Затвори ли се озонавата дупка? Все по-рядко си задаваме този въпрос. Означава ли това, че проблемът не съществува?!

Озоновият слой предпазва Земята от по-голямата част от ултравиолетовото лъчение на Слънцето. Тези лъчи са основната причина за рак на кожата, слънчеви изгаряния и катаракти. Проблемът става крещящо неотложен през 2003-2004 г. Тогава изтъняването на озоновият слой е основният проблем, пред който е изправено човечеството, разказва Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. През 2005 г. Европейската комисия разпространява прессъобщение, че дупката в озоновия слой може сериозно да засегне полярните региони, скандинавските страни и дори Централна Европа. В момента, в който откриват, че озоновата дупка се появява и в Европа, се взема решение за световна кампания „Да спасим озона“, връща се назад в годините Илиев. И това е капмапия не само на думи и плакати. „Всички стари производства на фреон, които тогава се сочат за основните виновници за озоновата дупка, биват спрени. Химичните концерни като „Дюпонт“ изобретяват нови вещества, които да заменят фреона“, посочва екологът.

Образованието и информираността на хората не отстъпват на практическите мерки. През 2006 г. Програмата за околна среда на ООН стартира информационна кампания в целия свят с цел преминаване към други реагенти за смяна на хладилниците, кзва Илиян Илиев. Националната кампания за България се координира от сдружение „Природа на заем“. Певицата Милена Славова е поканена за рекламно лице на кампанията. Тя написва песен за озона и дори си боядисва косата в зелено. Обществен център за околна среда и устойчиво развитие е регионален партньор на кампанията за Варна. Започват информационни срещи в училищата и сред гражданите в региона.

„Тогава единствено за тази кампания обявиха, че е приключила успешно“, заявява Илиян Илиев. Усещането му е, че от тогава сякаш спира да се говори за проблем с озоновата дупка. Дори през пролетта на 2020 г. Институтът за мониторинг на атмосферата „Коперник“ излиза с информация, че най-голямата дупка, наблюдавана някога в озоновия слой над Арктика, се е затворила.

Отворяме прашните страници с историята за озона, за да я съпоставим с историята за пластмасата. От юли т.г. в Европейския съюз се забраняват 8 вида пластмасови изделия за еднократна употреба. Преди време беше направен опит за вето и върху найлоновите торбички. „Това са все неуспешни кампании, защото един продукт се заменя с друг на същата основа, като торбичките от дегрален, които се разграждат малко по-бързо. Замърсяването остава“, смята председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. „Как е възможно, когато решим да се справим с даден проблем, да намерим и средства, и начини, да го направим, а в други случаи, като с пластмасите – това да не се случва?“, пита Илиев. Според него кампанията за озона показа, не трябва да се страхуваме от по-радикалните промени. Бизнесът се преструктурира, хората продължават да работят. А човечеството решава един екологичен проблем.