Проучването на Университета за земеделие и околна среда във Виена, Австрия, е проведено в края на миналата година във Варна. То има за цел да проследи пътя на използваните кенчета за напитки и по-специално дали, къде и как те биват изхвърлени след употреба. Фокус на проекта са няколко страни от Източна и Южна Европа, сред които и България.
Завърналата се след 8 години учителстване във Виена, Адриана Цонева, провежда серия от интервюта по проекта с живеещи и работещи във Варна. Търси отговор на въпроси като: какво се случва с кенчетата; имаме ли култура на рециклиране, свързана с тях; има ли изобщо инфраструктура за разделно събиране и рециклиране в града. Проектът още не е приключил, но Адриана споделя впечатления от разговорите си по темата: „Беше ми трудно да намеря хора, които рециклират кенчетата в ежедневието си. В общия случай, те са изхвърляни с останалия боклук, подминавайки контейнерите за рециклиране. Дали това се дължи на недостатъчна информация, на лична незаинтересованост или на други причини, не мога да определя с точност“, споделя Адриана Цонева.
Повечето от интервюираните ни съграждани заявяват, че използват кенчета по-скоро рядко, защото не ги намират за практични. Излиза им по-изгодно да си купят напитки в пластмасова или стъклена бутилка заради количеството, а и много от напитките, предлагани в кенчета не отговарят на тяхната представа за здравословна консумация. Все пак, в спорадични случаи интервюираните използват кенчета – в барове, дискотеки, когато са на път, или ако са на промоция.
Интересни са историите на собственици на заведения и персонала в индустрията. Събирането на кенчета за рециклиране от тях не се смята за практично, а за допълнителна работа, без особена възвращаемост. Причината – пунктовете за рециклиране изкупуват кенчетата на доста ниска цена, а и те са сами по себе си много леки.
В един от големите изкупвателни пунктове в града потвърждават тази информация. Не повече от 100-ина кенчета се предават за месец. Те идват от хора, които рециклират по-тежък и ценен материал.
Голяма част от рециклирането се извършва от маргинализирани групи, хора с много нисък или никакъв реален доход, които преживяват от продажбата на намерените в контейнерите за смет материали, разказва Адриана Цонева.
Защо кенчетата са обект на интерес от научните среди?
В световен мащаб все повече големи компании залагат на идеята за заместване на пластмасовите бутилки с алуминиеви кенчета. Това е нов екологичен тренд сред производителите на напитки. В редица европейски страни в алуминиеви опаковки се продават вече не само бира и газирани напитки, а и минералната вода. Така например, планът на „Пепси“ за намаляване на пластмасовите отпадъци включва замяната на пластмасовите бутилки с кенове, дори и за водата.
Защо е важно да рециклираме?
Енергията, отделена при рециклирането на 1 алуминиева кутия, стига за 3 часа телевизионно време. И не само! От 1250 кг алуминиеви вторични суровини се получава 1 тон алуминий. За разлика от пластмасата, алуминият се рециклира изцяло и процесът може да бъде безкраен.
От началото на годината Обществен център за околна среда и устойчиво развитие включи алуминиевите опаковки от дезодоранти, ароматизатори и безалкохолни напитки в кампанията „Шише върни – книга си вземи“. Не изхвърляйте алуминиевите кенчета! Срещу всяко донесено в офиса на ул. „Сава Радулов“ 14 във Варна, може да си изберете книга само срещу левче. Очакваме ви веднага след края на извънредното положение! А дотогава – грижете се за себе си и за околната среда!
СПОДЕЛИ!

Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността
Проектът „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото. Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.