Предприятие за преработка на текстилни отпадъци на стойност над 10 млн. евро е планирано да заработи във Варна. „Проектът е в много начален етап, но идеята да се изгради цялостна система за автоматизирано сортиране и рециклиране на текстил“, съобщи за Ecovarna.info председателят на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба Севдалин Спасов.
В момента от асоциацията проучват най-добрите практики, наличните технологии и възможностите за финансиране на проекта. Теренът, който ще се търси за предприятието, е в близост до пристанище заради сериозните количества, основна част от които ще са предназначени за износ по море. Не само заради логистиката обаче Варна е предпочетена като място на изграждането му. На територията на морския град в момента има няколко предприятия – членове на асоциацията, които се занимават със сортиране и подготовка за повторна употреба на дрехи. В тях са за заети почти 1000 души.
В България годишно се генерират над 100 000 тона текстилни отпадъци, заяви Севдалин Спасов. В голямата си част в момента те се обработват ръчно. Затова твърде вероятно е подобни предприятия да се планират и на други места в страната. Още повече, че страната ни трябва да покрие европейските изисквания за разделно събиране на текстилните отпадъци до 2025 г. Дали имаме готовност за това, председателят на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба е лаконичен: „Зависи как се организира и кой ще се заеме с тази дейност.“. По думите му, в България има редица компании, които вече имат опит и знания как трябва да се изгради системата. Фирми, които членуват в асоциацията, пилотно събират текстилни отпадъци в 12 общини в страната и са позиционирали около 200 специализирани контейнера на различни места.
За да има по-голям дял на повторната употреба на текстилните отпадъци, което изисква йерархията на отпадъците и европейските директиви, то събирането им трябва да бъде преобладаващо ръчно, смята Севдалин Спасов. По думите му, само така се запазва целостта и чистотата на дрехите. При автоматизиране на процесите, което също е възможен вариант, пригодността на дрехите по последваща употреба значително пада и материалът става единствено за рециклиране и евентуално енергийно оползотворяване (изгаряне).
Първата операция, след събирането на текстилните отпадъци, е ръчно сортиране, където основната цел е да бъде извлечена частта за повторна употреба. Над 50% от текстилните отпадъците са подходящи да бъдат употребявани повторно, като те се сортират по категории, сезонност и модерност, разказва Севдалин Спасов. Въз основа на това те се разпределят за продажба на различни пазари в Африка, Азия и Латинска Америка. Най-добрата част (около 10% се продават) и на българският пазар. Останалата част от суровината се пренасочва за рециклиране (около 15-20%), за памучни парцали за промишлеността – 10%. За енергийно оползотворяване отиват 7-8% и ако материалът е третиран според добрите практики, едва 1-3% – за депониране, описва пътя на текстилния отпадък председателят на асоциацията. По думите му, управлението на текстилните отпадъци е с изключително важна роля при прилагането на Европейския зелен пакт и постигане целите на България за кръгова икономика. Повторната употреба е най-предпочитаният метод за оползотворяване на боклука според йерархията на отпадъците. Веднага след това се нарежда рециклирането на стоките.
СПОДЕЛИ!
Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността
Проектът „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото. Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
