Близо 5000 кв. км от територията на България е изложена на същото радиационно замърсяване от Чернобил, както най-силно засегнатите територии от Беларус – с 37 – 185 бекерела/кв. м. Това се слчува преди 35 години по време на най-зловещата ядрена авария – тази в АЕЦ „Ленин“. Тя е официално призната за най-тежкия инцидент в историята на ядрената енергетика. Заедно с аварията на АЕЦ „Фукушима I“ от 2011 г, тя е едно от двете събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Жителите на най-засегнатия град Припят са осведомени за аварията едва на другия ден. Евакуацията им започва с автобуси в 14 ч на 27 април.

Властите съобщават официално за инцидента чак два дни след случилото се. Това става чрез 20-секундно лаконично съобщение по телевиията, което гласи: „В Чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия.“.

В България новината официално идва доста по-късно. А нищо неподозиращи деца и младежи са изложени на радиоактивен дъжд в десетки градове по време на първомайски манифестации.

Цели десет дни след аварията е установена забранена зона в радиус от 30 km около централата и започва евакуация на населението от нея. През това време партийното ръководство на Украйна е силно разтревожено от аварията, но не заради здравето на хората, а заради изпълнението на плана по производство на електроенергия.

Въпреки всички опити да прикрие и омаловажи инцидента, тогавашното съветско правителство търпи сериозни икономически загуби, които довеждат до тежка криза – както икономическа, така и политическа.

Овладяването на аварията и предпазването от появата на втори още по-сериозен взрив струва на СССР $18 милиарда за по-малко от 6 месеца.

Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах, ограничаване разпространението на радиацията от животни, изграждането на обходна стена и саркофаг и т.н. По време на работите по разчистването се използват дистанционно управляеми машини, които преместват най-радиоактивните остатъци. Те обаче се повреждат поради тежките условия. Налага се най-радиоактивните отпадъци да бъдат изчиствани с лопати от военни с тежка защитна екипировка. Дори и те обаче е трябвало да работят само по 40 секунди на покрива на централата, само по веднъж, за да не бъде застрашено здравето им. Заради липсата на достатъчно човешка ръка обаче всеки е изпълнявал тази роля поне 5-6 пъти.

Преките жертви от аварията са 213 души – пожарникари и спасители, приети в болница, непосредствено след инцидента. 31 от тях умират, основно от остра лъчева болест. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Многократно повече са непряко засегнатите от радиацията, чийто последици за здравето и околната среда излизат наяве след години. Голяма част от радиоактивния прах пада на места с голяма надморска височина (като Алпите). Поради високата концентрация на радиация около централата след аварията, гората в околността придобива червен цвят и умира. Затова е наречена „Червената гора“. Животните в нея също загиват или спират да се размножават.

Високото ниво на замърсяване е вследствие на липсата на допълнителен обезопасяващ контур на реактора. Той не е бил изграден заради икономия на средства. Това позволява на радиоактивното замърсяване да се разнесе в атмосферата. Изграденият след аварията бетонен саркофаг играе ролята на защитния контур. Животът му е планиран за 30 години, но се оказва, че устойчивостта му е по-кратка. През ноември 2017 г. е завършен нов саркофаг, наречен „Арка“, който се разполага върху старата бетонна обвивка. Предвижда се трайността му да е 100 години.

Аварията в 4-и реактор на АЕЦ „Ленин“ на 26 април 1986 г. е предизвикана от грешка по време на учение. Имитирала се е авария в електропреносната мрежа на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават енергия от съседни електроцентрали.