В 1/3 от детските градини в България ежегодно се изхвърлят над 80 милиона еднократни пластмасови чаши. Това сочи анонимно проучване с анкетна карта сред директори, учители и родители от общо 141 държавни детски градини от цялата страна, съобщи Сабина Максимова, координатор на мисия #МногократнаЧаша към Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР). Като основни причини за употребата на еднократни чаши се посочва липсата на заместител, когато децата играят навън. Това заявяват 67% от анкетираните. Препоръките от Регионалните здравни инспекции за употреба на еднократни чаши все още спират 46% от обхванатите в изследването да преминат към многократни такива. В 33 на сто от случаите родители настояват за употребата на еднократна посуда.
Близо 1,4 млрд. еднократни чаши за вода са изхвърлили децата само от общинските детски градини от 2017 г. до днес. Цифрата е достатъчна, за да образува пластмасов отпадък, който да обиколи повече от три пъти окръжността на Земята.
В над 550 държавни детски градини у нас все още редовно се употребяват пластмасови чаши. Поставени една до друга, генерираните над 80 милиона годишно отпадъчни чаши създават “река” от пластмаса с дължина 8000 км – с 2500 км по-дълга от река Нил.
Изследването е извършено по академичен проект на магистърска програма „Отговорно и устойчиво управление” към Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
В навечерието на новата учебна година организаторите на проучването, академичната общност, екологични сдружения и активни граждани напомнят за дългосрочните вреди от замърсяването с пластмаса. Те отправят призив към отговорните институции, директори, учители и родители да заменят еднократните съдове за храни и напитки с многократни такива. Целта е в дългосрочен план да се опази здравето на децата, да се създадат навици за повторна употреба у подрастващите и да се опази околната среда.
Проучването е посветено на Мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба” (#МногократнаЧаша) към ОЦОСУР и е част от широко обществено движение, което от години се ангажира с решение на проблема с употребата на еднократни пластмасови чаши в детските градини, и не само. Еднократната пластмасова чаша е един от символите на консуматорското общество, довело до чудовищните мащаби на глобалното замърсяване с пластмаса. Мисията стартира, за да може следващото поколение да расте с ценностите на грижата, уважението към ресурсите и ясната връзка между качеството на живот и личния потребителски избор.
За 9 години мисията успя да привлече близо 10 000 деца от 180 детски градини у нас. Благодарение на своя екологичен избор, те спестиха 180 тона пластмаса от 72 милиона еднократни чаши, 1,7 млн. лв разходи за еднократни съдове, 536 тона въглеродни емисии и 375 тона суровини.
Данни за употребата
Употребата на еднократни чаши от децата в детските градини представлява екстремен случай на потребителско поведение. Ако средното време за употреба на най-често срещаните пластмасови предмети варира от няколко часа до няколко минути, то използването на водна чаша от дете трае само няколко секунди, преди да отиде в боклука.
76% от участниците в проучването са директори на детски градини, 12% – учители, 6% – членове на администрацията в детските заведения, 6% – родители и 1% –представители на родителската общност като членове на настоятелство или обществен съвет.
Общата картина за употреба на контейнери за пиене на вода в детските градини показва, че в 30% от детските градини в страната все още се употребяват еднократни чаши. Последните включват както еднократни чаши, произведени изцяло от пластмаса, така и чаши, частично произведени от пластмаса, които на популярен език са наричани „картонени“. [1]
И все пак се наблюдава и положителна тенденция. През последните години в 64% от детските градини употребата на еднократни чаши е била или все още е налице, но във всички детски заведения са били положени усилия чрез дискусии в общността тази практика да бъде преустановена. В 33% от случаите опитите са били изцяло успешни и са довели до пълно преустановяване употребата на еднократни чаши. В 22 на сто от детските градини
опитите са с частичен успех и са довели до смесена употреба на еднократни чаши с екологични заместители. Едва в 9% опитите са неуспешни и се използват единствено еднократни чаши.
В някои детски градини се използват едновременно до 4-5 различни варианти за пиене на вода в различните групи, което е свидетелство за желанието да се намери решение на т.нар. потребителска култура на изхвърлянето.
Вижте популярността на различните видове решения за консумация на вода: 
Употребата на еднократни чаши не е сериозно повлияна от географско положение, от големината на населеното място, или от големината на детското заведение. Най-застъпена е употребата на еднократни чаши в Южен централен регион с 36%, докато най-рядко еднократни чаши се употребяват в Северозападния регион – в 24% от случаите. Употребата на еднократни чаши в селата е с 4% под средните нива на употреба в страната. В малките детски градини с по между 15-30 деца еднократни чаши се употребяват в 25% от случаите, спрямо 30% за средните детски заведения с по 60-150 деца и 33-34% в детски заведения с над 150 деца.
