Автор: Свилена Велчева

Седем детски градини, три училища, четири фестивала, един офис на голяма компания и още дузина срещи в офиса на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие…. Стотици деца, които възклицават, задават въпроси, очите им блестят от любопитство и радост… А когато дръпнат жилото й, устните им придобиват формата на буквата „Ооооо!“, погледът им застива… И само след няколко секунди тишината е разтърсена от „боен“ вик „Виж!“, сочещ пръст и търсещ поглед, искащ да покаже на целия свят нея – Пчелата Елен.

Тя се роди преди малко повече от година в едно любимо място – Шабленското село Езерец. Идеята за огромния триизмерен модел на пчела, като част от образователния модул „Опознай пчелите! Опазвай бъдещето“, се появи в главата и сърцето на нашия образователен еко експерт и пчелар Елен Сабатини. И беше превърната в реалност от кукления сценограф Крум Крумов.

За първи път беше представена пред лагерниците ни в Екоцентър Езерец в края на август 2024 г. и в Градината на пчелите – мини образователен център за опрашителите. От там започна нейното пътешествие из учебните заведения във Варна и Добрич, заедно с образователния кошер – нейния дом, и старинния куфар, пълен с пчеларски инструменти. В края на всеки урок Елен Сабатини отваря куфара, изважда пчеларските костюми и пушило и превръща децата в малки пчелари. Те отварят кошера на пчелата Елен, а любопитните им главици надничат под капака и вадят една по една пчелни пити с любознателни въпроси.

2025-а беше най-трудната, но и най-вдъхновяваща година за Пчелата Елен. Когато на Елен Сабатини й се наложи да се раздели за няколко месеца с нея, за да се лекува, малкият ни екип измисли историята за Пчелата Елен. С нея, с Пчелата, кошера и куфара в жълтия пикап, Елен продължи да пътешества из детските градини и училища. Тя разказваше приказката за живота на пчелите, която винаги завършваше с истинската история на Елен Сабатини – дошла от Франция, влюбила се в българската природа и останала в малкото шабленско село Езерец, за да отглежда пчели. Защото пчелите не са просто любов… Благодарение на тях имаме Живота.

Повече от 2000 деца само за няколко месеца научиха защо са толкова ценни пчелите за хората. И колко много смисъл има в това да ги пазим. В края на всеки урок разбираха защо нашата пчеличка се казва Елен. Но… някои не издържаха до края, и още в началото даваха предположения: „Защото има рога“, „Защото е от град Елена“… Част от децата бяха подготвили, песнички, стихчета, танци – всичко това заради нея. И всеки урок завършваше с аплодисменти за нея. И с едно групово: „Благодаря ти, Елен!“.

Така, докато Елен Сабатини се завърна през лятото за фестивала „Варна морето“, където любимата пчеличка гостува. През есента нейният кошер стана още по-интерактивен. Нашият приятел Георги Стоянов направи така, че когато се вдигне капака, от вътрешността да се чува жужене, като в истински пчелин. Така изненадахме децата на коледния базар на Малък фестивал на куклите. Това беше последната среща на Елен за наситената с емоции 2025-а.

„Да й сложа ли колан?“ – попита шофьорът на таксито, поглеждайки огромната пчела на предната седалка. Духовитият водач на кола 678 в „Триумф такси“ не остана равнодушен към необичайния си клиент, който трябваше да закара до ул. „Сава Радулов“ 14 във Варна. През целия път разпитва за пчелите, за причините за загиването им, за отглеждането им от хората… Защото Елен винаги успява да провокира любопитство. И да покори сърцата. Ако все още не я познавате, поканете я на гости през 2026-а! Това ще бъде среща, за която ще разказвате много и ще помните дълго. А може би много, много дълго…