Радиоактивните товари на българските пристанища не са изолиран случай, показа проверка на Ecovarna.info. Притеснителното е, че се откриват при случайни, а не целенасочени или редовни проверки, както и че информацията за тях е оскъдна, непланирано изпусната и бързо отшумява, коментират еколози.
Контейнерът с радиоактивни отпадъци на пристанище Варна – Запад вчера е засечен при случайна проверка на ТИР. Контейнерът е пълен със скрап и е поставен на специална площадка. Образувано е досъдебно производство. Прокуратурата ще реши кога и дали да бъде отворен товарът. До тогава властите съобщават, че няма опасност за здравето на работещите на пристанището служители.
Два-три пъти в годината
се случва да бъдат засечени слаби лъчения от контейнерите със скрап, съобщава Дневник, като се позовава на пристанищните власти. Колко слаби са те и каква е опасността за здравето при натрупването им, не е ясно. На територията на пристанищния оператор функционират радиационни сензори, които дават информация за нивата на радиация 24 часа в денонощието. От „Пристанище Варна“ ЕАД обаче мълчат за далеч по-безобидна информация, като преминалите през порта RDF отпадъци за горене, за които ОЦОСУР отправи питане по Закона за достъп до обществена информация.
През август миналата година в социалните мрежи се появява информация от съпругата на докер на Варна-Запад, която твърди, че мъжът е установил с гайгеров брояч
завишена радиокатвиност в отпадъци от Италия
„Отдавна се знае, че отпадъците пристигат често с нарушена опаковка, течащи, вонящи, а и до онзи ден, може би и преди това, с опасно съдържание“, пише в поста. Жената добавя, че всички от смяната са наясно, но си мълчат, защото ги е страх за работата им. Информацията публикува Actualno.com, от където не успяват да получат конкретни отговори от отговорните институции.
Половин година по-късно информацията се потвърждава, макар и само в частта й за състоянието на отпадъците. В края на януари 102 контейнера с италиански боклук на Варна-Запад, се оказват пълни с всичко друго, но не и с декларираните пластмаса и каучук за рециклиране. Освен това балите не са вакуумирани, каквото е изискването на българското законодателство. Проверката и разкриването им вероятно никога нямаше да станат факт, ако не бяха внесени с режим на временно съхранение, чийто срок е изтекъл.
Десетина дни по-рано със съмнения за радиоактивност е проверен друг внесен отпадък, този път на пристанище Бургас. Той също е деклариран като пластмаса и каучук, т.нар. „зелен отпадък“, за да не подлежи на процедура по нотификация и съгласие на приемащата държава. Оказва се, че е основно желязо и текстил. Властите успокояват, че няма установен радиоактивен или токсичен отпадък.
За негласната договорка между институциите
да не споделят публично подобна информация говори случай от май 2014 г. Тогава е открит метален контейнер с радиоактивни отпадъци, преминал транзитно през пристанище Варна – Запад. Информацията се разгласява случайно 10 дни след инцидента, защото случаят фигурира като подаден сигнал в седмичния бюлетин на Регионалната здравна инспекция във Варна. Здравните инспектори тогава научили от Областното управление “Пожарна безопасност и защита на населението”, че е открит радиоактивен източник в метален контейнер в района на контейнерния терминал на пристанище Варна – Запад. В бюлетина не са посочени стойностите на алфа, бета и гама лъченията, както и засегнатият от тях периметър. След раздухване на случилото се, отново е оповестена успокоителна информация, че „не е установена опасност за радиационно увреждане на професионално ангажираните с обекта лица и опасност за населението“.
С контрол върху радиоактивните отпадъци у нас, съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия, е натоварена Агенцията за ядрено регулиране. От там обаче не се занимават с контрол върху вноса на отпадъци, за които в последните години идват сигналите за подобни нередности.
