Автор: Свилена Велчева
Публикувано на 10/09/2020

Валентина Вадже и Кестутис Бениусис са доброволци по линия на Европейския корпус за солидарност. В продължение на година те полагаха доброволен труд в България. Валентина е от Италия и работи в Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, а Кестутис е от Литва и преподава английски и математика в началното училище в с. Кичево. И двамата участваха в еколагери „Езерец“.

Съвсем скоро напускате България. Как се чувствате в края на доброволческата си работа тук?

Валентина: Щастлива съм да се върна у дома, но в същото време изпитвам малко носталгия за това, което оставям тук.

Кестутис: Краят дойде наистина бързо.

– Какво научихте тук за една година?

Валентина: Че трябва да се бориш, за да получиш това, което искаш. Че трябва първи да започнеш промяната за света, който искаш да видиш. Промяната в манталитета на хората към по-добро е най-трудното начинание. Но нашата планета има нужда от това!

Кестутис: Работих в училище с деца. Това беше наистина ново за мен. Научих се да бъда по-търпелив, защото работата с деца не е само забава. Нужно е да бъдеш по-креативен и отворен.

– Какво открихте тук?

Валентина: Открих приятни хора, винаги готови да помогнат, дива природа и достъпни условия за живот.

Кестутис: Културни различия, добра храна, красива природа.

– Какво беше най-интересно за вас тук?

Валентина: Българската култура и начина на живот на българите.

Кестутис: Българската култура и самите българи.

– Какво ви допадна най-много в доброволческата работа в България?

Валентина: Вършех нещо реално за намаляване на отпадъците, като помагах в кампанията за разделно събиране на хартия „Лист по лист“. Работата ми в Обществен център за околна среда и устойчиво развитие ми позволи да се запозная с много вдъхновяващи хора.

Кестутис: Времето, прекарано с децата тук. Всеки ден беше различен. Играех баскетбол, а

футболът беше много забавен.

–  Какво ще отнесете със себе си от България?

Валентина: Куп нови рецепти за готвене!

Кестутис: Повече увереност. Намерих нови приятели, които ще останат в сърцето ми.

– Как ще продължи животът ви, след като се върнете в родината си?

Валентина: Все още не знам. Но искам да продължа да се занимавам с опазване на околната среда. Трябва да реша дали само на местно или и на международно.

Кестутис: Нямам дългосрочни планове. В краткосрочен план искам да остана още малко в България.

– С какво ще запомните България?

Валентина: Като приятно място за живеене по време на пандемия.

Кестутис: С добри спомени за хората, които срещнах и местата, които посетих.

– Ще се върнете ли отново?

Валентина: Дадено!

Кестутис: България има какво да предложи, когато става въпрос за пътуване и красива природа. Мисля, че ще се върна.

Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Европейски корпус за солидарност и Център за развитие на човешките ресурси. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.

АКО ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, Е ВАЖНО ЗА ТЕБ, ПОДКРЕПИ НИ!

Моля, сподели тази информация, за да стигне до повече читатели!

Подкрепи ни с покупка от онлайн магазина