пътя Варна – Белослав и равнинния ландшафт, местността е една от малкото в района на Северното Черноморие, предлагащи възможности за наблюдение на птици, твърди орнитологът и природозащитник Ивайло Иванов.

Мястото е много удобно и за провеждане на открити уроци и образователни излети. Заради забраната за лов, въведена преди повече от 35 години, птиците са привикнали с човешкото присъствие. Допускат близо дошлите да им се любуват.

Немият лебед е една от 208-те вида птици, които можем да срещнем в защитена местност Ятата. Тя, както и още над 60 вида застрашени от изчезване пeрнати гнездят, ловуват или намират удобно място за почивка тук. В Ятата летуват пеликани. Гнездят сиви и червени чапли. Смесена чаплова колония има в посока Белослав, която се формира последните 10 години. Срещат се зеленоглава и кафявоглава потапница. До преди 10 години местността е основното място, което поддържа рекордна численост на малкия корморан, когато този вид е с критична численост в Европа.

Поради урбанистичния пейзаж наоколо Ятата е бедно на бозайници. Могат да бъдат наблюдавани основно лисици, чакали и язовци. В равнината част на запад има лалугери, чиято популация все още не е оценена количествено. Там територията се използва и като пасище, което формира различно местообитание. Има сврачки и коприварчета, които гнездят и намират прехрана тук.

Когато живееш толкова години някъде в един момент започваш да не оценяваш богатството, което имаш. „А ние наистина имаме невероятното преимущество да живеем на брега на езеро. Детството ми е преминало там изключително интересно – с риболов, игри, плуване, замерване с кални топки…“, връща се назад във времето кметът на с. Страшимирово, Калоян Николов.

„От рибата най-много имаше илария, кефал, кая – като пуснеш и веднага кълве. И шаран много имаше, защото езерото беше обрасло с камъш, тръстика, където си хвърлеше хайвера. Ходили сме като деца с кофите да ловим“, разказва 77-годишният кореняк – страшимировец Никола Иванов.

Около 70-те години на миналия век, с бума на индустриализация и прокопаването на канала за свързване на Варненското и Белославско езеро, Ятата се превръща в драгажно депо за изкопните маси от строителството. За известно време, докато е строителна площадка, е изгубена за дивата природа. Впоследствие територията два пъти преживява ренесанс. Първият – когато драгажното депо спира да функционира. Тогава все още заради състава на земните маси, тук е имало голямо количество плитка вода. И вторият – при построяването на пречиствателната станция за отпадни води на Белослав. Пречистените отпадни води са единственият източник на вода за Ятата. На практика водното ниво в защитената местност е изцяло зависимо от количеството преработена вода.

Плитки заблатени територии като Ятата са важни места за размножаването на рибите. Преди да се свърже с Варненското езеро чрез прокопаването на канала, Белославското езеро е било едно от най-богатите на риба. Имало е много раци, различни видове сладководна риби, и големи чаплови колонии, рибоядни птици.

„Имаше много риба. Толкова бистра беше водата, че виждахме къде плува рибата и пускахме въдицата над главата й“, разказва Никола Иванов. По северния бряг на езерото до село Страшимирово е имало четири плажа.

Гордост беше да станеш първи-втори клас и да преплуваш езерото, усмихва се Калоян Николов, спомняйки си как минавали с плуване от другата страна на брега и ловели таранки.

С бума на индустриализация в района на Белослав и Девня, рибата спира да се развъжда. „От няколко години отново се завърна. Тази година, например, е бум на сафрид. Има писия, кефал, илария, дори един инвазивен вид – пеленгас от рода кефалови, изключително адаптивен и обсебващ средата, разказва кметът на Страшимирово.

С обявяването на защитената местност, на територията на Ятата риболовът е забранен, но на практика се случва да бъде практикуван въдичарски.  Според Регионалната инспекция по околна среда и води във Варна най-честите заплахи в границите на зоната са свързани с извършване на риболов във вътрешните й водоеми, което е предпоставка за безпокойство на водолюбивите птици.

Заради плиткостта на водоема и състава на водите, мястото не е най-безопасното за риболов, смята Ивайло Иванов. По думите му бракониерството продължава да е проблем основно през зимните месеци. След бракониерски случаи птиците стават по-плашливи и нервни и се наблюдават по-трудно. Заплаха за територията е и липсата на план за управлението й, коментира експертът. Според него, ако трябва да се поддържа пъстротата от видове и местообитания на Ятата, то задължително територията трябва да бъде управлявана.

В миналото водоемите са били два, отделени помежду им от плътна дига. Единият – с по-голяма соленост, което формира различно местообитание и място за живот на видове като кокилобегачи, себлеклюни и различни други птици. Впоследствие заради повишаване втока на вода, дигата се прекъсва, двата водоема се обединяват и местообитанието се изгубва.

Тук е имало огромни трудно проходими блата. Близо до пречиствателната станция са намерени доста артефакти – римски вили и остатъци от древен начин на живот. При прокопаването на канала „море-езеро“ са открити редица артефакти – различни сечива, гравюри, които свидетелстват, че тук е имало наколно селище от бронзовата епоха. Жилищата са били издигнати върху дървени колони над водата.

„Ровехме с лопати пясъка, който изхвърляше дълбачката. Изравяхме кремъци, останки от кости… Вкъщи, когато правехме септична яма, на 2 м дълбочина открих кости и бронзово чукче. Идваха от музея във Варна и ги взеха за изследване“, спомня си Никола Иванов.

Преди няколко години тук е открита и каменна плоча, наречена „каменна баба“, от 2500 г пр. Хр. и изложена в музея във Варна.

По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) селото е наброявало десетина зле изглеждащи къщи. Риболовът е бил единственият поминък. Войниците са търгували със селяните различни животински продукти.

„За да се развие в по-голяма степен населеното място, трябва да се наблегне на връзката между жителите и езерото. Това е разковничето. Убеден съм, че проект за възстановка на наколно селище би привлякло изключително много туристи тук“, смята кметът на Страшимирово.

Това, което днес е Ятата, е бледо копие на онова, което е било преди да е построен канала. Така или иначе, по-добре да я имаме такава, отколкото да я изгубим, убеден е и орнитологът Ивайло Иванов.

Тръгваме от Ятата, отпили надежда от кладенеца, открит в пустинята – град. Ще разказваме за него. Защото само ако го познаваме, може да го обичаме. А само ако го обичаме, можем да го опазим.