Как трябва да стоят нещата с кандидат-политиците и как не трябва

Представете си фризьорка. Реже, вчесва, филира… В един момент – депутатка. Сресвала е косата на господин с партия, листа, коалиция… Срещали са се не само във фризьорския салон.

Представете си адвокат. Печели дела, губи, синдик, прокурист… Клиент му е виден политик. Или просто – братовчеди. Адвокатът става депутат.

Представете си момче. Разнася кафе из партийния офис. Шефът иска да подреди местната листа само със свои хора, зависими – слага току-що навършилото 18 години момче на избираемо място. „Път на младите, нови хора, за нова България!… Момчето става депутат.

Представете си бизнесмен.

Носи куфарче в политически офис

Става… – познахте!

Няма нужда да си представяте мутра, охранител на бившия Първи. Нито синче на татко каратист, добър приятел на една от най-сенчестите (вече) мъртви фигури в българския преход. Няма нужда и от политик-националист без ден трудов стаж извън политиката. Нито преуспял млад мъж, остаряващ корпулентно. Парите от изток, превеждани чрез фирми и фондации, или също тъй скъпото западно политическо инженерство чрез тинк-танкове, институти… – тях може да си ги представите; често истината не е доказуема, което не значи, че не е истина.

Изброеното по-горе са все начини за ставане на депутат. А също и министър, общински съветник, политик. В България, и не само в България. Кандидатирани откъдето може, както. Пробутвани от тоя, на когото ще вършат работа.

Зависими

Понеже политиката им е подарена.

Има и още примери от тоя род. Но това е публицистична статия, не тритомник.

А сега си представете

човек, който върши кротко своята си работа цял живот

Може да е бизнесмен, наемен работник, полицай, учител… – занимава се със своите неща. Придобива опит в тях, познания, вижда хубавото, лошото… Счита, че еди-кое си има начин да се оправи, друго не… Този човек може и с обществени занимания да е ангажиран – просвета, спорт, екология, музика, рисуване… Или пък да не е. Но в един момент, подтикнат от хора край него, или пък сам, решава да се кандидатира за депутат –

от там, откъдето се труди, където го познават  –

да допринесе чрез своите натрупвания за всички. Без куфарчета, роднини, мутри…

Как мислите, каква е възможността да стане депутат? Колко по-голям или по-малък е шансът спрямо първата категория? Отговорът е ясен. Да си го представяте или не, знае се.

А какво ще се случи, след като този човек не стане депутат? Ами… нищо. Просто ще се върне към своята си работа. На която е отдаден, разбира, развива се. Той си има нея, политиката е допълнение. Без него той може да се чувства пълноценен, граждански полезен.

Той е нещо без политиката, те са нищо  –

това е друга разлика с тия от примерите по-горе.

Поради всичко това, щом се появят такива граждани като кандидати, при рядкостта на случая, появата следва да бъде отбелязвана! Не за да се хвали самия претендент. А за да се отчете случването. Да са каже, че това е начинът за влизане в политиката – труд, израстване, полезност, едва после претенцията да се представляват останалите –  спонтанно, не на всяка цена! За такива хора следва да се говори и пише – в противовес на първите. Като прокламиране,

отсяване на хубавото от лошото

Като показване как трябва да стоят нещата и как не трябва.

Ще кажете – такива хора в листите няма. Или поне не са на избираеми места. Ето ви един пример: Илиян Илиев – добре познатият наш съратник, председател на сдружението „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“. Той води варненската листа на „Зелено движение“, втори е в шуменската (макар от 30 години да прекарва половината денонощие във Варна, вечер се прибира в родния Каспичан). 24 години вече, вторник и сряда,

абсолютно всеки вторник и сряда!,

Илиян лично посещава офиси на фирми, институции, училища, детски градини, кметства – да събере и извози хартия за рециклиране. През цялото това време той е станал разпознаваем във Варна, сдобил се е с приятели… ; дето се вика,

можеше да остави хартията на друг –

но продължава да я събира! Освен това е автор и участник в стотици екологични, образователни и ангажиращи хората (най-вече подрастващите) обществени дейности. През 2002 г. Илиян се хвана на бас (кампанията “Да се обзаложим”) с областния управител, че за 4 месеца няколко варненски училища ще спестят 4% въглероден двуокис чрез екологични практики. Мизата бе Илиян и приятели да возят губернатора с рикша до работа цяла седмица, ако загубяг; спечелят ли обаче – той да върви пеш до работното си място. Е, походи пеш областният управител…

Такъв е Илиян. Но целта на тази статия не е да хвали личните му качества. Точно обратното – напълно приемаме и поощряваме (в името на плурализма) всякакви мнения за него, работата, идеите му, „зеленото“ като ценност… Ако някой си прецени,

нека не харесва него и тях

С тази статия обаче казваме, че точно по този начин, като примера с Илиян, хората следва да бъдат издигани в политиката – където са познати, работят, след години лично натрупване в някоя сфера, на база дълго лично посвещаване в обществени ползи.

За да не бъдем обвинени в плитка агитация, нека го кажем ясно: ако искате да имате депутат в парламента, поогледайте се за други кандидати – понеже шансът Илиян да стане такъв е

колкото на Мбапе да заиграе в „Спартак“ – Варна

Но ако искате да подкрепите читавия принцип, читавия начин на политическо участие, следва да поразмислите върху Илиян.

И още нещо, касаещо този път самите партии. „Зелено движение“ бе част от коалицията с ГЕРБ (и ДПС) чрез „Демократична България“. Но не просто отчете грешката, ами и разкри нередности във вътрешния си партиен живот. Още в края на 2023 г. смени лидера (Владислав Панев). А сега си представете как ГЕРБ сменя Бойко Борисов, БСП – Корнелия Нинова, ПП – Кирил Петков и Асен Василев, или пък Христо Иванов сдава в „Да, България“… „Зелено движение“ се оказа нормална партия! Останалите са ненормални, защото е ненормално лидерът да е несменяем.

Нормалност – това е състоянието,

което чрез тази статия искаме да поощрим. Независимо от имената, нормално е кандидатите и партиите да бъдат обратното на мафия, калинки, парашутисти, феоди и феодални селяни.