Автор: Свилена Велчева

„Джен зи“ стана особено популярно покрай последните протести, свалили правителството „Желязков“. Поколението, наричано още „дигитални туземци“, израснало с интернет и социалните мрежи. Но не само…

„Ако ние не се грижим за света, няма кой да се грижи за него.“. Това е простичкото верую на Красимир Аврамов. Той е на 27. Ето CV-то му в „Джен зи“-стил: МГ-Варна; ТУ-София; Испания – роднини и възможности; Избор – България; Работи това, за което е учил.

Фирма „КопиКом“, в която е Краси, е една от стотиците, участващи в каузата: „Един тон рециклирана хартия спасява от изсичане 17 дървета“. Денят е сряда. Координаторът на „Лист по лист“ Илиян Илиев, спира жълтия пикап пред офиса на фирмата зад пазар „Чаталджа“. Няма значение каква длъжност заемаш тук, всички помагат за натоварването на кашоните с хартия за рециклиране.

„Изненадахте ме!“, усмихва се Красимир, когато разбира, че днес ще дава, освен хартия, и интервю.

„Искам да осигуря добро бъдеще за себе си… За околните – хората, които обичам… За поколенията след мен… Затова избирам да помагам на света. Не да го замърсявам и разрушавам.“. Това е мотивация с градация на участник в „Лист по лист“, която е 1:1 с мисията на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.

Красимир Аврамов е мениджър „Продажби“ в „КопиКом“. „Занимавам се с това клиентите да са щастливи“ – напълно сериозен е младежът, който следи всички продажби в компанията да минават безпроблемно. Но не само. Негова отговорност е хартията от всичките им копирни центрове, след като бъде употребена, да не отива на боклука и да не замърсява околната среда.

И въпреки че в частния сектор хартиената документация намалява, държавните институции все още изразходват много хартия, показват наблюденията на Красимир. От друга страна кутиите за транспорт и опаковка стават все по-дебели и по-твърди. Затова е спорно дали намалява използването на хартия, продължава с разсъжденията специалистът. Той сравнява рециклирането на отпадъците с „навик, който се изгражда“. При него това се случва, благодарение на сестра му, която живее в Испания. „Там доста сериозно се отнасят към този аспект от живота. Когато ходя при нея, свикнах да разделям отпадъците. И тук го правя по същия начин“, разказва младежът. Опитва се да предава този пример – на приятелите, на околните. „Доколко успявам, е относително, но гледам да правя, каквото трябва.“.

Екологията не е единствената кауза, за която Красимир работи. В свободното си време той е доброволец към организация, която се занимава с деца със специални потребности. „Създаваме предпоставки тези деца да бъдат сред други техни връстници. Да комуникират с тях. Да осъзнават, че са съвсем нормална част от обществото. Че не са отхвърлени. Че заслужават напълно нормален живот, като нас.“.

Ако все още не сте убедени, че светът ще го има в подобрена версия, погледнете Красимир: „Хубаво е да се грижим за света, защото ние де факто сме бъдещето. Ако ние, сега, не правим нещо за това бъдеще, няма кой да го свърши вместо нас.“.

Разбира се, звучи идеалистично. Но как сте звучали вие на 27?!

Да, още не се е разочаровал и не е хукнал към Испания… Защото смята, че „по-мило от нашата държава няма.“ – „Най-хубаво е да сме с най-близките си възможно най-дълго време, отколкото да бягаме надалеч и да живеем в други реалности, които след време няма да са от значение…“.

Запознайте се с Красимир Аврамов: