Около 35% от жилищата в София стоят празни

Около 35% от жилищата в София стоят празни сподели Васил Люнчев в интервю за Програма Христо Ботев на БНР.

Чутото в слушалките ме извади от сутрешната дрямка и ме накара да доизслушам с голям интерес интервюто да края. Гостът по интересен начин съчетаваш статистически данни и любопитни ситуации от живия живот в отговор на въпросите на водещия. Интервюто свърши, но умът ми отказваше да престане да се занимава с темата. Всъщност нещата не са се променили. Мнозинството от българите мисли и действа по един и същи начин и това се предава от поколение на поколение. Разликите са в изпълнението. Като дете помня, как родителите строяха огромни двуетажни къщи, планирайки да приютят за съвместен живот няколко поколения. Появата на „панелките“ в „зрелия соц“ бързо разби този патриархат. Младите искаха да живеят самостоятелно, независими от старите – беше модерно. Така много от вторите етажи на големите фамилни къщи останаха празни. Цели къщи в по малките населени места останаха празни. Днес концепцията за дом на няколко поколения вече не стои на дневен ред. Обществото се промени, но мисленето май не. Днес процеса го наричаме инвестиране, но всъщност много от родителите просто замениха строежа на „Втория етаж“ с закупуване на допълнителни жилища. Може и в по големите градове, а защо не в столицата. На децата трябва да се осигури просперитет. Ама кои ги пита децата. Житейски те може да заминат да учат а после и да заживеят в чужбина. Статистически населението ни намалява и просто няма кои да живее в новопостроените апартаменти. И тогава те апартаментите, да новите остават празни, празни като празните етажи на старите фамилни къщи.

Хъм! Защо ви занимавам с този въпрос? Защо повдигам темата? Защото тя пряко е свързана с нещата които в Обществен център за околна среда и устойчиво развитие ни занимават, а именно „Устойчивото развитие“. Въпросът има пряко касателство с разумното използване на ресурсите, които потребяваме. Това е базата на „Устойчивото развитие“. Може би е по-устойчиво би било да инвестираме средствата в образованието и възпитанието на децата, пък ако те решат да живеят в палатка на бедуин – защо не. Може би ако разполагате с повече пари, по устойчиво би било, вместо инвестирането им в лично презапасяване, в подобряване качеството на околна среда. Може би така днешните деца ще имат повече от една причина да останат да живеят, в общността където са живели и градили техните родители.

Не знам дали предполагате, но всъщност „лошо няма“! В глобален план населението се увеличава, климатичните промени много скоро ще накарат цели народи да „хванат пътя“ на миграцията. В този ред на мисли, едни празни жилища биха могли да се окажат полезни, а дали за собствениците им?