Автор: Свилена Велчева
Публикувано на 29/04/2021

Проблемът „Генно-модифицирани организми“ (ГМО) влиза в полезрението на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие още през 2005 г. Този период в организацията е известен, като „силно проджект“. Все още неправителственият сектор у нас се радва на финансиране от доста външни донори. Големи компании в страната също започват да заделят средства за социално отговорни проекти. Като във всяка инициатива обаче най-важен е човешкият фактор. В случая ключова роля изиграва един от настоящите членове на организацията, по това време доброволец – Тодор Славов. Той се завръща от доброволческа работа в Германия, откъдето привнася различни еко идеи. Негова е заслугата за „отваряне“ на темата ГМО на местно ниво.

„Едва ли има гражданин, който да остане безучастен, като разбере същността на генетично модифицираните организми. Фактът, че се месиш в генома на растението и се правиш на Господ…. А веднъж освободени в природата, ГМО нямат връщане назад. Защото генно-модифицираните растения доминират над нормалните и рано или късно, надделяват и променят биосферата“, започва разказа си Илиян Илиев.

За вафлите и хората

Така се ражда първият анти ГМО проект и се възпроизвежда първият ГМО скандал у нас. От търговската мрежа във Варна се закупуват на случаен принцип всякакви сладкиши, особено вафли, които се смесват и се дават за изследване за наличие на ГМО в местната лаборобатория SGS. „Светнаха, като крушки, че са пълни с ГМО“, казва Илиев. Медиите подемат темата. Замирисва на скандал. Илиян Илиев се сеща за едно от емблематичните си тогава медийни участия: „От сутрешния блок на Канал 1 пожелаха да направят репортаж на живо. Излъчваха от РТВЦ Варна. Но щом съм еколог, около мен трябваше да има тревички и дръвчета. А то навън валеше, като из ведро. Камерата и операторите бяха скрити в гаража на телевизията и снимаха през отворените врати. На мен ми дадоха едно чадърче и зачакахме включване. Няма да забравя, тогава въпроса на водещата, която в един момент попита: Как ги говорите тези неща, не съзнавате ли, че населението може да изпадне в паника? Това беше поредния удар с чук в главата ми. Нали казваме истината?! Предупреждаваме хората. Целта е именно да се притеснят, за да се поинтересуват повече от темата и да заемат активна позиция. Медиите трябва да помагат в процеса, а те се притесняват какво щяло да се случи. Така цялото интервю остана, като един студен душ, с който ме заляха.“.

Активностите по темата се ускоряват, след като става ясно, че правителството готви промени в законодателството „про ГМО“. „Трябваше да станем третата държава в Европа, заедно с Испания и Полша, разрешила ГМО.“.

Канадският фермер

Актуалността на темата налага по-сериозна работа и ангажиране на повече граждани. Така през 2009 г. стартира проекта „ГМО – невидимата заплаха“, финансиран от „Мтел еко грант“. Заради оскъдната информация на български по темата, се правят преводи на англоезични статии за ГМО. Издават се информационни брошури. Организира се пътуваща изложба, заедно с пресконференции и информационни срещи с фермери и обществеността в шест области на Североизточна България – Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра. Завършекът на мащабната информационна кампания е в София, където по време на публична среща участват депутати от различни парламентарни групи. Организирана е и среща в парламента с членове на парламентарната комисия по околна среда.

Няколко са паметните моменти за Илиян Илиев по време на цялата кампания. Единият е по време на информационната среща във Варна, на която присъстват и представители на Варненската и Великопреславска митрополия. „След входящата лекция и филма, един господин ме извика отвън и директно ми каза: „Къде си тръгнал срещу корпорациите? Знаеш ли какво може да ти се случи?!“. Отговорих му, че няма значение какво ще ми направят корпорациите, ако законът бъде променен и в България влезе ГМО. Защото оттам-насетне случващото се с хората ще изгуби значение. Той си тръгна ядосан. Една от доброволките, която водеше списъка с присъстващите, ме пита какво иска този човек. Предположих, че е представител на някои от ГМО корпорациите, защото ме заплашваше. Той се беше записал с женско име в списъка. Много често големите смелчаци дори се страхуват да се оповестят с истинското си име“, казва Илиев.

