Близо 5000 кв. км от територията на България е изложена на същото радиационно замърсяване от Чернобил, както най-силно засегнатите територии от Беларус – с 37 – 185 бекерела/кв. м. Това се слчува преди 35 години по време на най-зловещата ядрена авария – тази в АЕЦ „Ленин“. Тя е официално призната за най-тежкия инцидент в историята на ядрената енергетика. Заедно с аварията на АЕЦ „Фукушима I“ от 2011 г, тя е едно от двете събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.
Жителите на най-засегнатия град Припят са осведомени за аварията едва на другия ден. Евакуацията им започва с автобуси в 14 ч на 27 април.
Властите съобщават официално за инцидента чак два дни след случилото се. Това става чрез 20-секундно лаконично съобщение по телевиията, което гласи: „В Чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия.“.
В България новината официално идва доста по-късно. А нищо неподозиращи деца и младежи са изложени на радиоактивен дъжд в десетки градове по време на първомайски манифестации.
Цели десет дни след аварията е установена забранена зона в радиус от 30 km около централата и започва евакуация на населението от нея. През това време партийното ръководство на Украйна е силно разтревожено от аварията, но не заради здравето на хората, а заради изпълнението на плана по производство на електроенергия.
Въпреки всички опити да прикрие и омаловажи инцидента, тогавашното съветско правителство търпи сериозни икономически загуби, които довеждат до тежка криза – както икономическа, така и политическа.
Овладяването на аварията и предпазването от появата на втори още по-сериозен взрив струва на СССР $18 милиарда за по-малко от 6 месеца.
Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах, ограничаване разпространението на радиацията от животни, изграждането на обходна стена и саркофаг и т.н. По време на работите по разчистването се използват дистанционно управляеми машини, които преместват най-радиоактивните остатъци. Те обаче се повреждат поради тежките условия. Налага се най-радиоактивните отпадъци да бъдат изчиствани с лопати от военни с тежка защитна екипировка. Дори и те обаче е трябвало да работят само по 40 секунди на покрива на централата, само по веднъж, за да не бъде застрашено здравето им. Заради липсата на достатъчно човешка ръка обаче всеки е изпълнявал тази роля поне 5-6 пъти.
Преките жертви от аварията са 213 души – пожарникари и спасители, приети в болница, непосредствено след инцидента. 31 от тях умират, основно от остра лъчева болест. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Многократно повече са непряко засегнатите от радиацията, чийто последици за здравето и околната среда излизат наяве след години. Голяма част от радиоактивния прах пада на места с голяма надморска височина (като Алпите). Поради високата концентрация на радиация около централата след аварията, гората в околността придобива червен цвят и умира. Затова е наречена „Червената гора“. Животните в нея също загиват или спират да се размножават.
Високото ниво на замърсяване е вследствие на липсата на допълнителен обезопасяващ контур на реактора. Той не е бил изграден заради икономия на средства. Това позволява на радиоактивното замърсяване да се разнесе в атмосферата. Изграденият след аварията бетонен саркофаг играе ролята на защитния контур. Животът му е планиран за 30 години, но се оказва, че устойчивостта му е по-кратка. През ноември 2017 г. е завършен нов саркофаг, наречен „Арка“, който се разполага върху старата бетонна обвивка. Предвижда се трайността му да е 100 години.
Аварията в 4-и реактор на АЕЦ „Ленин“ на 26 април 1986 г. е предизвикана от грешка по време на учение. Имитирала се е авария в електропреносната мрежа на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават енергия от съседни електроцентрали.
СПОДЕЛИ!
Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността
Проектът „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото. Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
