Предприятие за преработка на текстилни отпадъци на стойност над 10 млн. евро е планирано да заработи във Варна. „Проектът е в много начален етап, но идеята да се изгради цялостна система за автоматизирано сортиране и рециклиране на текстил“, съобщи за Ecovarna.info председателят на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба Севдалин Спасов.
В момента от асоциацията проучват най-добрите практики, наличните технологии и възможностите за финансиране на проекта. Теренът, който ще се търси за предприятието, е в близост до пристанище заради сериозните количества, основна част от които ще са предназначени за износ по море. Не само заради логистиката обаче Варна е предпочетена като място на изграждането му. На територията на морския град в момента има няколко предприятия – членове на асоциацията, които се занимават със сортиране и подготовка за повторна употреба на дрехи. В тях са за заети почти 1000 души.
В България годишно се генерират над 100 000 тона текстилни отпадъци, заяви Севдалин Спасов. В голямата си част в момента те се обработват ръчно. Затова твърде вероятно е подобни предприятия да се планират и на други места в страната. Още повече, че страната ни трябва да покрие европейските изисквания за разделно събиране на текстилните отпадъци до 2025 г. Дали имаме готовност за това, председателят на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба е лаконичен: „Зависи как се организира и кой ще се заеме с тази дейност.“. По думите му, в България има редица компании, които вече имат опит и знания как трябва да се изгради системата. Фирми, които членуват в асоциацията, пилотно събират текстилни отпадъци в 12 общини в страната и са позиционирали около 200 специализирани контейнера на различни места.
За да има по-голям дял на повторната употреба на текстилните отпадъци, което изисква йерархията на отпадъците и европейските директиви, то събирането им трябва да бъде преобладаващо ръчно, смята Севдалин Спасов. По думите му, само така се запазва целостта и чистотата на дрехите. При автоматизиране на процесите, което също е възможен вариант, пригодността на дрехите по последваща употреба значително пада и материалът става единствено за рециклиране и евентуално енергийно оползотворяване (изгаряне).
Първата операция, след събирането на текстилните отпадъци, е ръчно сортиране, където основната цел е да бъде извлечена частта за повторна употреба. Над 50% от текстилните отпадъците са подходящи да бъдат употребявани повторно, като те се сортират по категории, сезонност и модерност, разказва Севдалин Спасов. Въз основа на това те се разпределят за продажба на различни пазари в Африка, Азия и Латинска Америка. Най-добрата част (около 10% се продават) и на българският пазар. Останалата част от суровината се пренасочва за рециклиране (около 15-20%), за памучни парцали за промишлеността – 10%. За енергийно оползотворяване отиват 7-8% и ако материалът е третиран според добрите практики, едва 1-3% – за депониране, описва пътя на текстилния отпадък председателят на асоциацията. По думите му, управлението на текстилните отпадъци е с изключително важна роля при прилагането на Европейския зелен пакт и постигане целите на България за кръгова икономика. Повторната употреба е най-предпочитаният метод за оползотворяване на боклука според йерархията на отпадъците. Веднага след това се нарежда рециклирането на стоките.
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността
Проектът „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото. Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
