На Международния ден на без найлонови торбички се срещаме с координатора на Мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба“ Сабина Максимова – човек, за когото устойчивостта не е просто мисия, а начин на живот. По време на майчинството си тя разбира, че дъщеря й страда от множество алергии, въпреки екологосъобразния начин на живот, който водят. Тогава започва да се информира за възможните причинители и достига до обезпокоителното заключение, че в храната, водата и въздуха се съдържа огромно количество частици пластмаса. Пластмасата отдавна е променила своето предназначение или някой съвсем програмирано е направил така, че светът да я използва едноктратно, смята Сабина. Нейното желание е всеки да бъде запознат с вредите от употребата й, като вярва че колективната сила на хората ще промени света.
Как хората могат да намалят използването на найлонови торбички?
– С торбичките за многократна употреба първо трябва да свикнем. Добрата новина е, че ако направим нещо пет-шест пъти, то лесно се превръща в навик – точно както не излизаме без ключове, телефон или портфейл. Защо да не започнем да носим и по една малка, сгъваема торбичка в чантата или раницата си, вместо да разчитаме на купените найлонови?
Когато пазаруваме повече, малките платнени торби могат да не са удобни, но една голяма, здрава чанта е напълно достатъчна за повечето покупки. Можем също така да използваме кашоните от самите магазини, т.нар вторични опаковки, които често са ни на разположение.
Още една малка крачка, която можем да направим, е да спрем да използваме малки найлонови торбички без дръжки – онези, които обикновено се намират до плодовете и зеленчуците в супермаркета. Повечето продукти можем да поставим отделно в кошницата и да ги измерим на теглилката, без нужда от торбичка. За по-дребни плодове, като череши например, можем да носим кутия от вкъщи. Нещо просто и ефективно: използвайте найлоновите торбички многократно, докато не се скъсат. Същото важи и за кутии, буркани и всякакви съдове. А за скептиците – никой няма да ви откаже да поставите храната си от топлата витрина в личен съд, вместо да купувате кутии за еднократна употреба. Това е ваш избор и първа стъпка към по-добър живот за вас и вашите деца.
Пластмасовите кутии за еднократна употреба са изключително опасни, особено при контакт с топла храна, тъй като е доказано, че отделят вредни химикали. По какъв начин се отразява това на човешкото здраве?
– Изключително опасно е! Учените все още изследват пълния ефект на микропластмасата върху човешкия организъм, но първите данни са повече от тревожни. Пластмасови влакна са открити в човешкине тъкани, включително в мозъка, а микропластмасите се отлагат във всички органи и системи на тялото. На молекулярно ниво пластмасата може да проникне вътре в клетките. Има преки доказателства за стерилитет, репродуктивни проблеми от всякакъв вид и заради така наречения бисфенол А (BPA), който играе ролята на хормонален диструктор, тоест смущава хормоните в човешкото тяло. Други вредни вещества като бисфеноли, оцветители и стабилизатори са търговска тайна от страна на производителите на пластмаса. Последствията са много страшни. В кръвта и урината на над 95% от изследваните хора са открити следи от химикали, намиращи се в пластмасата.
Факт е, че ако съберем всяко едно парче и вещи от пластмаса на едно място, те ще прокрият земното кълбо. Напрактика ние вече сме покрили Земята с пластмасов отпадък и трябва спешно да намерим решение. Решението, когато имаме наводнение, е да спрем крана. Затова първо е превенцията – да прекъснем тази изключително интензивна употреба на пластмасови предмети и то в много кратки срокове.
Възможно ли е компаниите да се откажат от предлагането на найлонови торбички?
– По-скоро не биха се отказали или ще го направят, след като се споразумеят помежду си. За съжаление, като човек с много дълъг опит в търговията, не мисля, че един търговец би се оказал от потенциалните обороти. Работата на търговците е да продават и те правят всичко, за да създадат най-добрите условия. В този смисъл, те влизат в конфликт на интереси, когато трябва да се ограничи употребата на торбички. Единствено, ако има закон, който забранява тази употреба и този закон важи за абсолютно всички и е приложен по едно и също време, тогава индустрията няма да има проблем с това, че друг техен конкурент е по-конкурентно способен, ако предлага такива торбички.
Какво ще кажеш за това твърдение, което бързо се разпрастрани: ,,Българското черноморие е едно от най-чистите в Европа“?
– При нас характерното е, че плават по-малки пластмасови частици. Замърсяването в никакъв случай не е малко. Тук цитирам едно проучване от преди три години, в което се доказа, че в Черно море всеки ден навлизат по три тона отпадъци, от които близо 90% пластмаси. По-голямата част от пластмасовите остатъци са рибарски мрежи, а другата част са такива, произлезли от употреба на опаковки за напитки, храни и т.н. Преди няколко години бе доказано, че нашото море не е по-малко замърсено от Средиземно, например.
На какво учиш децата си, защото нека си кажем – те са бъдещето?
– Винаги им говоря, винаги ги моля да си носят торбичка. Купила съм им бутилки. Ето ги и тях – сега ще ти разкажат за това, самите те.
