Разтърсващ разказ на една майка за възпитанието в детската градина

„Вчера бях на първата родителска среща през живота си.“ Така започва писмото на Мария Диловска от Сливен – майка на 3-годишно момиченце, което тръгва на детска градина. „Бяха 23-ма родителя, две учителки и медицинската сестра.“ Мария използва присъствието им, за да повдигне въпроса с използването на еднократните чаши за вода от децата в детската градина. Подготвила се е предварително, както тя казва от „страницата на варненци“ с въпроси относно хигиената, приучаването на малките деца към тяхната си чаша, и ред други. „Обясних им, че когато чашите са еднакви, това не носи индивидуалност на децата. Казах, че с използването на пластмасови чаши не са модерни и не мислят за бъдещето. Обясних, че възпитавам детето в екология, опазване на околната среда и ценности и навици, а в детската градина може да провалят всичко постигнато. Детето ще има две линии за следване и в толкова ранна възраст ще е объркано. Оборих ги все едно съм в съда… но не свърши никаква работа, не успях да ги спечеля“, пише в разочарованието си Мария до координатора на Мисия „Аз избирам чаша за еднократна употреба“ във Варна. И допълва: „Учителките казаха родителите да решат, а те решиха „еднократни чаши“, че да не усложняват детската градина. А и не им се занимавало. Не знайно с какво…“.

В края на родителската среща им искат по 3 лв. за мокри кърпи и еднократни чаши месечно. „За мокрите кърпи бях в шок. Веднага контрирах, че уж са там, за да възпитават децата на навици, хигиена и опазване на околната среда. Дори и учебни помагала имат за това. А те забърсват децата с мокри кърпи след хранене, вместо да се измиват.“.

Мария Диловска веднага прави елементарна сметка: „Всяко дете по 4 мокри кърпи на ден, т.е. само за една група това са 1920 мокри кърпи на месец, а за година – почти 20 000.“ Същата е сметката и за пластмасовите чаши. „Ненормална работа!“, възкликва жената. И допълва: „Кетърингът за храна в учебните заведения също е в еднократна посуда, което увеличава генерирането на отпадъци многократно.“.

За съжаление, така е не само в Сливен, а в учебните заведения в повечето населени места в България. Ако има някъде нещо различно, то по-скоро е изключение, а не правило.

„Сега детето ми в групата е различното. Това е много кофти за нейната психика“, завършва писмото си Мария Диловска, която е и експерт еколог в Община Сливен. Тя е категорична: „Много смело и твърдо трябва да се подходи към промени в законовата уредба. С пожелание трудно ще стане.“

На територията на община Сливен има 33 детски градини, а детското заведение, което посещава дъщерята на Мария се намира в центъра на над 90-хилядния град. Подобен проблем има в стотици български градове, но малцина са родителите, които се осмеляват да се изправят срещу порочната система. А тя всеки ден трови здравето на децата и ги възпитава на принципа „ползвай – хвърляй“.

Свилена Велчева

Журналист