Проучването на Университета за земеделие и околна среда във Виена, Австрия, е проведено в края на миналата година във Варна. То има за цел да проследи пътя на използваните кенчета за напитки и по-специално дали, къде и как те биват изхвърлени след употреба. Фокус на проекта са няколко страни от Източна и Южна Европа, сред които и България.
Завърналата се след 8 години учителстване във Виена, Адриана Цонева, провежда серия от интервюта по проекта с живеещи и работещи във Варна. Търси отговор на въпроси като: какво се случва с кенчетата; имаме ли култура на рециклиране, свързана с тях; има ли изобщо инфраструктура за разделно събиране и рециклиране в града. Проектът още не е приключил, но Адриана споделя впечатления от разговорите си по темата: „Беше ми трудно да намеря хора, които рециклират кенчетата в ежедневието си. В общия случай, те са изхвърляни с останалия боклук, подминавайки контейнерите за рециклиране. Дали това се дължи на недостатъчна информация, на лична незаинтересованост или на други причини, не мога да определя с точност“, споделя Адриана Цонева.
Повечето от интервюираните ни съграждани заявяват, че използват кенчета по-скоро рядко, защото не ги намират за практични. Излиза им по-изгодно да си купят напитки в пластмасова или стъклена бутилка заради количеството, а и много от напитките, предлагани в кенчета не отговарят на тяхната представа за здравословна консумация. Все пак, в спорадични случаи интервюираните използват кенчета – в барове, дискотеки, когато са на път, или ако са на промоция.
Интересни са историите на собственици на заведения и персонала в индустрията. Събирането на кенчета за рециклиране от тях не се смята за практично, а за допълнителна работа, без особена възвращаемост. Причината – пунктовете за рециклиране изкупуват кенчетата на доста ниска цена, а и те са сами по себе си много леки.
В един от големите изкупвателни пунктове в града потвърждават тази информация. Не повече от 100-ина кенчета се предават за месец. Те идват от хора, които рециклират по-тежък и ценен материал.
Голяма част от рециклирането се извършва от маргинализирани групи, хора с много нисък или никакъв реален доход, които преживяват от продажбата на намерените в контейнерите за смет материали, разказва Адриана Цонева.
Защо кенчетата са обект на интерес от научните среди?
В световен мащаб все повече големи компании залагат на идеята за заместване на пластмасовите бутилки с алуминиеви кенчета. Това е нов екологичен тренд сред производителите на напитки. В редица европейски страни в алуминиеви опаковки се продават вече не само бира и газирани напитки, а и минералната вода. Така например, планът на „Пепси“ за намаляване на пластмасовите отпадъци включва замяната на пластмасовите бутилки с кенове, дори и за водата.
Защо е важно да рециклираме?
Енергията, отделена при рециклирането на 1 алуминиева кутия, стига за 3 часа телевизионно време. И не само! От 1250 кг алуминиеви вторични суровини се получава 1 тон алуминий. За разлика от пластмасата, алуминият се рециклира изцяло и процесът може да бъде безкраен.
От началото на годината Обществен център за околна среда и устойчиво развитие включи алуминиевите опаковки от дезодоранти, ароматизатори и безалкохолни напитки в кампанията „Шише върни – книга си вземи“. Не изхвърляйте алуминиевите кенчета! Срещу всяко донесено в офиса на ул. „Сава Радулов“ 14 във Варна, може да си изберете книга само срещу левче. Очакваме ви веднага след края на извънредното положение! А дотогава – грижете се за себе си и за околната среда!
АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!
Моля, сподели тази информация, за да стигне до повече читатели!
Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността
Проектът „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото. Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
