„Краят на правото. Отново на дневен ред“. Темата беше обект на интересна дискусия по време на десетото издание на гражданския форум „Конференция по демокрация“ във Варна. Чуйте я в морския подкаст с Ивана Мурджева, докторант към катедра “Философия”, направление “Социална философия”, СУ “Св. Климент Охридски“:
Демокрацията, подобно на тоталитарната държава, независимо от структурите, понятийни и смислови разлики помежду им, следва да отговори на няколко сходни въпроса. Един от тях е въпросът за края на правото, смята Ивана Мурджева.
Защо търсим сходните полемични полета между демокрацията и тоталитарната държава и то сходни полета, свързани с правото, законността и справедливостта. На първо място, защото тоталитарната държава не е беззаконна държава, коментира Мурджева.
Тоталитаризмът се насочва към установяване на съвършено нови политически институции и унищожаване на всички социални, правови и политически традиции.
Незачитането на установените закони се представя като по-висш правов ред, който може да не се съобразява с по-нисшата законност. По-висшият правово ред произтича от самия първоизточник – в случая тоталитарната държава. Държавата създава правото и тя може да го отмени.
Тоталитарното правораздаване твърди, че е открило как да се установи законът на справедливостта в световен мащаб, което обикновените законови норми признават че не могат да постигнат.
Защо не може да бъде постигнато – защото несъответствието между справедливост и закон не може да бъде преодоляно, доколкото критериите за „добро“ и „зло“, които са основанията за валидност на правната норма са пределно общи при прилагането им към безброй непредвидими случаи. При това балансът между „добро“ и „зло“ не може да бъде следван. Затова и парадоксално звучи твърдението, че законът не винаги има за цел справедливостта и много по-често мирът, заявява философът.
Тоталитарната законност отрича установеното правораздаване. Изразява претенция да установи господство на справедливостта на цялата земя. Тоталитарната законност претендира, че ще прилага всеобщия закон на природата или всеобщия закона на историята. И те ако бъдат правилно прилагани ще се стигне до създаването на едно ново човечество, което ще бъде безпогрешен проводник на един закон.
Как е възможно да се мисли всеобщата справедливост?
Ако принципа на справедливостта води възможността да бъдем равни, да трябва да приемем, че това е възможно, както е възможна и справедливостта. Защото приемаме, че равенството може да бъде само резултат от човешката организация, доколкото то се ръководи от принципа на справедливостта. Всеки от нас е равен само като член на общността, по силата на взаимно решение да гарантираме равни права. Общността е основана на равенството на закона, така както личната сфера се основава на различието и диференциацията.
Общият живот се основава на предположението, че можем да създадем равенство, можем да изграждаме общ свят, заедно с равните и само с равните ни.
Но……
Тоталитарните държави унищожават consensus iuris, благодарение на него е възможно съществуването на отношения в по-големя социум в този на независимите държави.
Тоталитарната държава не създава свой нов и различен consensus iuris, тя не премахва едно законодателство, за да го замести с друго. Твърди, че може без consensus iuris, защото обещава всеобща справедливост на земята, обещава да освободи закона от връзката му с волята на човека, от връзката му с конкретен случай, обещава да превърне самото човечество във въплъщение на закона.
Каква е разликата?
Допуска ли демокрацията края на правото? И ако това е видимо, но непризнато, с какво то се отличава от увереността на тоталитарната държава в края на необходимостта от юридически регулации?
Изследването на състоянието на законодателството в демократичните държави в неговата динамика е важно именно поради необходимия отговор на този въпрос.
Проблемът за развитието на демокрацията и кризата на демократичните ценности преминава през осмисляне на влиянието на законодателната база върху обществените процеси, при формирането на нагласата на гражданите и създаването на обща насока за развитие, смята Ивана Мурджева.
СПОДЕЛИ!
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас" и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика".
