Защитена зона или зона за застрояване?

Протест срещу промените в Закона за биологичното разнообразие събра около 200 души пред Община Варна в края на миналата седмица. Какво означават тези промени и как ни засягат, вероятно малцина са запознати. Но едва ли има някой във Варна, който не знае за замърсяването на Варненското езеро от скъсаната канализационна тръба. И какво общо има едното с другото, ще попитате.

Приемането на спорните законови промени означава концентриране на цялата власт по управление и контрола на защитените зони в ръцете на екоминистерството чрез подчинените му регионални инспекции. Това означава отмяна ролята на учените, собствениците и гражданите в процеса по опазване на мрежата „Натура 2000“. А Варненското езеро е част от европейската екологична мрежа. Въпреки че е обявено за защитена зона по Европейската директива за птиците преди 8 години, Варненско-Белославският езерен комплекс все още няма приет план за управление. Планът за управление представлява ефективна рамка за изпълнението на мерките за опазване. „Липсата на план означава, че всеки може да прави каквото иска, когато си и поиска и колкото си поиска в защитената зона, коментира Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. – И от колкото по-висока позиция е извършено, толкова е по-неоспоримо.“ А с приемането на измененията в Закона за биологичното разнообразие изготвянето на тези планове ще се забави още във времето, категорични са от природозащитни организации.

Има и други цели

Още преди година бившият вече екоминистър Нено Димов съвсем официално декларира намерение за изваждане на част от защитените зони у нас от европейската природозащитна мрежа. По думите му „има огромно количество зони, които попадат в „Натура“ и които по никакъв начин не могат да бъдат в нея, защото данните, по които са направени, са непроверени“. Отговорът му идва след предупреждението на Европейската комисия от 2018 г., че ще започне наказателна процедура срещу България заради нарушаване правилата за опазване на защитените зони.

Защо Варненското езеро е защитена зона

Във Варненско-Белославския езерен комплекс все още имаме шанса да видим над 200 птици в различните части на годината, като над ¼ от тях са включени в Червената книга. Близо половината пък са от „европейско природозащитно значение“. Седем световно застрашени вида намират Варненското езеро като естествена среда, в която мога да гнездят, да намерят храна или да почиват. Районът е подходящо местообитание за общо 70 вида, които са под специална защита на Закона за биологичното разнообразие. Варненско-Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между Шабленското и Дуранкулашкото езеро на север, и Бургаските езера на юг. Затова е от изключително значение за птиците по време на миграция.

Защитена от закона…

През 1995 г. част от тръстиковите масиви в североизточната част на Варненското езеро със 100 метра езерна акватория, е обявена за защитена местност “Казашко”. Две години по-късно езерният комплекс е вписан за Орнитологично важно място от BirdLife International. През 1998 г. е определен и за КОРИНЕ място поради европейското му значение за опазването на застрашени птици. Административните актове за опазване биха имали смисъл, ако са съпроводи с адекватни политики за експлоатация на съответните територии. Вместо екотуризъм и дребно мащабно рибарство върху 32 хектара от защитената зона, от които около 30 ха – публична собственост, се планира изграждане на хотелска част, ресторанти, стадион, спортни комплекси. Мястото на 20-ината лодки от рибарска кооперация „Малка чайка“ ще заемат 200 яхти, според плана за устройство на територията в района.

…Но не и от хората

В местността Малка чайка, на южния бряг на Варненското езеро, в момента са разположени 20-ина преместваеми постройки и фургони на рибари. Една част от територия е частично отвоювана от езерото, със средства и труд на членове на рибарската кооперация. Преди 24 години, когато рибарите се настаняват на брега, терените в района са публична държавна собственост с предназначение „земеделска територия“ и с начин на трайно ползване – „пясъци”. Поне така е до 2009 г. Няколко месеца след назначаването си за областен управител на Варна Данчо Симеонов подписва Акт за частна държавна собственост №7489/19.12.2009 г. Територията се преобразува и разделя на няколко по-малки, като се променя начина на трайно ползване и предназначението й. Около 23 дка, на които се намират и рибарските фургони, стават от „земеделска” в „урбанизирана територия”. Година след преобразуването на имота кметът Кирил Йорданов започва акция за премахване на рибарските бараки, която след съдебни спорове е спряна.

Началото на 2012 г. зоната става част от „Натура 2000“. В нея се забранява залесяването на пасища и ливади, както и увреждане/косене и палене на тръстикови масиви/. На още по голямо основание, би трябвало да е забранено и застрояването в района.

Това обаче не пречи на Общинския съвет на Варна, през юли 2012 г., и на министъра на регионалното развитие и благоустройството, през септември 2012 г. да приемат нещо съвсем различно с Общия устройствен план на Община Варна. Защитените територии, разделени и преобразувани предварително от Данчо Симеонов, попадат в устройствена зона за „За спорт и атракции” с възможности за застрояване.

Същинските намерения

През 2014 г. тогавашният областен управител Иван Великов официално инициира процедурата по приватизиране и продажба на имотите пред Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Процедурата е прекратена от агенцията с мотив, че се касае за защитена зона от мрежата „Натура 2000“. Непосредствено след прекратяването й, Иван Великов сключва с Медицински университет – Варна, договор за предоставяне безвъзмездно за управление на имоти – частна държавна собственост на терените в „Натура 2000“ от Варненския езерен комплекс. Управлението на имотите се изразява в „изграждане на специализиран университетски център за морски спортове”, т.е. на практика се учредява право на строеж, което е извън обхвата на понятието „управление” по смисъла на Закона за държавната собственост.

