Автор: Свилена Велчева

Срокът за ДДС, приключване, проверка… Думите на годината в счетоводна кантора не се променят според политическата обстановка или технологичния напредък. Кантората на Корнелия Колева прави изключение от правилото само с една дума – „Лист“.

„Да, изключително много хартия се генерира от счетоводна дейност. Имаме много разпечатки. По някога унищожаваме стари архиви…“. Но в „Алтея 7“ имат и друга причина да използват тази дума: „Идват от „Лист по лист“!“. Координаторът на кампанията за разделно събиране на хартия Илиян Илиев е спрял жълтия пикап почти невъзможно на паркинг до централния булевард „Владислав Варненчик“. И бърза да вземе събраната хартия за рециклиране.

Освен канцеларски бумаги от офиса, петимата души, които работят тук, носят от вкъщи кашони, тетрадки, опаковки… Защото освен приходите и разходите, Корнелия Колева пресмята и спасените дървета. „Аз съм и еколог, и искам да помагам на майката природа“, е простичкият отговор, който дава управителят на счетоводната кантора.

„Алтея 7“ участва в кампанията на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие вече близо 13 години. Освен хартия, служителите събират разделно пластмаса, метал, стъкло. И не само в офиса, а и в домовете си. Убедени са, че „това е начинът да замърсяваме по-малко“.

Корнелия има примера на сина си, който живее в Италия. „Във всеки дом там има четири вида кошове за разделно събиране на отпадъци.“. Жената е много впечатлена от опита на италианците в тази област и се опитва да ги прилага и в България. Не живее с илюзията, че ще се случи лесно. „Като гледам разхвърлените покрай контейнерите битови отпадъци, ще е много трудно да се случи у нас. Нямаме традиции за това. Но всеки малко по-малко трябва да помага“, разсъждава на глас бойната дама. Убедена е, че за да се случи италианският модел тук, „трябва да има санкции, работещи служби и административни органи, които да ги налагат и събират ефективно“. А дотогава… „Моят апел е хората да се включат в „Лист по лист“. Защото светът около нас е много грозен с разпилени отпадъци. Градът ни е грозен. Само да си помислят колко дървета, които ни дават сянка и вода, се режат, за да могат те безотговорно да изхвърлят хартията… От това ме боли много душата“ – гласът на Корнелия става хем твърд, хем се усеща вълнението, което хваща за гърлото.

И в най-вълнуващия момент в главата ми изкача най-прозаичният въпрос: Сещате ли се, как открихте „Лист по лист“?

„О, разбира се!“ – въодушевлението в Корнелия се завръща с пълна сила. „Моя приятелка, управител на счетоводна кантора, работила преди мен с „Лист по лист“, ми даде телефон за връзка. Обадих се. Започнах. И така… вече трета петилетка.“.