Съсипването на Варненското езеро

От екологичното състояние на Варненското и свързаното с него Белославско езеро зависи цяла една индустрия, като туризма, върху която се крепи икономиката на Варна и региона. Двете езера са свързани с морето преди 50 години чрез два плавателни канала, които представляват транспортен коридор по море до Девня. Именно Девненският промишлен комплекс, заедно с корабостроенето и кораборемонта, са причина езерата да са със силно влошени екологични показатели. Какво и колко е замърсяването може само да се гадае, защото няма извършвани актуални комплексни проучвания. Като се добави топлинното въздействие на ТЕЦ „Варна“, заустените води от градската пречиствателна станция и притока на р. Провадийска, в която често прелива хвостохранилището край Падина, нормално е да не става ясна причината за моровете на риба в езерните води. Най-пресният пример за безогледното замърсяване беше от лятото на миналата година, когато Варненското езеро пое тонове отпадни води от повредена канализационна тръба, която преминава по дъното му.

Негативното въздействие продължава, въпреки че езерата са част от „Натура 2000“ по директивата за птиците и въпреки обособените защитени местности – „Казашко“ и „Мочурището“.

Новият екологичен натиск върху водоемите е свързан с удълбочаване на плавателния канал. Депонирането на драгираните маси тиня са бомбата със закъснител за екологията на Варна. В тинестите маси  е „запечатан“ ефектът от промишлеността – химическите отлагания от девненското производство, включително от използваната дълги години в Девня живачна хидролиза. Становището е на Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН. По предварителна оценка се очаква обемите за драгиране да са от порядъка на 7-8 млн. куб. м. Те ще се стоварят под носа на варненци и в непосредствена близост до защитена местност Казашко.

Проектът

В началото на май Министерски съвет даде одобрение за удълбочаване на Канал 1 и 2 в пристанище Варна. Проектът включва удълбочаване на езерната част на навигационното трасе на подхода и обръщателния кръг на пристанищен терминал „Варна-Запад“ и укрепване на брега.
Според генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура” Ангел Забуров, удълбочаването на подходните канали на пристанище Варна е един от най-големите проекти, които се реализират в последните 40-45 години на територията на Варна. Стойността му е 350 млн. лв. Целта е да се осигури 2 м повече газене на корабите до 13,50 м или приемане на плавателни съдове с тонаж 60-70 хиляди, т.нар. „пост-Панамакс“ кораби.

Въпреки мащабите на проекта и реализацията му в защитена зона, за инвестиционното предложение не е извършена Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), нито дори преценка дали да бъде извършена такава. Единственото, което варненската екологична инспекция РИОСВ издава през март т.г., е „решение за преценяване вероятността от отрицателно въздействие“. Според Приложение 1 на Закона за опазване на околната среда, ОВОС е задължитилен за „Вътрешни водни пътища и пристанища, обслужващи корабите по вътрешните водни пътища, които позволяват преминаване на кораби с водоизместване над 1350 т.“. Още повече че според разрешителното за строеж на МРРБ от юни т.г. строежът е първа категория съгласно Наредба 1 на строителното ведомство.

В решението на екоинспекцията пише, че дейностите не противоречат на режима за защитена зона, според който е забранено паленето на трастика в определени периоди от годината.

Екологичната бомба

Истинската екологична бомба е заложена заради депонирането на изгребаната токсична маса тиня от 7-8 млн. кубични метра. Това е предвидено да стане в затвореното поради изчерпан капацитет подводно депо „Налбанка” в защитената зона. То се намира в края на Канал 1 във Варненското езеро, само на 10 м от защитена местност „Казашко“. Според решението по оценката за съвместимост на РИОСВ – Варна от май т.г., депото ще възобнови дейността си, като се трансформират границите му. Общият му експлоатационен обем се предвижда да бъде малко над 3 млн. куб. м. Нито от екологичното становище, нито от разрешението на МРРБ става ясно, къде ще бъдат депонирани останалите 5 млн. куб м тинеста маса.

Становището на РИОСВ  

Депонирането се предвижда да започне от по-дълбоката част, където да се направи дига от твърд драгиран материал. Тя би трябвало да играе ролята на преграда за разпространението на утайки, препоръчват от екониспекцията във Варна. „При спазване на поставените в решението условия не се очаква значително косвено въздействие върху ключови местообитания в защитена зона Казашко. Реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до значителни трансформации, увреждане или намаляване на площта на местообитания на видове, включително до безпокойство и прогонващ ефект на видове животни, предмет на опазване на ЗЗ „Варненско-Белославско езеро“, се посочва в решението по оценка за съвместимост на РИОСВ-Варна. От там смятат, че след запълването на депото, промените ще засегнат само подводната му част, която е от по-слабо значение за съществуването на водолюбивите видове птици в зоната. От екоинспекцията са на мнение, че превръщането на тази част от акваторията в плитчина, ще бъде благоприятна за водолюбивите птици, защото характеристиките й ще бъдат сходни с тези на влажните зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.

Химическите анализи от взетите проби от зоната на депото и извършеното геоложко сондиране не установяват наличие на тежки метали, нефтопродукти и други токсични вещества, опасни за птиците в защитената зона, се казва още в решението. Обществен център за околна среда и устойчиво развитие поиска резултатите от направените анализите по Закона за достъп до обществена информация.

Какво казват учените

Научните знания към момента са недостатъчни, за да се направи добра обективна оценка за съществуващото състояние на водите във Варненското и Белославското езера и за посоката на развитие на протичащите процеси – и природни, и антропогенни, се посочва в становище на Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН, изпратено но министъра на околната среда. Контролните органи не разполагат със система от съвременни, научно обосновани средства, за да упражняват ефективна контролна дейност и при нужда да реагират оперативно, твърдят учените.

Какво твърдят очевидците

Рибари, работещи от години на брега на езеро, смятат, че целият процес на удълбочаване е „преливане на пусто в празно“. Тинестата маса се изсмуква от трасето на канала и се изсипва на северния, по-дълбок бряг. Естествената посока на водните течения обаче я носи към южния. Така напрактика утайките от дъното, заедно с цялата химия в тях, се разпространяват от единия до другия бряг.

„В момента в езерото няма никаква риба, освен традиционната за тук илария“, твърди председателят на рибарска кооперация „Малка Чайка“ Станчо Казаков. По думите му, други години тук е имало хамсия, сафрид, чернокоп. И това се случва само месец и половина след началото на удълбочаването на канала.

Рибата бяга от замътняването на водата, което се предизвиква от дълбаенето. Най-вероятно това е довело до по-малки количества килсород и индиректно е повлияло върху състоянието на биоразнообразието“, коментира Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците. От една страна заради липсата на кислород и от друга заради химическия състав на тинята, намалява броя на организмите по цялата хранителна верига, а оттам и на рибата, смята Иванов. Той очаква това да се отрази и върху обектите на защита в езерата – птиците и бозайниците, които се хранят с риба. Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици.

Един от очевидните примери за това какво се случва с екоститемата от натрупването на драгирани маси е при изграждането на пристанището на „Газтрейд“ в Белославското езеро. Там са депонирани в подводно депо многократно по-малко количества тинеста маса и то на южния бряг. Както се вижда от направените снимки, картината прилича на бетон от кал, без никаква растителност. Ако това се случи на 10-15 пъти по-голяма площ, какво ще остане от езерата?!