Снимка: Offnews.bg
Вторачени в новините за пандемията от корона вирус през март, пропуснахме да отбележим, че през този месец са се случвали не по-малко страшни трагедии.
Март оглавява печална класация за най-много инциденти с ядрени електроцентрали. Най-опасните от тях са съпроводени със стопяване вътрешността на реактора. Според ядрени експерти подобни инциденти трябва да се случват не по-често от веднъж на 250 години. Реалността обаче ги опровергава. Общо три подобни аварии познава човечеството от 1979 г. насам, като две от тях са се случили именно през този месец.
САЩ
На 28 март 1979 г. е регистриран най-тежкият ядрен инцидент в историята на САЩ – аварията в Три Майл Айлънд, щата Пенсилвания. Като причина се посочват поредица от човешки грешки и материални неизправности. Те попречват на охлаждането на ядрения реактор във втори енергоблок. Стига се до стопяване на активната зона на ядрото. Въпреки че няма взрив или значително изпускане на радиация в околната среда, 140 000 души са временно евакуирани, а цената на дейностите по почистването възлиза на близо $1 млрд. Общо разходите вследствие на аварията се изчисляват на $3 млрд. Различни източници споменават за един загинал и 100 облъчени. След аварията реакторът е консервиран, а САЩ прекратява 50 проекта за нови ядрени централи.
Япония
Мнозина помнят разрушителното земетресението от 9 по Рихтер в Япония на 11 март 2011 г., което доведе до сериозна авария в АЕЦ „Фукушима 1″. Там се стопява не един, а цели три реактора. Инцидентът се определя като най-сериозния след катастрофата в Чернобил от 1986 г. Международната скала за ядрени събития дори поставя инцидента на едно ниво с този в Чернобил – седма степен. Въпреки че 40-годишната централа издържа на земетресението, не успява да постигне безопасно изключване. Вълноломът, който защитава централата, е предвидено да възпре приливна вълна с височина до 5,7 метра, но цунамито, което удря брега около 40 минути след труса, е с височина 14 метра. То изважда от строя резервните генератори и оставя охладителната система на реакторите без захранване. Следват експлозии в четири от 6-те реактора.
На 4 април собственикът на централата ТЕПКО започва да изпуска 10 000 метрични тона високорадиоактивна вода в океана, с цел да се освободи място за складиране на радиоактивната вода, изпомпвана при спасителните дейности. Проби от морската вода около централата показват наличие на радиоактивен цезий 1,1 милиона пъти над нормата.
От ТЕПКО съобщават официално за двама загинали работници. Две години по-късно се говори за над 1600 жертви вследствие на аварията. Разрушен е животът на хората в радиус от 80 км. около централата. Щетите са за стотици милиарди евро и се поемат от цялото общество. Негативите за здравето и човешките животи тепъва ще стават видими.
Текущите работи по изчистването на замърсяването от засегнатите райони се очаква да продължат най-малко 30 – 40 години по оценка на ръководството на централата. През юли 2012 г. в доклад на специална комисия в парламента, се казва, че „аварията във „Фукушима-1“ не е била природна, а техногенна катастрофа“. Комисията обвинява за това оператора ТЕПКО, както и правителствените служби по ядрената дейност. На 12 октомври 2012 г. ТЕПКО признава за пръв път, че не е предприела нужните мерки от страх, че така ще започнат съдебни дела или протести срещу ядрените централи
11 март се свързва и с друга ядрена авария в Япония. През 1997 г. работата на АЕЦ „Токаимура“ частично е спряна след пожар и експлозия. Официално се съобщава за 37 облъчени.
Франция
Отново през март, на 13-и, 1980 г., дефект в охладителната система на АЕЦ „Сен Лорен А2“, Франция, води до пълно стапяне на два от горивните пръти и частично стапяне на други два. Появява се риск от натрупване на критична маса и неконтролируема ядрена реакция, които водят до стапяне на реактора. Това е най-сериозният инцидент във френска АЕЦ.
България
България също се записва в списъка с ядрени инциденти през март. През 2006 г. в АЕЦ „Козлодуй“ отказват да се спуснат 1/3 от прътите на пети блок, които забавят контролираната ядрена реакция в реактора. Инцидентът е класифициран от втора степен по седемстепенната скала в АЕЦ „Козлодуй“. Това става въпреки че системата е била ремонтирана само 8 месеца по-рано. Аварията се случва на 1 март, но е крита дни наред. Дори тогавашният министър на енергетиката Румен Овчаров отрича да е станало нещо сериозно. За итцидента научаваме от немски и австрийски медии.
В света са построени около 550 ядрени реактора, като от тях днес работят около 430.
При сегашния брой реактори в следващите 40 години има 16% вероятност да се случи сериозен ядрен инцидент в Европа и 40% вероятност в световен план, изчисляват експерти.