По това време на обиколка в България пристига Пърси Шмайзер – канадският фермер, водил дългогодишни съдебни битки срещу Монсанто в САЩ. Целта на срещите му у нас е да обяснява за вредата от ГМО. „Посрещнахме го на летището с автомобила, с който събирахме хартия за рециклиране за кампания „Лист по лист“, спомня си председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.

Във Варна Пърси Шмайзер, Илиян Илиев и Светла Николова от „Агролинк“ дават  пресконференция в Двореца на културата и спорта. Следва среща с фермери и журналисти в Добрич. На следващия ден всички медии в двата града излизат с обширни статии за вредата от ГМО. „Да се срещнеш с граждански активист от такъв калибър, който е заплашван, гонен и спечелил битка с голяма мултинационална компания, е доста вдъхновяващо. Изпратих го с колата в Силистра. Той се качи на ферибота и отплава за Румъния, където имаше среща с тамошни фермери, за да продължи да разказва за борбата си“, спомня си Илиян Илиев.

Срещите от мащабната кампания завършват в София, в Чешкия център, където присъстват и народни представители, и защитници на ГМО. Представители на проекта вземат участие в  парламентарната комисия по околна среда по време на обсъжданията на законодателните промени, касаещи темата „ГМО“. Законът, който предстои да бъде приет от парламента, либерализира пускането в природата и отглеждането на генетично модифицирани организми, намаляването на буферните зони от защитени земи от 30 на 15 км около „Натура 2000“.

Гражданските протести

Напрежението ескалира през ноември 2010 г. с масови протести в цялата страна. Тогава на власт е първото правителство на Бойко Борисов. Обществен център за околна среда и устойчиво развитие е съорганизатор на протеста във Варна, определян от дистанцията на времето, като един малкото успешни изблици на народно недоволство.

За разлика от повечето протести, които обикновено са извън работно време или в почивен ден, пред Общината или на входа на Морската градина, този е в работен, в 16 ч, на малката уличка „Преслав“, пред входа на Областната администрация. Ето какво си спомня Илиян Илиев от тогава: „Имаше пърформанс, музика, хората пяха миролюбиво. Преди това направихме обучение на активистите как да се действа, ако има провокатори, защото всичко можеше да се очаква. Всички служители в Областна администрация стояха по стаите си и не смееха да си тръгнат в 17 ч от работа. Влизахме на преговори и след това продължавахме да стоим отвън, докато не се обадиха от правителството на тогавашния областен Данчо Симеонов, че няма да приемат промените в закона. Толкова години след това не мога да разбера, защо когато се организират протести, дори не се адресират към когото трябва. Примерно – протест на входа на Морската градина. Офисът на кмета се намира на втория етаж на общината и гледа към парка. Човекът, като излезе на балкона, може да си каже: „Колко варненци са излезли да споделят хубавото време в Морската градина!“. Въобще няма да разбере, че се протестира. Или протест срещу държавна политика – пред Общината. Дреме му на кмета, че протестират, като не зависи от него. Когато правиш протест, първо трябва да го адресираш към когото трябва и след това да го извадиш от зоната му на комфорт, както тогава направихме.“.

Разобличаването на „Монсанто“

Друг паметен момент в кампанията срещу ГМО се случва по време на традиционния земеделски форум в хотел „Адмирал“ на Златни пясъци по това време. „Знаехме, че представителите на „Монсанто“ са там и са заявили презентация за новите ГМО култури. Цял ден бяхме на пост. Отлагаха я няколко пъти. Оставиха я последна. Записахме с камера цялата презентация. Представителят на „Монсанто“ имаше неблагоразумието да обещае и „успокои“ фермерите, че много скоро ГМО ще бъде разрешено в България. Изпратихме записа на Нова телевизия, които подеха темата. Имаше много остра реакция. Представителят на „Монсанто“ се скри в чужбина от медиите, а законът не беше изменен.“, разказва Илиян Илиев.