През същата година МУ-Варна, стартира процедура по изготвянето и одобряването на ПУП-ПРЗ за „предоставените за управление” имоти. Впоследствие, като „инвеститор“, се включва и Икономически университет – Варна.

Процедурата започва през ноември 2014 г., допълнена със заповед от май 2017  г. на главния архитект на Община Варна, като постепенно са включени за планиране 21 имота, с обща площ над 32 хектара. На част от тях се предвижда изграждане на водна спортна база (15 000 кв. м), курортен хотел и почивен дом  (9000 кв. м), за друг вид застрояване (13 800 кв. м). Плътността на застрояване на част от терените е 40%.

Междувременно през март 2015 г. Министерски съвет обявява имотите за публична държавна собственост. На тази основа областният управител на Варна, вече Стоян Пасев, съставя Акт за публична държавна собственост, като Медицинският университет запазва правата си за безвъзмездно управление, получени на база договор от бившия областен губернатор.

Запазването на подобни права е недопустимо с оглед променения статут на имота и новите правила, които трябва се прилагат спрямо него, коментира адвокат Александър Асенов. Веднага след преактуването им, наследникът на Кирил Йорданов, Иван Портних, започва нова акция за разчистване на терените от рибарските постройки.

Наука, екология и хотели

През април 2018 г. директорът на Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – Варна, разрешава изготвянето на екологична оценка на ПУП-ПРЗ за района. От предвиденото първоначално „изграждане на специализиран университетски център за морски спортове”, инвестиционното намерение вече включва, крупномащабни строителни дейности, като изграждане на спортни комплекси с многофункционални спортни зали, стадион, открити и закрити игрища и площадки, медико-рехабилитационни центрове, хотелска част с хранителен комплекс, почивна база, голямо яхтено пристанище за около 200 кейови места и яхтен пристан за 20 кейови места.

Същите имоти през февруари 2020 г. отново се описват като частна държавна и частна общинска собственост в предложението за обхват и съдържание на Доклада за екологична оценка, подаден до РИОСВ-Варна, от тогавашния ректор на МУ, проф. Красимир Иванов.

Проектът на ПУП-ПРЗ има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване в защитената зона, се посочва в становището на РИОСВ-Варна за преценка необходимостта от екологична оценка. Като конкретно то се изразява в: „намаляване популацията на птиците“, „трайно и непоправимо увредени ще бъдат местообитанията“ на десетки видове защитени птици, „застрашава съществуването на последните останали естествени местообитания в зоната“. „Има вероятност да се унищожат гнездови местообитания“ и да доведе „до нарушаване на целите за опазване на зоната“.

Въпреки констатациите, от РИОСВ- Варна, заявяват, че „предвидените с реализацията на плана инвестиционни предложения не противоречат на режима на защитена зона за опазване на дивите птици“. Заключението е направено през март миналата година след извършена проверка за допустимост, поискана от Омбудсмана.

Публичност?!

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие направи запитване по Закона за достъп до обществена информация до РИОСВ-Варна, както и до ректора на Медицински университет – Варна, относно изработения ПУП-ПРЗ за района, както и инвестиционното предложение на Зона за спорт, яхтинг и рекреации в местност Малка чайка.

„Доклад за екологична оценка не е изготвен. Процедурата е на етап консултации с обществеността, заинтересуваните органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана през различните фази на подготовка.“, гласи отговорът на ректора на Медицински университет – Варна, проф. д-р Валентин Игнатов. Въпреки това схема за консултации с обществеността не беше представена нито от МУ, нито от РИОСВ. На сайта на МУ е качено, без дата, уведомление за стартирала процедура по разработване на доклад за екологична оценка. В него няма упоменати срокове, а само адресати за изпращане на становища по предвижданията на ПУП-ПРЗ.

Изготвената схема за консултации с обществеността не е съобразена с нормативната уредба, се посочва в становище на РИОСВ от март т.г. От там препоръчват минимален срок за изразяване на становище от 30 дни, а не посоченият от възложителя – 10.

Общественият център за околна среда не получи и отговор на въпроса: Как инвестиционното предложение „Зона за спорт, яхтинг и рекреации“ в м. „Малка чайка“ ще допринесе за развитие на учебната и научна дейност на Медицински университет – Варна. От МУ са лаконични: „Инвестиционното предложение ще бъде изготвено след одобряване на регулацията на територията“.

Въпросите

В цялата сага недоумение будят няколко въпроса: Как в една и съща защитена зона е забранено косенето, а разрешено строителството? Как така предвиденият план за застрояване не противоречи на режима на защитена зона, а в същото време трайно и непоправимо увредени ще бъдат местообитанията на птиците (становища на РИОСВ в различни писма)? И най-важният: Пука ли й на обществеността какво се случва около Варненското езеро? Или това засяга само 20-ината рибари, чийто поминък ще бъде унищожен, и неколцина протестиращи варненци, милеещи за природата…