Причините
Детските градини, в които се употребяват еднократни чаши, изброяват различни пречки за приложението на екологични и образователни начини за консумация на вода. На първо място, за 67% от детските градини, причината е в липсата на практическо решение за пиене на вода на открито по време на игра в двора, особено през топлите месеци на годината.
На второ място сред причините са посочени регионалните звена на Министерство за здравеопазването. Близо половината (45%) от детските градини, в които се употребяват еднократни контейнери за вода, посочват че причината за това са препоръки на Регионални здравни инспекции за тяхната употреба. Парадоксално, в голямата си част колебанието относно замяната на еднократни контейнери, се подклажда именно от институцията с най-пряка отговорност към грижата за общественото здраве.
На трето място в класацията от пречки за възприемане на екологични практики са предпочитанията на някои от родителите да се употребяват еднократни. То е посочено като причина в цели 33% от случаите.
Изводът от проучването е, че за прехода към екологични алтернативи не липсват средства, а институционална подкрепа и консенсус в общността. Това вероятно се дължи на липса на информираност относно вредите за здравето от употребата на синтетичните полимери и тяхното натрупване в околната среда.
Решенията
Екологичната общност подготвя отворено писмо до Министерство на здравеопазването (МЗ) с искания за преустановяване на парадоксалната практика да се препоръчва употребата на еднократни чаши при наличието на достатъчно научни доказателства за щетите, които пластмасовите продукти и отпадъците от тях нанасят върху общественото здраве. Към Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и МЗ се изготвят конкретни искания, свързани с въвеждането на депозитна система, както и създаване на условия за употребата на многократни заместители на всички еднократни контейнери.
Мащабите на пластмасовото замърсяване
В световен мащаб годишното производство на пластмаси се е удвоило – от 234 млн. тона (Mt) през 2000 г. до 460 Mt през 2019 г. Закономерно на линейната употреба е и двукратното увеличение на пластмасовите отпадъци: от 156 Mt през 2000 г. до 353 Mt през 2019 г. От тях 238 Mt или 67% са еднократни пластмаси. От всички пластмасови отпадъци глобално само 9% са били рециклирани, 19% са били изгорени и почти 50% – депонирани. Останалите 22% са били изхвърлени в неконтролирани сметища, изгорени в открити ями или изтекли в околната среда. Европейските потребители допринасят към замърсяването с 32 милиона тона пластмасов отпадък на година, като средно образуваният отпадък на глава от населението е 150 kg. Това е два пъти повече от световната средна статистика от 60 kg/жител на година[2]. По данни на Евростат в България средната стойност на образувания отпадък на човек общо от опаковки е 78.8 kg, от които ¼ по показател тегло са опаковки от пластмаса[3].
Мащабът на производството и изхвърлянето след кратък цикъл на употреба води до глобалния проблем със значително натрупване на пластмасови отпадъци във водните басейни: 109 млн. тона пластмаси са се натрупали в реките, а 30 млн. тона — в океана. Само през 2019 г. 6,1 млн. тона пластмасови отпадъци са се излели в реките, езерата и океана. Натрупването на пластмаси в реките означава, че изтичането им в океана ще продължи в следващите десетилетия, дори и при трайно ограничение на употребата им. Почистването се превръща във все по-голямо предизвикателство[4] заради постоянното разпадане на пластмасите на микрочастици, наречени микропластмаси ≤5 – 1 mm[5].
Замърсяването с пластмасови отпадъци води до интоксикация на околната среда. От над 13 000 химични вещества, свързани с пластмасите, за повече от 7 000 има обществено достъпна информация, че са класифицирани като опасни. За останалите над 6000 химични вещества липсват достатъчно данни, както относно химичната им идентичност, така и относно потенциалните им неблагоприятни въздействия върху хората и екосистемите.[6] Изследваните химикали се срещат в широк спектър от потребителски продукти, техните опаковки и респективно в отпадъците от тях. Класифицирани като бисфеноли, формалдехиди, парабени, фталати и други, тези групи вещества нарушават функциите на ендокринната система, водят до развитие на ракови заболявания, нарушения на репродуктивната функция при мъже и жени, затлъстяване и др[7]. Вижте Таблица с опасни за здравето ефекти. Както механичните, така и химичните елементи на пластмасовите отпадъци мигрират чрез водните и въздушни течения, попадат в хранителната верига, с което бележат присъствие на практика във всички екосистеми. Вижте инфилтрацията в околната среда и микропластмасата в картонените чаши.
