„Всичко, което човек е постигнал през живота си, някога е минало през мечтите му.“ Така започва историята за плейсмейкинга във Варна Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Годината е 2004. А защо вече 22 години тази чужда дума остава непозната за българите, ще стане ясно от края на историята.
„Плейсмейкинг“ представлява участие на обществеността в изграждането на обществени места. Това е и името на проекта, чиято реализация Обществен център за околна среда и устойчиво развитие започва. На практика се демонстрира експеримент как варненци от кв. „Младост“ решават да устроят градинката си. Съответното общинските специалисти, следвайки желанията им, трябва да направят качествен проект.
Целта на проекта е развитие на демократичните процеси в Община Варна, чрез въвличане на гражданите в процеса по създаване (планиране и изграждане) на обществени места за отдих. За финансирането му се организира дарителска кампания от доброволката от „Корпуса на мира“ Кейси Партнър. Около 10-ина семейства от Щатите събрат близо 4000 долара само за седмица за реализация на идеята.
Намирането на финансиране се оказва най-лесната част. „Кой е чувал в България за плесймейкинг?! Каквото каже районният архитект, това се случва в кварталната градинка“, коментира Илиян Илиев.
Започват със среща с тогавашния районен кмет на „Младост“ Йорданка Юнакова, за която посредничи бай Димо, председател на пенсионерски клуб в „Младост“. По това време болното място на пенсионерите е, че няма къде да се събират. Идеята, за която лобира бай Димо е „Пенсинорески клуб на открито“. Кметицата посочва три градинки в „Младост“, където това може да се случи.
Така тръгва реализацията на проекта. Започват срещи с живеещите в близост до трите градинки. „Хората не искаха да слушат нито за плейсмейкинг, нито за устройване на открити пространства. Те само си търсеха обещаното и неизпълнено от кмета. Ползваха ни като бюро „Жалби“, спомня си Илиев. Еколозите много лесно избират коя градинка да устроят чрез плейсмейкинг – „там, където хората се държаха най-адекватно и слушаха какво им говорим“.
Градинката до „Гюрлата“ в „Младост“ се оказва мястото, където ще се реализира първият и може би единствен плейсмейкинг-проект във Варна. „Събирахме се няколко пъти, чертахме как и какво да се разположи в градинката – къде да е мястото за пенсионерите, къде за по-младите. Идеята беше Обществен център за околна среда и устойчиво развитие да финансира построяването, а общината да разработи проекта по идея на гражданите и да осигури разрешителните“, разказва Илиян Илиев.
След уточняването на идейния проект, започва дълга и тежка процедура по вземане на разрешение за строежа. „Всеки месец бях от гише „едно“ на гише „две“ и обратно в район „Младост“. Постоянно пусках нови искания. Времето минаваше. Изтече една година. Доброволката от Корпуса на мира претърпя инцидент и трябваше да си замине спешно. Прехвърлиха наблюдението на проекта към друг доброволец. Той стоя още една година. Замина си. Още нямахме разрешение…“, спомня си Илиян Илиев.
Докато текат процедурите, еколозите чуват какви ли не слухове, включително, че искали да построят беседка, после да я остъклят и да я превърнат в барче.
Когато най-сетне получават разрешителното за строеж и си отдъхват, се оказва, че неволите не приключват. От районното кметство им предлагат архитект – пенсионер, който да направи проекта, но срещу заплащане. „Въпреки че се бяхме разбрали друго, взех част от спестените пари на организацията и платихме на архитекта“, спомня си председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.
В проекта, който архитектът разработва, се оказва, че основите на беседката трябва да са до твърда скала. „А ние правим беседка с доброволци, не жилищен блок“, недоумява и до ден днешен Илиян Илиев. Отново следват срещи с районното кметство. „Оттам казаха: ние имаме една фирма, наши хора, ще помолим те да я построят. По време на строителството никой не копа основи до твърда скала. Но беседката се вдигна“, спомня си Илиев.
Предстои откриването на плейсмейкинг проекта. От районното кметство не разрешават на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие да стори това. „Кметът трябвало да я открие на празника на район „Младост“. И покрай откриването на беседката оправиха ограда, алеята… Това е един от ефектите на плейсмейкинга – когато започнеш да правиш нещо, покрай него районът започва да се обновява, хората започват да пазят и т.н.“, разказва Илиян Илиев.
Тогавашният кмет Кирил Йорданов открива цялата площадка, не само беседката. Има трибуна, речи… Поканен е и бай Димо да каже няколко думи за новия пенсионерски клуб на открито. „Той се качва, говори, бабите ръкопляскат, слиза от трибуната с наведена глава и каза: Дръпнаха ме настрани и ми казаха вашето име да не се споменава“, сеща се председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Така хората от района и до ден днешен са с убеждението, че тази беседка е построена от общината.
„Докато тече официалната част, една служителка от кметския екип дойде при мен и каза: Извинявай за цялото забавяне, за главоболията, но не зависеше от мен. И до ден днешен не разбрах коя беше и защо реши да ми се извини“, смее се Илиев.
С годините градинката се развива еднотипно, както всички останали градинки в града. Но и до ден днешен беседка, изградена от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие по метода на плейсмекинга и с подкрепата на 10 американски домакинства, се ползва от хората в район „Младост“.
СПОДЕЛИ!
Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността
Проектът „Подобряване на общественото познание за ролята на гражданската организация за общността“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото. Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
