Съвместима ли е природосъобразната грижа за почвата със здравословната храна, която тя ражда? По принцип да, но може и не.
Имаме почва. Грижим се за нея – микроорганизми, естествени вещества и т.н. Съгласили сме се, че следва да се опазва. А и че „био“-то като метод е от първостепенна важност. Понякога я оставяме на естествените природни процеси. Но за да има храна за хората при непрекъснато нарастващото потребление (огромни количества на ниска цена), върху почвата почва да се въздейства – да ражда много и много, според многобройните изисквания на пазара. Не сме се отказали от „био“ метода. Обаче ако са наистина био нещата, тя няма как да ражда толкова много, че и евтино. Каква е формулата за „идеалния резултат“? Ами, да си измислим методи за насилие върху почвата, които с розови очила да наречем „био“ – не са такива, но понеже няма как да се откажем от количествата и ниските цени, си затваряме очите. В резултат се получава днешното „екологично земеделие“. В него продукцията се произвежда отново по индустриални методи, само че с щампата „био“. Кое е био, кое не определя единствено сертифициращият регламент. А той цели не да пази почвата, а да задоволи все по-големите човешки претенции – акцентът отдавна се е изместил.
А ако върху почвата се въздейства пак индустриално, само че „био индустриално“, не се ли връща в човека отново вреда?
В новия подкаст ви предлагаме разговор със земеделеца природолюбител Красимир Стефанов от аксаковското село Орешак. Говорим за горепосочената ретроспекция – как се е развило земеделието за повече от век. Говорим още за ценности, заблуди… Повдигаме въпроси. Красимир не е учен, а просто обича да чете, да се информира. Споделя мислите си без претенция – каквото е разбрал, осмислил, докато връзва доматите…
СПОДЕЛИ!
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.