Актрисата Илияна Лазарова, която през годините подкрепя различни каузи, свързани със замърсяването с пластмаса, се включи и в тази кампания. „Като майка съм свидетел на прекомерната употреба на пластмаса в градините и училищата. Проблемът назряваше и много отдавна трябваше да му се обърне внимание. Не веднъж съм сигнализирала отговорните лица в учебните заведения и мерки не бяха взети. За да избегна този проблем, да предпазя детето си от вредната пластмаса и да не допринасяме и ние към глобалното замърсяване, изпращам детето си на училище с шишета и кутии за храна от материали за многократна употреба като метал и стъкло“, посочи Илияна Лазарова.
Включи се в мисия “Аз избирам чашата за многократна употреба” към Обществен център за околна среда и устойчиво развитие! Или подкрепи с дарение борбата ни със замърсяването на природата с еднократна пластмаса!
Източници
European Environment Agency, (March 2024), Waste management country profile with a focus on municipal and packaging waste. Bulgaria. https://www.eea.europa.eu/en/topics/in-depth/waste-and-recycling/municipal-and-packaging-waste-management-country-profiles-2025/bg-municipal-waste-factsheet.pdf/@@download/file
Organisation for Economic Co-operation and Development OECD (2022), Global Plastics Outlook: Economic Drivers, Environmental Impacts and Policy Options, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/de747aef-en
United Nations Environment Programme (UNEP), Report (2024), Beyond an Age of Waste – Global Waste Management Outlook 2024, ISBN: 978-92-807-4129-2, https://www.unep.org/resources/global-waste-management-outlook-2024
United Nations Environment Programme (UNEP), Report, 2023 How the world can end plastic pollution and create a circular economy, ISBN: 978-92-807-4024-0, https://wedocs.unep.org/bitstream/handle/20.500.11822/42277/Plastic_pollution.pdf?sequence=3
United Nations Environment Programme (UNEP), The life-cycle initiative, Single-use Plastic Products (SUPP) and their alternatives, https://www.lifecycleinitiative.org/wp-content/uploads/2023/07/UNEP-SUPP-Matrix-Diagram-Booklet-4.7.23.pdf
United Nations Environment Programme (UNEP), 2023 Secretariat of the Basel, Rotterdam and Stockholm Conventions, Summary and Key Findings of the”Chemicals in plastics: a technical report”, ISBN No: 978-92- 807-4026-4, https://wedocs.unep.org/bitstream/handle/20.500.11822/42505/Chemicals-in-plastics_Summary.pdf?sequence=1&isAllowed=y
United Nations Environment Programme (UNEP), Report, 2023. Turning off the Tap: How the world can end plastic pollution and create a circular economy, https://wedocs.unep.org/bitstream/handle/20.500.11822/42277/Plastic_pollution.pdf?sequence=3
United Nations Environment Programme (UNEP), Пленарни заседания, август 2025 г, INC-5.2, Уебкаст, https://www.unep.org/inc-plastic-pollution/webcast#INC5.2PressConference
Регламенти
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1119 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32021R1119
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/904 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (текст от значение за ЕИП), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32019L0904
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/40 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 декември 2024 година относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО (текст от значение за ЕИП), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=OJ:L_202500040
Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, приета с Постановление на Министерския съвет № 354 от 26.10.2021 г. https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/filebase/Waste/Legislation/Naredbi/waste/NNVOPPVOS.pdf
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/2151 НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2020 година за определяне на правила за хармонизираните спецификации относно маркировката на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Г от приложението към Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда; https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32020R2151
Базелска конвенция; Basel Convention on the control of transboundary movements of hazardous wastes and their disposal; https://www.basel.int/Portals/4/download.aspx?e=UNEP-CHW-IMPL-CONVTEXT-2023.English.pdf
Наредба № Н-1 от 23 юли 2024 г. за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки, МОСВ, МФ, МИИ,https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=E4EA264BC925F1651020A1298F350839?idMat=222960
[1] Patra B., Gautam R., Tanay Das M., Pradhan S., Dash S.,Mohanta A., Microplastics associated contaminants from disposable paper cups and their consequence on human health
[2] OECD, Report 2022
[3] ЕЕА Bulgaria, March 2025
[4] OECD, Report 2022
[5] Microplastic research group, What are microplastics
[6] UNEP, Chemicals in plastics, Report summary 2023
[7] UNEP, Beyond an Age of Waste – Global Waste Management Outlook 2024
[8] Debroy, Abhrajit & George, Nancy & Mukherjee, Gunjan. (2021). Role of biofilms in the degradation of microplastics in aquatic environments.
[9] Rochman, 2020, The story of plastic pollution
СПОДЕЛИ!
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Подкрепи ни с покупка от онлайн магазина
