Те го изгарят, ние го вдишваме

Всяка година 30% от всички отпадъци, транспортирани в рамките на ЕС, преминават през ръцете на престъпници.

Лудовика Ди Меко, Кай Илиев

„Когато сутрин се събудиш от дим, който дразни гърлото и пари на очите ти, виждаш пет токсични пожара по един и същ 30-километров участък, докато отиваш на работа, и се затваряш вкъщи при 40°C жега, се превръщаш в звяр. Искаш да се бориш за достойнството си.“

Това ни разказа член на Комитета за достойнство и живот в италианската „Terra dei Fuochi“, когато я попитахме защо се бори срещу престъпленията, свързани с отпадъците. Терминът „Land of Fires“ (Земя на пожарите) описва област с площ от около 1100 кв. км между Неапол и Казерта, обхващаща 90 общини и около 3 милиона жители.

Това не е препратка към близкия вулкан Везувий. Въпросният „огън“ се запалва от организирани престъпни групи, които изхвърлят промишлени отпадъци на незаконни места и ги подпалват.

Следи от незаконни отпадъци

Престъпните мрежи изхвърлят, заравят и изгарят отпадъци на открито – и то не само в Италия: „Investigate Europe“ е идентифицирала над 2000 незаконни депа за отпадъци в цяла Европа и подозира, че има много повече.

Всяка година през Европа се превозват 67 милиона тона отпадъци. През 2021 г. Европейската комисия оцени, че до 30% от всички превози на отпадъци в рамките на ЕС може да са незаконни.

Законодателството на ЕС изисква всяко превозване да бъде регистрирано и проследявано. Когато отпадъците са токсични или опасни (като батерии, строителни материали, химически разтворители), производителите им трябва да ги класифицират, да водят точна отчетност и да ги депонират в специализирани съоръжения, за да се сведе до минимум рискът за здравето и околната среда.

Този процес е скъп. И когато фирмите искат да спестят пари, на сцената се появява черният пазар.

Организираната престъпност често си сътрудничи с легални или полулегални фирми в сектора за обезвреждане на отпадъци. Вместо да обработват и обезвреждат отпадъците както трябва, производителите ги прехвърлят в райони с по-слабо правоприлагане, където те просто се изхвърлят или изгарят, за да се прикрият доказателствата.

„Целта им е да намалят разходите и да увеличат печалбите до максимум, а това няма нищо общо с устойчивото развитие“, заяви пред TEC Енрико Фонтана, ръководител на отдела по околна среда и законосъобразност в италианската екологична организация „Легамбиенте“.

„Става дума за хора, които разбират как тези отпадъци трябва да се управляват правилно“, отбеляза Грегор Пеклар, старши криминален инспектор в Дирекцията на криминалната полиция на Словения.

Но тъй като границата между законните и незаконните компании е размита, е по-трудно да се проследи кой е отговорен за замърсяването. Когато не се открие виновник, държавата сама трябва да поеме разходите за почистване. И това се прави с парите на данъкоплатците.

В управлението на „зелените“ отпадъци в ЕС се завъртат много пари, включително чрез икономически стимули за „циркулярни“ методи. Въпреки това, както обясни Фонтана, „ако няма адекватен мониторинг и адекватни санкции, престъпните организации ще насочат вниманието си към тези стимули“.

По този начин престъпниците се облагодетелстват от зелените фондове на ЕС, без всъщност да ги използват за рециклиране или ограничаване на замърсяването. Смята се, че незаконният пазар на отпадъци в Европа генерира печалба от 9,5 милиарда евро годишно.

Как се извършва трафика на отпадъци

Обикновено промишлените предприятия и държавните органи възлагат на фирма да събира, сортира и доставя отпадъците им до преработвателно съоръжение.

Именно тук се намесват трафикантите. Като подбиват цените на законните конкуренти, те твърдят, че разполагат с уж подходящи съоръжения, или пряко подкупват производителите, за да спечелят търга.

За да затруднят работата на правоприлагащите органи, фирми, свързани с престъпни групи или изцяло управлявани от тях, често получават законно разрешение да управляват отпадъците, произведени в даден район. След това обаче го правят, без да спазват никакви правила за преработка или обезвреждане.

В страни като Италия, където липсват достатъчно съоръжения за обезвреждане и преработка, производителите са особено податливи на по-евтини и по-слабо контролирани алтернативи.

За да превозват отпадъци през граница, трафикантите фалшифицират документи, лъжат за естеството и местоназначението на пратките си и подкупват длъжностни лица, за да изготвят фалшиви лицензи и разрешения за дейност. Те могат например да приложат код за отпадъци от „зеления списък“ към пратка с токсични промишлени отпадъци.

