Чудите се на кого да подарите старите си дънки или за какво да използвате скъсаното от котката тюлено перде? Всяка вещ може да има нов живот. И вие може да й го осигурите. Защо ви е да го правите? Защото животът, наречен природа, ще ви благодари и възнагради затова. Така постъпи с Диана Пиндикова.
Родители на двама тийнейджъри и любители на натуралната фермерска храна, Диана и съпругът й посещават фермерските пазари във Варна от самото им начало. Идват винаги с огромна платнена торба, която пълнят догоре с плодове, зеленчуци, сирене, кашкавал, мляко… Така беше и на неделния пазар пред Фестивалния и конгресен център тази неделя. Съпругът й носеше дънковата торба, а Диана оглеждаше щандовете, когато се спря пред този на кампания „Ела с торба, спаси ела!“. Усмихната и лъчезарна, подаде талона си с 10 перфорации на ели – символ на 10 спасени ели за всеки ден пазаруване с многократна торба.
Диана Пиндикова е един от седмината печеливши на кампанията, чиято цел е да намали употребата на еднократни найлонови, хартиени или биополимерни торбички. Една от първите си многократни торби варненката купува от Фермерския пазар, още с първото си идване. А дънковата й е подарък от приятелка – любител шивач. Ако мислите, че не е възможно да се пазаруват плодове и зеленчуци само с многократна торба, Диана веднага ще ви опровергае. Винаги използва две мрежи с канапени връзки, скроени от старо тюлено перде, което котката й, може би не случайно, скъсва. Историите на Диана са символ за това как, когато правиш добро за природата, тя ти се отплаща под една или друга форма. Дънковата торба на Диана Пиндикова й донесе голямата награда от томболата на „Ела с торба, спаси ела!“ – фамилното посещение в еко ферма, осигурено от Фермерски пазар Варна.
150 регистрирани посещения с многократна торба! 150 спасени ели! Седмина клиенти на пазара, станали герои на промяната! Това е равносметката от кампания „Ела с торба, спаси ела“, която проведе Обществен център за околна среда и устойчиво развитие в продължение на 14 седмици.
Проблемите с пластмасовото замърсяване карат все повече търговци да заменят найлоновите торби с хартиени или такива от био полимери. Но… За производството на една хартиена торба се използва 26 пъти повече вода и 40% повече енергия, отколкото за найлонова. Масовото навлизане на биополимерни торби води до безконтролното обезлесяване на големи територии за добив на биомаса.
Всяка събота и неделя, всеки клиент на Фермерски пазар – Варна, пазарувал с многократна торба, получаваше талон с перфорирана зелена ела – символ на едно спасено дърво. Когато събере 10 спасени ели, той се превръщаше в герой на промяната към по-зеленото бъдеще.
Седем от посетителите на Фермерски пазар – Варна, събрали 10 ели, спечелиха торба с вкусни фермерски продукти, а един – и фамилно посещение във ферма – партньор на пазара. Иванка Димова, Иванка Тодорова, Йонна Андонова, Нигрета Гочева, Емил Бояджиев, Лидия Петрова и Диана Пиндикова са героите на „Ела с торба, спаси ела“.
Наградите на последните двама бяха изтеглени с томбола на неделния фермерски пазар пред Фестивалния и конгресен център. Другият награден в края на кампанията, освен Диана, е 70-годишната Лидия Петрова, която е излязла на пазар с многократна торба на колелца. И двете й деца живеят в чужбина. От тях знае, че германците пазаруват основно с кошници. Затова не смята за геройство използването на многократна торба у нас. Дълбоко вярва в интелигентността на младите и че добротата у хората отново ще се възроди.
Лидия Петрова: Докато човек узрее за големите неща, трябва да мине през малките
Откога пазаруване с многократна торба и защо?
-От много отдавна. Защото не обичам найлоните – шумят, врязват се в ръцете, да не говорим за екологията…. С многократна торбичка е по-добре.
Около Вас всички ли пазаруват с многократни торбички?
-Не. Повечето употребяват найлонови.
Какво им казвате? Опитвате ли се да ги насочите към торби от плат?
-Не си налагам мнението. Големи хора сме. Виждаме какво правим. Всеки решава за себе си.
Когато пазарувате, случва ли се често да ви сложат продукти в еднократна торба, без да Ви питат?
-Да, навсякъде слагат продуктите в найлонови торбички. Но аз ги слагам в моята платнена торба.
А вашите деца използват ли многократни торби?
-Синът ми е в Германия, дъщерята – в Австрия. Те също са на мнение, че природата трябва да се пази и пазаруват с платнени торби.
Там, където живеят, масово ли се пазарува с многократни торби?
-Масово. А в Германия пазаруват основно с кошници. Рядко ще се види човек, понесъл торба, която се врязва в ръцете му.
Какво трябва да се направи в България, за да започнем да пазаруваме по този начин?
-Това е толкова сложен и едновременно прост въпрос. Толкова много неща трябва да се направят в България, за да си дойдат нещата на мястото.
Трябва да започнем от малките неща…
– Така е. Докато човек узрее за големите неща, трябва да мине през малките. А кой да го научи на тях, освен в семейството, в училище, приятелите. Но не губим надежда. Радостно е, че има много читави родители и учители.
За да неутрализира своя отпечатък върху природата една торбичка за пазаруване трябва да се използва над 120 пъти, заяви координаторът на кампанията Сабина Максимова. Нека използваме много пъти една вещ – това е разковничето към опазването на околната среда и нашето собствено здраве, призова Сабина. Защо да не започнем от многократна торба?! Да я ползваш е изключително удобно, красиво и най-вече много, много смислено.
Кампания „Ела с торба, спаси ела“ се реализира по проект „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността
Проектът „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото. Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
