38 години по-късно едно събитие продължава да буди същите страхове, както по времето, когато се случва: най-тежкият инцидент в историята на ядрената енергетика – Чернобил (26 април 1986 г.). Авария в Чернобилската атомна електроцентрала в Украйна, тогава част от СССР, разрушава напълно реакторното помещение на четвърти блок на централата и създава облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавския полуостров.
На сутринта след аварията в околните населени места няма никакви сведения за нея. Властите не дават информация за случилото се. Децата от близкия град Припят отиват на училище или си играят навън. Всичко е привидно нормално. Единствено големият брой полицаи и покритите с вода и пяна пътища свидетелстват, че нещо не е на ред. В полунощ, вечерта след експлозията, в града пристигат автобуси, чиято цел е да евакуират населението на града. Те прекарват цялата вечер в чакане на команда за евакуиране на града. На сутринта радиационният фон намалява и евакуацията се изчаква. Имало е надежда към подобрение и евентуално избягване на евакуацията. Все пак след 2 часа радиацията отново се покачва. Най-накрая след излагане на радиация за 36 часа се нарежда евакуиране на града.
Историята, споделяна многократно, четем в доклад за информиране на ученици по въпроси, свързани с ядрената енергетика, на Сдружение „Булатом“.
Дезинформацията в България
Първата появила се официално информация в българската преса излиза 11 дни след аварията. На 7 май се публикува невзрачно каре на четвъртите страници във вестниците с информация, че „нещо незначително се е случило“ в Чернобил. Именно информационното затъмнение е причина страната ни да е осма в Европа по степен на радиационно замърсяване, но първа по натрупване на йод 131 в щитовидните жлези на децата и на цезий 134 и 137 в телата на жителите. Констатациите са изложени в доклад на Научния комитет за изучаване на действието на атомната радиация към ООН от 1988 г. за последствията от „Чернобил“. Данните бяха наскоро припомнени от историка проф. Евелина Келбечева в интервю за „Дарик радио“.
Милиони са засегнати от радиацията. Предполага се, че над 115 000 души са починали от заболявания, причинени от радиацията.
Година след аварията млеката, месото, млечните и месни продукти достигат ниво на радиоактивност, надвишаващо това по време на аварията. Появява се втори радиационен пик. Причината е, че през есента и зимата на 1986 г. у нас за изхранване на продуктивните животни се използват заразените фуражи, окосени след радиоактивните дъждове през май и юни. Така чрез фуражите друг радионуклид – цезият, който за разлика от йода още не се е разпаднал, по хранителната верига навлиза в телата на хората в страната. Според някои оценки той формира около 30% от лъчевото натоварване за първата година след Чернобил.
„Властите много добре са знаели какво се случва и даже са направили всичко за себе си, но не и за собственото си население. Този морален дебилизъм показва и характера на режима и същността на хората, които са ни управлявали“, коментира историкът.
Проф. Келбечева добави, че Управлението за безопасност и охрана (УБО), което е концентрирано единствено и само да опази властващите тогава в България, са забранили на тях и семейства им да се хранят с вносни храни.
„Това беше една дъждовна пролет (деня на аварията – бел. ред.) и най-случайно ми позвъниха от Австрия. Питаха ни как сме. Питаха ме какво става. Казаха ми, че на тях са им сменили пясъка за децата в детските площадки преди няколко дни. Ние не знаехме какво става“, обясни историкът. В същото време България е една от най-засегнатите държави заради „розата на ветровете“.
Последици за здравето
Най-сериозни са преките поражения върху здравето и живота на персонала, работещ на площадката по времето на аварията и най-вече на противопожарните екипи. Това са около 400 души, от които веднага са хоспитализирани 237. От тях 31 умират в следващите дни. Останалите имат различни по тежест поражения, като 134 са имали различни степени на остра лъчева болест, пише в доклада на „Булатом“. Късните последствия не са еднозначни – някои участници са починали, други се радват на добро здраве. Друга категория засегнати лица са т. нар. ликвидатори. Това е приетото общо название на хората, работили в района на централата през следващите няколко години за отстраняване на последствията от аварията. Официално 600 000 души (от които 240 000 военни) притежават такъв сертификат. Като късен ефект се отбелязва 65% увеличаване на случаите на карцином на щитовидната жлеза. Същото се отнася в по-малка степен и за населението (основно при децата) в зоните около площадката.
Последици за околната среда
Пораженията върху околната среда са основно от образувалия се облак от радиоактивни аерозоли, пари, газове и “горещи” частици. Понесен от въздушните течения, радиоактивният облак първоначално поема в северна посока към Беларус, Швеция, Финландия, Дания. Чернобилският облак бързо се разраства и сменя посоката си към запад, после на югозапад. Най-силно засегнати от него са Беларус (където падат около 60% от радиоактивните отпадъци), Украйна, Русия, Скандинавските държави и части от централна Европа. Радиоактивният облак не пропуска и България. Повишението на радиоктивния фон е регистрирано от приборите на АЕЦ “Козлодуй” още на 28 май, като пикът на замърсяването е в дните около и след 1 май. В една или друга степен е засегнато цялото Северно полукълбо.
Социални, икономически и политически последици
Налице са преки и косвени увреждания на здравето на голям брой хора. Земеделието и животновъдството в обширни области е преустановено или ограничено. Освен евакуираното населението от 30-километровата зона около централата, впоследствие са преселени общо над 350 000 души. В резултат на социалните сътресения и психическия стрес има силно намаляване на раждаемостта до степен на нарушаване на нормалната популация. По предварителни оценки глобалните разходи, похарчени от СССР и неговите приемници за ликвидиране на последствията от аварията са над 18 милиарда долара. В нематериален аспект, като резултат от аварията, се установява трайно недоверие към политическата власт и държавното и местно управление.
Още за аварията: Тест за хората над 40: Помните ли деня „Чернобил“?
Близо 5000 кв. км от България е изложена на силна радиация от Чернобил преди 35 г.