Етикет „Без ГМО“

Дали заради шума и рекламата, дали заради промяна в отношението, част от българските производители яхват тенденцията „анти ГМО“. „Типично по андрешковски те налепиха по саламите етикети „Без ГМО“. Хора, които знаеха, че се занимаваме с темата, ни изпращаха снимки, че са си купили луканка „без ГМО“. Това беше парадоксално. Знаехме колко струва един анализ за ГМО и как едва ли никой производител ще отдели средства, за да го направи. Това беше шашмалогия, да залепиш набързо едно етикетче, защото никой няма да го провери“, смята председателят на екоорганизацията.

За да събира данни за проверките за наличие на ГМО на пазара у нас, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие използва Закона за достъп до обществена информация. По това време регионалните здравни инспекции имат задължения да правят мониторниг за ГМО на пазара. „Изпращахме въпросите си до РЗИ – Варна, но може би защото страх лозе пази, те ги препращаха до централата си София и от там ни отказваха – разказва Илиев. – Тогава подготвихме едно еднотипно писмо за достъп до информация в 100 копия със 100 плика и 100 марки. Направихме среща с граждани, по време на която им прожектирахме филм за ГМО и накрая на срещата ги помолихме, който желае да подпише писмото с питанията си и да го изпрати до РЗИ – Варна. На срещата имаше малко над 50 граждани. Не знам колко от тях са изпратили писмата си, но нашият герой от инспекцията явно е препратил всички до София. Това рязко ядосва софиянци и те му отговарят, да се оправя на местно ниво. Така получихме не само цялата информация, но и когато отидохме да я вземем, знаейки че стоим зад инициативата, той питаше: „Не може ли само на вас да отговоря, а вие да споделите информацията с останалите?“.“

По същащата схема, като писмата за достъп до информация, е организирана и масирана атака от граждани с изпращане на картички, този път до народните представители в парламента.

Победихме ли?

След близо десетилетие, България все още е остров без ГМО, защото не може свободно в природата да се освобождават генно-модифицирани организми, коментира Илиян Илиев. Според него производители на семена са се преориентирали и продават основно хибридни сортове, които не са ГМО. Въпреки това, и до ден днешен темата е актуална, защото големите мултинационални корпорации не са се отказали от намерението си да прокарат ГМО политиките си. „Битката е затихнала, но никога не е спирала. Ако гражданите продължат да бъдат чувствителни по темата, може и да не се допусне ГМО. Но успят ли се, рано или късно корпорациите ще пробутат ГМО на пазара“, категоричен е председателят еа екосдружението. Неговата рецепта за гражданска активност е: „Когато победиш, не трябва да се осланяш само на лаврите. Победата не е завинаги. Трябва да продължиш да си активен.“ Според Илиев именно в това е една от слабите черти на гражданското общество у нас. В момента, в който гражданите са постигнали успехи, когато могат да променят системата, в този момент, вместо да направят следващата стъпка, всичко спира. Анализаторите в бизнеса го знаят много добре и са готови да изчакат да преминат периодите на граждански активности, защото рано или късно гражданите ще се уморят. За да не бъде безсмислено всичко, което правим, като активни граждани, не трябва да се хвърляме в големи битки, а да имаме ежедневни малки победи. Защото едно е всеки път да те бият и да се отчаеш, че нищо няма да се промени, друго е веднъж да загубиш – веднъж да спечелиш и т.н. Това дава самоувереност и сила да продължаваш“, смята гражданският активист.

 

АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!

Моля, сподели тази информация, за да стигне до повече читатели!

Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността

Проектът „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото. Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Подкрепи ни с покупка от онлайн магазина