Влияние на микроорганизмите върху различни екологични фактори.

От съществено значение за развитието на микроорганизмите в нашата част на Земята е, че в момента са поставени в период на намалена жизненспособност. Много често не обръщаме внимание на това как въздействат микроорганизмите на околната среда, и на нас самите? Защо всички хора пострадаха, малко или много, от различни вирусни и бактериални инфекции точно сега? Отговорът предстои!

Микроорганизмите, като научна единица, се причисляват към едноклетъчните микроби. За такива се смятат всички организми, по-малки от 100 нано метра: вируси, бактерии, дрожди и плесени. Всички имат различни способности за оцеляване. Някои са студоустойчиви, други са абсурбатори на влага, а трети дори работят в симбиоза с преносителя им.

Значението им в природата е огромно, защото чрез тях протичат много от биологичните процеси, които познаваме. Ролята им на редуценти, позволява  превръщането на отмрелите органични вещества в неорганични – минерализиране. Те биват основен фактор в почвообразувателните процеси. Наличието им в човешкото тяло, изобщо в животинските организми, спомага различни действия, без които не би се зародил живота на Земята. Също така, част от видовете микроорганизми, се причисляват към едни от най – големите причинители на болести и различни тежки инфекциозни заболявания по хората, животните и растенията – патогени.

Различните микробни съвкупности действат  спрямо средата, в която попаднат, в различен интервал от време. Подложени на стрес, бързо се прегрупират. Размножаването им е бърз и показателен процес за лесно разпространение, в дадена среда. Най – значимите среди, в които се намират различни микроорганизмови съвкупности са въздухът, водата и почвата. От тези среди те се разпространяват в растенията, животните и накрая достигат до човека.

Въздухът е съвкупност от газове, с различна плътност, твърди елементи, като праховите частици и множество зачатъци на непатогенни и патогенни микроорганизми. Често вятърът и неговата способност да издига  и пренася засъхнали почвени частици, малки капчици от водните басейни, често и секретите от горните дихателни пътища, представлява основна причина за разпространение на микроорганизмите на големи разстояния и попадането им в почвата, растенията и животните. От своя страна, такива съвкупности са способни да причинят полезни или често вредни действия, върху местоположението, което започват да обитават. Най – често ветровите течения пренасят микроорганизмите и чрез дъждовете те попадат в напоителните водни басейни. В зимни условия повечето микроорганизми се намират в зимна летаргия, защото имат слабо развити зимоустоичиви способности. Но има и такива бактерии и вируси, като грипните вируси, които причиняват големи вреди на вишшите организми.

След попадането на микроорганизмите във водните басейни, те бързо се разпространяват. Някои помагат за отлагането и разрушаването на органична материя, на дъното на реките и язовирите, други чрез водните течения и подземните реки попадат в почвата и остават там, докато не се появи гостоприемник за тяхното развитие. Различните микроорганизми имат уникални способности да оцеляват при зимни условия в реките и язовирите, като често са способи да преживеят  дълъг период, преди да се развият и да се появи ново поколение.

Организмовият свят в почвата е богат на различни минерали, органични вещества и микроорганизми. При засяване на различни култури, определени  микроорганизми влияят на развитието им. Голяма част от влиянието е в позитивните граници, като има способствата да обогатява и развива определени органи на растенията- корени, клубени, луковици, стъбла, листа, цветове. Най – чест пример е симбиозата между растенията и дрождите, богати на азот, като например бобовите и картофовите култури. Разбира се, установено е и  отрицателно  влияние върху различни почвени организми. Интензивно се засягат култури със слята повърхност, като пшеницата , тритикалето, овес и др., но бързо заразяване с бактериозни заболявания  съществува и в окопните култури, например слънчоглед, царевица и др.

Поради заразяването на много важни култури, човекът се е научил на различни методи за борба с микроорганизмите. Повечето бактерии и вируси нарушават качеството на продукцията, чрез нарушаване на плододайните органи или листната маса, пример за това са ръждите при пшеница и тритикале, маните по лозовите насаждения. Това води до различни икономически фактори, които често ощетяват, както производителите, така и купувачите на стоки.

Основните бактерии и вируси, засягащи често човека и селскостопанските животни, са на преден план при изучаването им и борбата с тях. Склонни са към бързо  разпространение и могат да преживеят достатъчно, за откриване на гостоприемниик и започване на процес на възпроизводство на потомства.

В последното десетилетие науката, изучаваща всички микроорганизми (микробиология) е достигнала до мнението, че за да се предпазим от различните  микроби и бактерии е наложително да се спазват редица правила. Най- честия пример  за това  е  когато ни изпишат антибиотик за грип да спазваме точния час на прием, за да е възможно унищожението на новите потомства на вируса или бактерията, които се развиват в точно определени интервали от време.

Нужни са още законови  мерки за опазване на живота на растенията, животните и човека, от гледна точка на разпространението на микроорганизмите в света ни!

Кристияна Опрева

доброволка в ОЦОСУР