Младежи с леко девиантно поведение в Холандия през 2005 г. биват изпращани във ферма за коне, където помагат на собственичката в продължение на две седмици. Фермерката наблюдава поведението им и излиза с доклад в края на престоя им пред държавната агенция, с която има договор.

Този случай на взаимодействие между държавата и бизнеса, между общественото и частното променя и подхода при реализация на един от проектите на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. В началото на новото хилядолетие във фокуса на сдружението са алтернативните източници на енергия, които започват все по-масово да навлизат в България. „Практиката при нас е не просто да издадем брошура и да говорим сладки приказки, колко полезни са фотоволтаиците, а да изпробваме дали наистина това е така“, разказва председателят на организацията Илиян Илиев. За целта еколозите пишат малък проект за закупуване и инсталиране на фотоволтаик. Целта е да бъде тествана процедурата за присъединяване към електропреносната мрежа от малък производител на ток.

„В началото, някак наивно смятахме, че ще можем да се разберем с общината и ще ни разрешат да инсталираме фотоволтаик на някакъв общински имот, примерно сграда на детска градина. Това не се случи“, спомня си Илиев. Следвайки холандския опит, решават, че проектът „Слънчев покрив на моя дом“ може да бъде реализиран върху частен дом. „Направихме го на къщата на над 70-годишния ми тогава дядо. Не беше трудно да го убедя. Каза само, че няма да бъде прът колелото на прогреса. Каквото трябва да направя“, разказва екологът.

Инсталирането на фотоволтаика се оказва детска работа пред свързването му към мрежата. „Най-интересното беше, че в началото на процеса фирмата, която достави слънчевите панели, организира среща с представителите на енергодружеството. Години по-късно разбрах, че представителят на „Е.ОН“ тогава е казал, как ще ни прецака“, спомня си Илиян Илиев.

На финала на присъединяването, когато трябва да се сключи договор за изкупуване на излишъците неупотребена за лични нужди енергия, от енергодружеството отказват споразумението. „Причината най-общо е, защото сме възрани към мрежата по чл. 6, а е трябвало да е по чл. 3 (цифрите са примерни)“, разказва Илиев. Това означава документално да се започне цялата процедура отначало, да се представят становища на експерти, проекти и пр. „Бях изпаднал в тотална безпомощност“, признава Илиян Илиев. Срещайки се с един, втори, трети консултант обаче попада на Кольо Орешков от „3К“. „Той ни даде контакти, отправна точка и реално отпуши задънената улица, в която бяхме стигнали. Благодарение на неговата помощ, успяхме да довършим проекта и да разберем цялата процедура“, смята председателят Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Така сдружението става едно от малкото, които имат по това време (2007-2008 г.) пълна информация какво може да се случи на едно физическо лице, решило да инсталира фотоволтаици, за да произвежда ток за собствени нужди и да продава излишъка от електроенергия. „Най-краткият отговор на въпроса е: Ще стане административен роб.“, категоричен е Илиян Илиев. Защото… в България кучето винаги е заровено в бумащината.

Три години отнема цялата процедура от закупуването на фотоволтаика до реалното му присъединяване към енергоразпределителното дружество, за да може да продава произведената и неизпорзваната електроенергия. Случаят е толкова комично-абсурден, че се описва в доста интервюта и репортажи на местните медии.

И днес Обществен център за околна среда и устойчиво развитие продължава да изследва процедурите по присъединяване на фотоволтаици на частни лица към енергопреносната мрежа. „Виждаме как България не пави нищо през годините, за да стимулира използването на фотоволтаични системи от физически лица“, е изводът, до който еколозите стигат.

За да се намали бюрократичната тежест в тази сфера, от организацията предлагат да бъде приложен нетметъринга – в продължение на година да се събират данни колко ток ще изкупи доставчика от физическо лице, вместо всеки месец да се издават  протоколи и подписват документи. Това е начин за намаляване на бюрократичната тежест и макар и индиректно стимулиране използването на алтернативни източници на енергия от домакинствата.

На снимката: Доброволецът от Корпуса на мира Андрю Джъткинс позира с новия фотоволтаик, поставен по проекта „Слънчев покрив на моя дом“.