Разговаряме с Илиян Илиев на връх 25-годишнината на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Илиев е председател на Управителния съвет на сдружението от самото му създаване през 1995 г. до днес.

Нека погледнем към онази 1995 г., когато се ражда Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, и днес – в 2020 г., през погледа на българския гражданин. Какво е най-значимото нещо, което успяхме да свършим за последните 25 години, като българи?

Няма да е пресилено, ако кажа, че не сме свършили нищо значимо. Имаме ли електронно правителство? Нямаме! А хората по света вече гласуват електронно, имат електронна обработка на документи. Една електронна здравка карта не направихме, като хората. Застроихме си Черноморието. Нямаме вече къмпинги. Не искаме да правим диво плажуване. Унищожаваме природата… Станахме сметището на Европа. Заводите изгарят отпадъци и никой не може да ги спре. С какво да се похвалим?! Че сме последни по доходи на населението в ЕС?! Какво се е случило за 25 години?! Половината от българите все още не разбират думата демокрация. Не искат да я приемат като форма на организация на държавата…

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие е част от гражданското общество в България. Какво постигна, като организация, за 25 години?

На първо място – оцеля. Много неправителствени организации, които бяха създадени преди 25 години у нас, вече не съществуват. Много бизнеси прекратиха живота си. Ние все още сме тук, не само съществуваме, но и работим. Защитаваме различни екологични и граждански каузи, къде успешно, къде не чак толкова. Когато нещо съществува и продължава работи толкова време, за мен това е успех.

И все пак какво би посочил, като най-голям успех?

Няма най-голям, има множество малки. Например това, че спасихме над 17 000 дървета за последните 20 години, като рециклирахме отпадъчна хартия заедно с над 300 участници. Много са малко кампаниите и проектите у нас, които имат толкова дълъг живот. Това само по себе си е успех. Нагледал съм се на страшно много организации с много големи успехи, които след успеха изчезват. Няма ги… Свършват нещо и спират да съществуват. За мен успехът е в постоянството. Успехът е еволюцията, а не революцията. Затова винаги съм работил и съм се надявал, че и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие ще работи с постоянство. Да надграждаме малки неща, с малки стъпки всеки ден. Може да са невидими. Да са като малкото червейче, което всеки ден дълбае… За да се получи накрая големият, видимият ефект.

Най-големият успех на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие няма как да се измери. Той трябва да е промяната в мисленето на „n“-броя хора. Защото през организацията са минали стотици, дори хиляди доброволци, партньори, участници в различни инициативи, проекти, кампании, било то за отпадъци, било за глобално затопляне, било за строителство с природни материали… Ако по някакъв начин тези хора са се променили и са приели опазването на околната среда, като свой личен интерес, това е успех. Но самата промяна в мисленето на хората е много бавен процес.

Как се променя по-бързо мисленето – чрез протестърски акции или чрез систематични образователни кампании?

Мисленето на хората се променя и по двата начина – и чрез обучение, и чрез протести. Не може само едното или само другото. През по-голямата част от живота на човека промяната тече бавно – чрез натрупване на знания, обучение, опит. Но идва момент, когато нещата трябва да излязат от зоната на сивото и да станат черно и бяло. Тогава трябва да се протестира, да се излезе на улицата, но за малко. Проблемът на българите е, че не го разбираме по този начин. Ние като се скараме с някого и оставаме врагове за цял живот. Ти може да не се разбереш с някого по даден въпрос, но това не означава, че опонентът ти е враг. Понякога по някои въпроси той може да се окаже на твоята позиция. И тогава да сте заедно.

Може ли да продължиш изречението „Аз правя…“

Аз правя екологична политика. Казвам го с цялата отговорност, осъзнавайки, че българинът като чуе думата „политика“ се плаши все едно споменаваш за дявола. Но всичко това, което правим в областта на образованието и повишаване информираността на хората, защитата на екологични каузи, е екологична или зелена политика. Тя е свързана с това да променим мисленето на хората. Мисията на организацията е да направим така, че опазването на околната среда да бъде личен интерес на всеки гражданин. Защото ние вярваме, че основната движеща сила на обществото е личният интерес. Само ако имаме общество от много хора, чийто ясен личен интерес е здравата, чиста околна среда, само тогава ще имаме резултати в областта на опазването й.