Участието е свобода: Къде куца пряката демокрация в България

Обществените нагласи в България през последните години ясно показват засилващо се търсене на промяна в начина, по който се формира политическото представителство. Въпреки ясното желание на българите за промяна и повишаване на гражданското участие, у нас продължава да се наблюдава дефицит на работещи механизми за пряка демокрация спрямо европейските стандарти. Това заяви експертът по политически науки д-р Даниела Божинова по време на участието си в „Граждански диалози за Европа във Варна".

„Участието е свобода" – с тези думи на Цицерон Даниела Божинова започна диалога, поставяйки на преден план въпросите за пряката демокрация, реформата в изборния процес и правото на гражданите да участват пряко във управлението.

Както за повечето области на обществения живот, така за при пряката демокрация у нас съществува правна рамка, но тя почти не се прилага на практика. Най-показателен пример за това са националните и местните референдуми в България, които са рядкост, а успешни такива почти липсват.

Нито един национален референдум не е постигнал статут на пряко задължително решение поради законовото изискване активността да е поне равна на тази от последните парламентарни избори. Референдумите от 2013 г. и 2016 г. обаче се считат за „частично успешни", тъй като преминават вторичния праг (над 20% активност) и принуждават Народното събрание да обсъди и гласува въпросите им на официално равнище. В първият – за развитието на ядрената енергетика (АЕЦ „Белене") през 2013 г. участват около 20,2% от гласоподавателите. Референдумът с най-висока активност в най-новата ни история (над 3,4 милиона гласували), е през 2016 г. – иницииран от „Шоуто на Слави". Той е за промяна в избирателната система (мажоритарен вот), задължително гласуване и намаляване на партийната субсидия. Малко над 12 000 гласа не достигат за преминаване на твърдия праг за автоматично влизане в сила на решенията.

Референдумите в България: Причини за липсата им

Изискването за активност, равна на тази от последните парламентарни избори, прави преминаването на референдума почти невъзможно, тъй като бойкотът от страна на дадена партия или група граждани автоматично го проваля.

Докато за Европейската гражданска инициатива се използва дигитално събиране на подписи, у нас процесите за събиране на подписи на хартиен носител са тромави и скъпи.

Липсата на автоматизъм извън задължителния праг позволява на Народното събрание да блокира или да не съобразява законодателството с волята на мнозинството гласували.

Как ще ги стигнем швейцарците

Швейцария е световният еталон за пряка демокрация, където гражданите гласуват на референдуми по 3 до 4 пъти годишно на три нива – федерално, кантонално и общинско.

Докато у нас за задължително насрочване на национален референдум са необходими поне 500 000 подписа (ок. 7.5% от имащите право на глас), събрани за 3 месеца, то в Швейцария са достатъчни 100 000 за Народна инициатива (за промяна в Конституцията) и 50 000 за факултативен референдум, събрани за 100 дни. Решението се взема от мнозинството от гласувалите (при инициативи – и от мнозинството от кантоните), като над 90% от швейцарците гласуват по пощата. Парламентът в Швейцария не може да блокира допитване, ако подписите са редовни. Той може само да предложи алтернативен вариант. Докато у нас парламентът е филтър и може да отхвърля или редактира въпроси при недостатъчна активност. За швейцарците референдумът е рутинен механизъм за непрекъснат контрол над властта. Чрез него се решават средно 10–15 въпроса годишно на федерално ниво. Докато у нас референдумите често се възприемат като протестен вот или партиен инструмент.

Европейският опит като алтернатива за България

Европейският съюз изглежда далечна бюрократична структура, в която гласът на отделния гражданин няма значение. Но не е точно така. Обективно, европейската интеграция е изиграла ключова роля за нарастване броя на референдумите в света. Неотдавна беше проведен 60-ят по ред референдум, свързан с ЕС – този в Исландия. В ЕС имаме възможности за участие в правенето на политики, каквито понякога нямаме в своята национална държава. Такъв е случаят с Европейската гражданска инициатива, която няма аналог в България, заяви Даниела Божинова.

България, като пълноправен член на ЕС, е пряко обвързана с правилата за организиране и подкрепа на Европейската гражданска инициатива. Тя дава на българските граждани инструмент, който заобикаля част от вътрешните бариери. Българите могат да участват в инициативни комитети наравно с граждани от поне 7 други държави – членки. При събиране на 1 милион валидни подписа в рамките на 12 месеца и покриване на квотите, ЕК е длъжна да разгледа исканията и да излезе с официално становище.

Внедряването и прилагането на Национална електронна гражданска инициатива носи много предимства за българското общество, смята Даниела Божинова. Електронната платформа дава възможност на всеки гражданин — независимо дали живее в голям град, малко населено място или в чужбина — бързо и сигурно да подкрепи важна за него кауза. Чрез съвременните средства за електронна идентификация (като електронни подписи, квалифицирани електронни идентификатори и държавни портали) се гарантира автентичността на подписите и се предотвратяват злоупотреби и дублиране.

Дигиталният процес спестява ресурси както на инициаторите, така и на държавната администрация, която проверява валидността на подписките.

Желанието на българите за промяна и избирателната система

Регламент (EU) 2019/788 позволява на държавите от ЕС да намалят минималната възраст за подкрепа на граждански инициативи на 16 години (както е в Австрия, Белгия, Естония, Германия, Малта и Финландия) или на 17 години (Гърция), България продължава да поддържа твърдия праг от 18 години. Този консервативен подход ограничава възможността на младите хора да участват в легитимни процеси на промяна.

Ниската избирателна активност от последните избори ясно показа, че гражданите търсят по-директни възможности да влияят върху вземането на решения, вместо тяхната роля да се изчерпва с епизодично гласуване за партии и партийни кандидати, чиято отчетност остава ниска.

Истинската свобода и промяната в избирателната система ще настъпят тогава, когато България улесни вътрешните си механизми за референдуми и приравни правата на своите граждани, включително младите хора, до най-добрите европейски практики, смята Даниела Божинова.

Поетапното улесняване на достъпа до пряка демокрация, намаляването на бюрократичните пречки и включването на младото поколение са стъпките, които ще гарантират, че гласът на гражданите е чут не само по време на избори, но и през целия политически цикъл, коментира експертът.

Даниела Божинова е международно признат експерт, изследовател и автор в областта на пряката демокрация и политическите свободи. Доктор по политически науки с дисертация, изследваща антикорупционната функция на прякото участие, тя е един от малцината европейски изследователи на референдумите и данъчния активизъм в Америка. Тя е също магистър арабист и е работила в Либия, където придобива лични впечатления от прилагането на концепцията за гражданско участие и "трети път на развитие" от Муамар Кадафи.

Съосновател е на партия „Зелено движение" и нейн съпредседател. Била е общински съветник в Бургас, както и народен представител в 49-то Народно събрание. Автор и вносител на законопроект за реформиране на регламента за референдуми, за подобряване на екологичното законодателство, опазване на земеделските земи, защита правото на здраве и благоприятна среда, както и на предложение за климатична конституционна поправка. Успешно променя Закона за акцизите, така че да оптимизира работата на данъчната администрация и легализира домашното пивоварство.