Началото… Преди 25 и повече години

Снимка архив 1995 г.: По време на учредяването на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Илиян Илиев (в средата) и един от учредителите – доц. Александър Стоянов (вдясно).

Предисторията на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие започва от Студентско екологично дружество към Технически университет – Варна. Годината е 1993-а. Настоящият председател на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие Илиян Илиев тогава е трети курс в Техническия университет, учи „Екология и опазване на околната среда“. Предложението за студентско екологично дружество идва от тогавашния ръководител на катедра „Екология и опазване на околната среда“ и председател на новосъздадената Асоциация на еколозите от общините в България. Целта е да се направи студентска организация, която да членува в асоциацията. След няколко месеца Илиев подема инициативата и заедно с негови колеги създават Студентско екологично дружество. В него членуват само студенти от катедра „Екология и опазване на околната среда“.

Позитивите се усещат почти веднага. Като сдружение, ректорът ги приема на среща и им предоставя офис в бараките на Техническия университет. „Така се сдобихме със стоя, където да се събираме. Малцина студенти имаха подобна привилегия по онова време“, разказва Илиян Илиев.

Първото финансиране на Студентското екологично дружество идва индиректно от покойния вече проф. Александър Чирков. По това време той подема инициативи за почистване на пътната артерия и пространствата около нея от Летището до Златни пясъци, като плаща на всеки, който се включи. От студентското дружество организират бъдещите еколози и те вземат активно участие в инициативата на професора. От заплащането на всеки се удържа минимална такса, от порядъка на 2 лв., за организацията. „Това бяха първите ни средства, с които финансирахме дейността на Студентско екологично дружество към ТУ-Варна“, спомня си Илиев.

През 1994 г. сдружението вече е поканено към деканския съвет. Част от членовете му минават и през първите си обучения за писане на проекти в различни градове у нас. Датата на второто е паметна – 26 юни 1994 г. „По време на Световното по футбол бяхме на това обучение. Там гледахме първата победа на Българския национален отбор по футбол на световно първенство. Бихме Гърция с 4:0“, няма как да забрави Илиян Илиев. Но… запомня обучението не само с това. „Най-много ме впечатли примера, който ни дадоха с млад румънец, написал проект към фондацията на „Волво“. От автомобилната компания го поканили на среща. Но тъй като нямал никакви средства, нямало и как да замине за Швеция. Събрали се хора от родното му село в Румъния, купили му костюм, дипломатическо куфарче, модерно по това време, билет, и го изпратили. А той се завърнал от срещата с чисто нов автомобил“, припомня си историята Илиев.

Вдъхновени от примерите за хора, които започват от нищото, Илиян и колегите му – студенти, запретват ръкави и сядат да пишат първия си проект. „Тогава имахме възможност да кандидатстваме към Екологичния център със седалище в Будапеща. Учили – недоучили, написахме нещо, като Dream list. Искахме да имаме компютри, принтери, ксерокси – пълна мечта! Разбира се, този проект беше отхвърлен“, усмихва се Илиев.

Но… практиката учи по-добре от теорията. Вземат си поука. Пишат по-малък проект, до 500 долара, за организиране на конференция по екология за студенти от техническите специалности в университета. И той е одобрен. „Беше голяма радост. Години по-късно разбрахме, че проектите до 500 долара не ги оценявали, направо ги финансирали, защото сумата била пренебрежително малка. Така направихме конференция, издадохме брошури на дружеството. Нещата тръгнаха“, разказва Илиян Илиев.

За написването на следващия, вече по-голям, проект им помага Джерами – студент от Щатите. Финансирането идва от клуб „Отворено общество“. „Така се сдобихме и с първия си компютър. В един момент той се оказа по-хубав дори от този на ректора – 486, марка LEO, с мастилено-струен принтер Hewlett Packard, факс и секретар Panasonic. Обзаведохме се! Бараката за студентски сбирки заприлича на офис“, разказва Илиян. Точно на рождения му ден трябва да получат техниката от София. „Изкарах рождения си ден във влака. Бяхме трима души от студентското дружество. На връщане пътувахме с един сладкодумник, който продаваше чорапи на „Фазан“ – Русе. През цялото време ни разказваше за чорапи и ние сме заспали. Събуждаме се, той се смее: „Както бяхте дълбоко се отнесли, можех да си събера компютрите и да замина“. Размина ни се. Но временно…“, сеща се настоящият председател на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.

Годината е 1995 г., пети курс, държавен изпит за първия випуск студенти – еколози. „Мина писмената част. Докато чакаме устния изпит, решихме да отидем в офиса на студентското дружество. Изглеждаше различно. Оказа се, че бяха изрязали решетката на прозореца и бяха откраднали цялата техника. Така, докато другите си вземаха изпита, аз давах показания в районното. Едва успях последен да се явя и да си взема държания изпит“, спомня си Илиев.

С дипломирането и напускането на университета, завещават студентското дружество на следващите поколения – студенти. А сега накъде?

Датата е 15 декември 1995 г. Мястото, поради липса на друго – бараката на Студентското екологично дружество. Хората – няколко дипломирали се току-що еколози и двама преподаватели от Техническия университет. Какво се случва –  учредително събрание на Сдружение „Обществения център за околна среда и устойчиво развитие“. „Ние бяхме първия випуск еколози и никой не знаеше какво ще работи. Затова нормално беше това да е първата ни задача“, завършва разказа си Илиян Илиев. По това време в България почти липсва екологично законодателство (Законът за опазване на околната среда е приет 7 години по-късно), камо ли работодател, който да влага средства в екология и да наеме еколог на работа. Затова първият випуск еколози започват сами да поставят екологичните проблеми на дневен ред и да търсят начини за решаването им. Така започва екология в действие.

И продължава… Вече 25 години. Много хора и събития идват и си отиват през това време. Някои оставят отпечатък, други отчетлива следа, а трети дълбока диря… В името на една трудно реализуема МИСИЯ – промяна в съзнанието ни така, че ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЛИЧЕН ИНТЕРЕС НА ВСЕКИ.