Димана, 10 г.: Това, което правим като семейство е, че се стремим винаги да си носим торба за многократна употреба. Друго нещо е, вместо да използваме еднократни шишета от пластмаса, ние пием от такива за мнократна употреба, като металните например. Моето шише е на 3 години. Като тръгваме на път си имаме големи бидони с канелка – кранче, които ги напълваме с шест литра вода, вместо да купуваме. Пластмасови са, да, но са за многократно използване. Обичаме да пием шейкове с метални сламки и после ги измиваме и използваме повторно. Имаме отделни кошове за разделно събиране на пластмаса и хартия.
Аделина, 13 г.: Когато си забравим торбичката за многократна употреба, не хвърляме веднага найлоновата, която сме взели от магазина. Използваме я още неколко пъти, докато се скъса. А после ги рециклираме.
Добре, но пластмасовите шишета за еднократна употреба не са ли вредни за повторно използване?
– Да, пластмасови торбички можем да използваме повече от веднъж, но не и пластмасовите шишета за еднократна употреба, защото пластмасата не е направена да бъде употребявана многократно. В нея има доста вещества, които са летливи – преминават обратно във водата и като цяло не съветваме никой да го прави. Ако искаме такова шише, трябва да е от пластмаса, която обикновено се използва за производството на протези. Например в медицината също се използва пластмаса, но тя е много специална. Това шише издържа поне пет-шест, че и повече години. И след това също се рециклира. Едно такова шише е доста скъпо, да кажем около 30 лева, но ще го използвам много години. Ако на година го ползвам 365 дни, представете си колко хиляди пъти ще го използвам. Това е несравнимо с качеството на другите по-обикновени пластмаси, при които е важно да бъдат продадени, но самата опаковка не е достатъчно качествена.
Стигнахме и до анкетата, с която искаш да докажеш един голям проблем? Разкажи ни малко повече за нея?
– Целта на тази анкета е да измери нагласите на потребителите към използването на малките найлонови торбички без дръжка, които обикновено се използват за плодовете и зеленчуците. Освен това, анкетата цели да устонови доколко хората са склонни изобщо да се откажат от употребата им. Като еколози имаме основателно съмнения, че именно тези торбички остават извън официалната статистика. В България има обща статистика, но няма разделение. В другите държави се прави ясно разграничение между по-големите, по-дебелите и по-малките – тънки торби без дръжки.
Според теб защо в статистиката не са отчетени малките торбички?
– Това е само догадка от моя страна, но си мисля, че вносителите не се отчитат пред държавата, а държавата не прави достатъчно. За да се стигне до тази статистика в Евростат, отговорното Министерство за околната среда и водите събира данни за обема на дистрибуцията на такива найлонови торби. Всеки производител и дистрибутор е длъжен да попълни едни определени шаблони и в края на годината се прави една обща статистика, която се предава на Евростат. И всъщност това е по инициатива на самия производител, който отново е в конфликт на интереси, защото може би не иска да даде точни данни. Представете си, ако няма и контрол. Например аз съм един фиктивен производител и пускам на пазара 500 хиляди торби, а аз мога да отчета 50 хил. Кой ще дойде да ме провери?
Има ли достатъчно проучвания за нагласите на обществото към този проблем?
– Смятам, че няма. Мисля, че тази тема е изоставена. Властта в момента се концентрира по-скоро в нагласите към себе си, отколкото да се обърне към реалните проблеми на обществото, включително и екологичните, които на напрактика са проблем за живота, здравето на хората, ако щете дори и за нашата продоволствена сигурност. В крайна сметка производството на пластмаса, като цяло, не само за найлоновите торби, допринася за поне 10% от общото натоварване на атмосферата с въглероден диоксид. Още по-страшното е, че голяма част от този вид отпадък – еднократната пластмаса, отива за изгаряне, не се рециклира и това навлиза във въздуха и създава изключителни проблеми за хората, населението, плодовитостта на жените и мъжете, и въобще за нацията.
Колко време ще издържи човечеството без да прави нищо по този въпрос?
– Нито ден повече. Закъснели сме. Много специалисти смятат, че правим твърде малко, твърде късно. Не е достатъчно. Необходими са наистина много, много решителни действия и законови мерки, за да може да бъдат постигнати трайни и бързи резултати по спирането на кранчето. Понеже мерките не са взети навреме, сега вече сме на прeдела, в който трябва да се вземат спешни мерки срещу еднократните употреби и въобще срещу този стил на консуматорство, така нареченото ,,обществото на изхвърлянето“ или на английски често използвания термин throwaway society.
Притеснително е, че обществото не е много отзивчиво и не е достатъчно информирано. Българинът е на последно място по информираност по екологичните въпроси. Трябва да се измъкнем от тази апатия. Само тогава ще сме добре. И тук искам да изтъкна нещо важно. Пластмасата си има своите предимства, но е необходимо да бъде използвана с правилната цел, за дълготрайни вещи и продукти, и разбира се, да бъде с високо качество, със сертификат, че не отделя опасни вещества. За да има истински резултат, не трябва да гледаме на околната среда като нещо външно и отделно от нас, а като на наша жизнена среда. Само тогава ще разберем, че тя представлява неразделна част от живота и нашето здраве.
Ако искате и вие да сте част от едно по-отговорно общество, попълнете анкетата тук.