И накрая идва ред на изхвърлянето. Трафикантите събират всичките си „разрешени“, нерециклирани или токсични отпадъци и ги оставят в изоставени и уединени райони, понякога в близост до канализационни системи или незапълнени депа за отпадъци, за да бъдат заровени или изгорени.

Къде се трафикират отпадъците

Макар трафикантите в ЕС често да сменят маршрутите си, за да избегнат разкриване, повечето се движат в източна посока: отпадъците обикновено произхождат от или преминават транзитно през западноевропейски държави и в крайна сметка се озовават в централно- и източноевропейските държави.

Румъния, Полша и България са сред основните дестинации в рамките на ЕС. Някои държави, като Словения, служат както като коридори за трафик, така и като места за изхвърляне на отпадъци от време – на време. Но големи количества отпадъци достигат и до държави извън ЕС, като Турция и страни в Африка, Азия и Латинска Америка.

Трафикът не се ограничава до токсични промишлени отпадъци – рециклируемите материали също се изнасят и изхвърлят, вместо да бъдат обработени и използвани повторно.

Миналата година хърватските власти арестуваха 13 души за организиране на превоза на медицински отпадъци, фалшиво декларирани като „рециклируема пластмаса“, от Италия, Германия и Словения към Хърватия. Трафикантите бяха официално наети от компаниите, произвеждащи отпадъците, и разчитаха на законни фирми за превоза им.

Залавяне на престъпници

През 2025 г. Европол арестува 337 лица и конфискува 127 149 тона отпадъци (това е теглото на повече от 12 Айфелови кули), които биха могли да донесат незаконна печалба от най-малко 31 милиона евро.

В Албания през 2024 г. в пристанището на Дуррес бяха натоварени над 100 контейнера, за които се твърдеше, че превозват железен оксид, но всъщност съдържаха токсични отпадъци. Полицейското разследване доведе до над 30 ареста. Мрежата, отговорна за това, не беше само от ъндърграунда. Сред арестуваните имаше високопоставени фигури, които са били бивши директори на Националната агенция по околна среда.

Незаконните операции с отпадъци се улесняват от слабото правоприлагане в страните-получатели. Повечето държави на Балканите, например, все още нямат специализирана екологична полиция. Разликите в нормативната уредба обясняват защо германски и италиански компании често изхвърлят отпадъците си в източни държави като Албания или България, където контролът е по-слаб.

„Понякога операцията по трафик на отпадъци крие нещо друго. Може да има всичко: наркотици, оръжия, каквото си поискаш. Кой ще погледне вътре в тези боклуци?“, обяснява Серхио Назаро, координатор на Centro Studi Ecoreati.

Междувременно в Италия

Когато отпадъците се изхвърлят, заравят или изгарят, те отделят токсични химикали в почвата, водата и въздуха. Това създава сериозни проблеми за човешкото здраве: излагането на промишлени отпадъци, например, се свързва с респираторни проблеми и рак на черния дроб.

Епидемиологичните проучвания на замърсени обекти в Италия потвърждават по-високи нива на хоспитализация и смъртност: всяка година в замърсените региони на Италия умират с 1668 души повече поради замърсяване, свързано с отпадъците.

Има и дългосрочни икономически последствия, включително обезценяване на засегнатите райони.

През 2013 г., когато ситуацията в италианския район „Terra dei Fuochi“ привлече пиково медийно внимание, потребителите реагираха бързо: селскостопанският сектор в региона отбеляза спад в продажбите с 40% в рамките на един месец – независимо дали продуктите произхождаха от замърсен район или не. Към 2015 г. продължителната загуба на доверие от страна на потребителите струваше на сектора 500 милиона евро годишно. Повече от десетилетие след това около 500 хектара земеделски земи се считат за твърде опасни за обработване.

Миналата година Европейският съд по правата на човека обяви италианската държава за виновна в неспазване на правото на живот на жителите, като даде на правителството две години да почисти замърсените райони и да ограничи незаконното изхвърляне на отпадъци. За да се гарантира, че това ще се случи, беше създаден Комитетът за достойнство и живот.

Бавно нещата започнаха да се променят: по-строги санкции за замърсителите и фонд от 15 милиона евро за подкрепа на тези операции. Но отговорният комисар твърди, че тази работа ще отнеме 10 години и ще струва 2 милиарда евро.

Фактът, че това престъпление продължава от толкова дълго време с трайни последици, е оставил у местните общности чувство на изоставеност и несправедливост: „За нас това е въпрос на достойнство“, заяви членът на Комитета за достойнство и живот. „Бяхме ощетени от престъпна система, която десетилетия наред замърсяваше земята ни, а държавните институции сега носят юридическа отговорност за това. И ние не сме единствените: нашият случай, нашата борба трябва да послужи за пример не само за Италия, не само за Европа, а за целия свят.“.

Тази статия е публикувана в „The European Correspondent„. Оригиналът може да бъде прочетен тук.

Снимка: Ecovarna.info