25 години история: За активните граждани и демокрацията

През 25-годишната си история Обществен център за околна среда и устойчиво развитие често е правил обучения за това как да бъдем активни граждани, как да отстояваме позициите си, да представяме проблемите. Част от обученията представляват планиране и провеждане на среща с управляващи, политици, властимащи. „В такива срещи винаги трябва да имаш план „А“ и план „Б“ – разказва председателят на организацията Илиян Илиев. – План „А“ е какво искаш да постигнеш в тази, примерно 30-минутна среща. И ако случайно в рамките на времето постигнеш всичко набелязано в план „А“, да прибегнеш план „Б“. Ако кметът или областният управител се е съгласил на 30-минутна среща, това е твоят шанс да използваш пълноценно цялото време, а не да прекратиш срещата, защото си постигнал това, за което си отишъл.“

Въпреки че на думи изглежда лесно и предвидимо, в реалността нещата никога не се случват по план. Доказва го една от срещите на Илиян Илиев с кмета Кирил Йорданов в началото на управлението му. Тогава Илиев и Дойчин Кършовски от фондация „Мейдей“, с когото работят съвместно, се срещат с Кирил Йорданов по младежки въпроси. Срещата трябва да трае около 30 мин. „Отиваме подготвени с план „А“ и план „Б“. На 5-ата минута план „А“ е изпълнен. Ние повдигаме, например, въпроса със спортните площадки. Той казва: „За това отговаря лицето „Х“, веднага ще прехвърля въпроса и той ще реши проблема. Какъв е следващият въпрос?“. Включваме план „Б“, но Кирил Йорданов го решава по същия начин. И всъщност на 10-ата минута ние повече нямаме какво да кажем. Кметът попита дали има още нещо и каза: „Радвам се, че си поговорихме“. Стана и замина, а ние останахме с пръст в устата. Както си мислехме, че сме голямата работа, уж с много опит, се почувствахме като тийнейджъри, попаднали за първи път на среща.“

За добро или за лошо, по време на управлението на Кирил Йорданов (1999 – 2013 г. ) преминава по-голямата част от историята на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Затова и комуникацията между гражданския сектор и управляващите по-често се свързва с името му. Нещо, полезно за гражданските организации, което може да се приложи успешно и в наши дни, е изработването и представянето преди избори на план за развитие в определен сектор. Прави се във Варна, в началото на 2000 г., преди втория мандат на Кирил Йорданов. Социалните, екологичните и бизнес организациите в града се обединяват, за да съставят план с проблемите в тяхната област на действие и да ги представят на кандидатите за местна власт. Те пък от своя страна трябва публично пред обществеността да заявят как ще ги решават.

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие е водещ на групата от екологични организации, които бистрят плана в областта на опазването на околната среда на Варна. „В продължение на 6 месеца се изработи много стойностен документ с проблеми и предложения – разказва Илиян Илиев. Клуб „Отворено общество“ имаха ангажимент да осигурят среща с кандидат-кметовете и гражданите. Това се случи в пресцентъра на Фестивалния и конгресен център. Групата на бизнес организациите се беше отказала междувременно. Силно впечатление ми направи, че документът, който бяхме дали на Кирил Йорданов, беше целия подчертан, описан с бележки и конспекти. На тази среща така се беше подготвил, че разби политическите си опоненти“, разказва Илиев. Той признава, че не харесва Йорданов за много от нещата, които е  свършил и които не е направил, но не може да отрече, че в комуникацията е много добър и ерудиран. „Не се криеше от срещи с гражданите. Имаше приемен ден. Имаше уважение. По един час стоеше на срещи с младежите, за да си говори с тях за младежки политики. Какво се случваше след това е друга тема“, спомня си Илиян Илиев. Според него, в началото на управлението си има добър подход и към гражданските организации. Общината по това време заделя доста средства (като процент от бюджета си) за финансирането на неправителствени и младежки организации. „Не само че ги даваше, но шуробаджанащината я нямаше в такъв силен аспект, какъвто се наблюдава напоследък“, смята председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Разбира се, не липсват и разочарования, но обръщайки се назад, можем да погледнем на тях и от забавната им страна.

Преди третия мандат на Кирил Йорданов, през 2007 г., Илиян Илиев разкритикува в интервю зелената политика на града. Конкретният повод са отсечени дървета за разширението на бул. „Осми Приморски полк“. „Един ден, докато си карам пикапа, събирайки хартия за „Лист по лист“, точно на кръстовището пред Общината, ми звънва телефона, ама така някак кметски ми звънва. Вдигам и отсреща: „Добър ден, г-н Илиев! Секретарката на кмета Кирил Йорданов е. Имате ли възможност да говорите с кмета?“. Аз понякога правя неуместни шеги: „Даже ако се покаже на прозореца, може да се видим – казвам.“. Дава ми кмета: „Г-н Илиев, чувам, че имате нещо против нашата политика за зелените системи. Предлагам да се срещнем с Вас. Ако искате доведете и поддръжници от вашата организация“. На срещата, която е в делничен ден, в работно време, освен Илиян отиват Дарина Иванова и Елен Сабатини, която току-що е пристигнала в България, като доброволец. Дарина Иванова, която по това време е общински служител, специално излиза в отпуск, за да присъства. “В уречения час влизаме в кабинета на кмета и той се обръща към Дарина Иванова: „Ти по какъв въпрос?“. Тя обяснява, че е поканена, като член на организацията. Започва се дълъг разговор за зелената политика. Обещава се компенсаторна програма…“.

Разбира се, винага след обещания, има и разочарование от неслучващото се. Идват и събития, които да затвърдя или опровергаят разочарованията. „Първото нещо, което Иван Портних смачка след идването си на власт през 2013 г., е традиционния формат, в който кметът се срещаше два пъти годишно с младежите, за да дискутират младежки политики. Служителите в общината бяха решили да продължат традицията и организираха среща на новия кмет с младежите. Той не само не благоволи да дойде, но и ги излъга, че ще го направи“, не скрива огорчението си Илиев.

„Въпреки всичко, гражданите трябва да са активни и да изкарват управляващите от зоната им на комфорт. Само тогава проблемите могат да тръгнат в посока решаването им. Едно от нещата, които гражданите трябва да се научат, е да бъдат гъвкави. Да имат план „А“, план „Б“, план „Минимум“, минимални и максимални очаквания. Защото ако имат винаги максимум очаквания, то разочарованието е гарантирано“, смята Илиян Илиев. По думите му, ние, като общество, не сме се научили да се радваме на малкото, което сме постигнали.

Ако обобщим в едно изречение доста разхвърляните парчета история за гражданското ни общество, то е: Искаме да отделим един ден в годината за демокрация и да ни се случи максимално това, което си представяме, че трябва да стане. Това няма как да се случи, смята Илиян Илиев. Според него то е все едно да отидеш един ден на училище и да искаш да вземеш диплома за висше образование. Гражданското общество изисква много повече от упражняване на вота веднъж или два пъти в годината. То изисква всеки ден да се учиш на демокрация и всеки ден да показваш, че си суверен (б.а. – лице, на което, без каквито и да е ограничителни условия и в течение на неопределен срок, напълно принадлежи върховната, висша власт в държавата).