Платформа за инвалиди, завързана към парапета на подлеза с кален парцал и подпряна с автомобилна гума. Съвременната „инсталация“ на „достъпната“ среда във Варна се намира в подлеза на бул. „Левски“ до сп. „Спортист“. Звъним на телефонния номер, залепен върху платформата – Център за обслужване на клиенти на КОНЕ. „На бул. „Левски“ имаме само пасарелки“, отговаря любезно женски глас. „Но тук е посочен вашия телефон върху платформите за инвалиди в подлезите във Варна?“. „Явно няма подновен договор. Аз съм в София, не мога да ви кажа.“. Разговорът приключва с призив на любезната служителка да се обърнем към община Варна.
ЕкоВарна направи това още на 28 септември т.г. Писмено попитахме Община Варна каква част от подлезите са с изградени подемни устройства за лица с трайни увреждания и майки с колички и каква част от тях са в изправност към датата на нашето питане. Поинтересувахме се и каква част от обществените сгради са достъпни за лица с трайни увреждания, т.е. имат изградени рампи, асансьори за трудноподвижни лица и пр. Отговор в рамките на почти месец не последва, въпреки напомнянето.
Наше проучване показа, че във Варна са инсталирани 55 стълбищни платформи за придвижване на хора с увреждания през пешеходните подлези. Те на практика обаче са
неизползваеми още от поставянето им
Опитите ни да се натъкнем на работеща платформа се оказа злополучен. След десетки обиколени подлези в район „Приморски“ откриваме съоръжение, което има здраво копче и реагира на натиск. При опит да качим инвалидна количка на него обаче, чуваме истеричен вик зад нас: „Госпожо, моля ви недейте! Миналия месец един мъж с количка увисна на тази платформа. В никакъв случай не я използвайте!“.
Подобна е ситуацията и с асансьорите. „Никой да не ги ползва! Особено майки с колички, за да не си стресират децата“, категорична е Калина Цачева, която вече година се придвижва с инвалидна количка във Варна. Най-близкият до нея асансьор – на спирка „Акациите“, в продължение на месеци е неизползваем. „Имаше вид на изоставено съоръжение. Една приятелка настоя да го пробваме. И той взе, че тръгна. Влязохме вътре – паяжини, смрад, тъмнина. Стресиращо преживяване! Благодарих на Бога, че излязохме. Няма повече да го използвам“, категорична е Калина. Ситуацията се разиграва през август. През септември достъпът до асансьора вече ограничен с предпазни ленти.
„Тези съоръжения имат нужда от поддръжка, от указания за експлоатация и човешки вид. Може би е по-лесно да се направят рампи“, смята Калина Цачева.
Корекции от близо 750 000 лв. са наложени на Община Варна
през 2021 г. по три европейски проекта на обща стойност 8 650 000 лв. Част от тях са и монтираните рампи за инвалиди в подлезите. Проверка на контролния орган през 2019 г. установява, че част от монтираните рампи за инвалидни колички не са в изправност и липсват навеси. Монтираната звукова сигнализация за незрящи хора на автобусните спирки не функционира в цялост, а на шофьорите в „Градски транспорт“ не са предоставяни указания за работа с рампите.
Запознати твърдят, че фирмата, която монтира рампите, е трябвало и да ги поддържа в продължение на 5 години по проект, но това не е било включено в договора.
Парите са усвоени, но рампите на практика са неизползваеми
Община Варна оценява на близо 400 000 лв. с ДДС/годишно обслужването на стълбищните платформи за хора с увреждания, монтирани в подлезите на града. Обществена поръчка за услугата е обявена тази есен от местната администрация, а срокът за получаване на оферти изтече седмица преди местните избори. Финансирането за изпълнение на поръчката ще се осъществява от общинския бюджет.
Пасарелките за сега остават от малкото възможности за пресичане на възлови кръстовища от хора с увреждания. Те обаче са трудно достъпни за хора, които нямат физическа сила в ръцете, споделя Добромир Добрев, млад човек в инвалидна количка.
„Искахме велоалеи и подходи за колички, които да завършват на кота нула, но някои места са на по няколко сантиметра височина“, разказва Добромир. Според него
проблемът е в контрола
„Услуги има, но те не стигат до хората поради малки пропуски, които никой не проверява“, заявява младият варненец.
„На един автобуси има рампи, на други – няма. На тези, които има, за да се качиш, шофьорът трябва да заходи по-отдалеч и да спре близо до спирката“, обяснява Добромир Добрев.
„Хората с инвалидни колички във Варна масово не ползват градски транспорт. Причината – не могат да стигнат до него. Дори и да го направят, не е ясно дали шофьорът на автобуса ще спусне платформата. Не ползват и подлезите, защото като влязат от едната страна, не е ясно дали ще могат да излязат от другата. Затова
с риск за живота си пресичат над подлезите
разказва Марина Карапетян, председател на Дружество за хора с увреждания – Варна.
По думите й, не може да се даде еднозначен отговор дали е достъпна средата за хора с увреждания. Като цяло не е, смята Карапетян. Като пример за достъпност тя дава търговските центрове, тип молове. „Има нормативна база, която не е лоша, но липсва контрол и това е основният проблем. Администрацията не разбира, че 2 см в скосяването може да е проблем за хората в инвалидни колички“, коментира експертът.
Липсата на рампи в жилищните сгради, строени през миналия век, обрича част от хората с увреждания на
„доживотен затвор“
На малцина е известно наличието на Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност, по която етажната собственост може да се кандидатства за финансиране на подобни съоръжения. „В целия град има само няколко сгради, кандидатствали и получили финансиране по програмата“, споделя Марина Карапетян. Основната причина освен бюрокрацията и липсата на капацитет, е, че хората с увреждания, които са основните заинтересовани, рядко имат физическата възможност да бъдат активни и да работят с етажната собственост по реализирането на проекта. Затова в Бургас тази функция е поела общината, която задвижва процедурата и документацията при изявено желание от страна на собствениците.
Преди 20 години Общинският съвет е приел Наредба за изграждане на общодостъпна среда в гр. Варна. Според чл. 4 от нея в градската среда се осигурява възможност за придвижване на всички групи население, включително хора с увреждания, в това число по улици и пешеходни зони, по стълбите, свързващи различни нива в градската среда и по подлези и надлези.
В началото на 2021 г. на национално ниво е приета наредбата за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Чл. 7 от нея регламентира т.нар. „достъпен маршрут“, който да започва от улици и пешеходни пространства, от места за паркиране или от спирките на превозните средства и стига до достъпен вход на сграда или съоръжение. Т.е. рампата от подлеза, освен да работи, и да е свързана с другите елементите на средата, да позволява безпрепятствено придвижване до спирка, паркинг, лечебно или образователно заведение.
26 132 са хората с трайни увреждания във Варна
сочи анализ на потребностите от социални услуги в общината. От достъпната инфраструктура обаче се възползват още десетки хиляди майки с колички и временно трудноподвижни варненци.
„Идеята на нормативната база е, че дори един човек да има в града с такава потребност, градската среда трябва да се направи достъпна. Защото никой не гарантира, че утре няма да е в това положение“, заключава Марина Карапетян.
СПОДЕЛИ!
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!

Тази статия е създадена с подкрепата на сдружение „Про веритас“ и сайта zaistinata.com в рамките на проекта „Развитие на независима регионална журналистика“.