Всяка държава се изгражда на основата на правила, разписани в Конституция, закони, правилници, наредби и т.н., обединени под общото наименование ,,нормативни актове”. Именно нормативните актове изграждат системата на правото. В тоталитарните държави властимеющите узаконяват, укрепват и разширяват своята власт чрез законите. В демократичните държави, правото е олицетворение на мъдрост, справедливост, социална свобода и хармония.
Всички знаем, че основния закон на една държава е Конституцията. Тя е Царицата майка на всички закони- определя формата на управление, правата и задълженията на гражданите, системата от органи на държавна власт, символите на държавата. Какво има общо Монтескьо с Конституцията на Република България? Разбира се – нищо. Френският мислител и философ, формулира през ХVІІІ век принципите на правовата държава. Поставен на челно място е ,,Принципът на разделение на властите”. Как творчески са приложили този принцип създателите на действащата българска Конституция: Народното събрание (законодателната власт) избира Министерския съвет (висшия орган на изпълнителната власт), избира също почти половината от състава на Висшия съдебен съвет (органът представляващ съдебната власт). Безспорно е, че в конституционния модел има сложни връзки и зависимости. Безспорно е също, че Конституцията на Република България, наистина няма нищо общо с Монтескьо. Драмата на конституционната реформа е, как да се разпределят 11 души между съдии и прокурори. Не е драма, че един орган до голяма степен се самоизбира! Не е драма, че една демократична държава, за разлика от влечугите, няма репродуктивни органи. Може би истинската драма е, че няма поне един селски идиот да изкрещи: ,,Царят е лошо облечен!”. Ако все пак се намери подобен екземпляр, хората, гражданите, ще се направят, че не са го чули, проявявайки снизхождение към хорското, а може би към своето нещастие.
Както казах и по-горе основният закон на една държава е Конституцията. Кой, кой, кой стои непосредствено след нея в йерархията? Тук юридическата мисъл мълчи и може би с право. Ще си позволя да приема хипотеза, че това е Изборния кодекс. Не случайно този мъченик на българската демокрация подобно на хамелеон, често мени цвета си обагрян от художници с натрапчив вкус и лош политически морал. ,,Политическият морал?”(ако има такова понятие) в случая се състои в това, да опаковаш и представиш пред опонентите и публиката, във възможно най-приемлив вид един голям, сладък бонбон. Усилията си заслужават. Правиш това с ясната цел, че след представлението ще скъсаш опаковката и ще изядеш безцеремонно, със садистична наслада бонбона. Всичко това в името на публиката, малка част от която има наглостта да наднича зад кулисите, когато завесите са спуснати. За другата част се грижат услужливи журналисти, които повдигат части от завесата. Всеки вижда нещо различно, в зависимост от мястото, на което е седнал. Хората от ложите например нищо не виждат, защото са отвисоко. Те знаят целия сценарии, даже и продълженията. Тук само ще вметна, че в българската политическа действителност традиционно лоша карма преследва инициативните политици. Съдбата показва гръб не само на тях, а така също и на художника – опаковчик. Бонбонът след представлението по традиция го яде друг. Животът е несправедлив за артистите и художниците понякога! За публиката винаги!
Кой са стълбовете, на които, подобно наколно жилище в блато, се крепят изборните закони от VІІ Велико събрание, та до наши дни. На първо място това са администраторите на процеса: ЦИК, РИК, ОИК, СИК. Те са тези, които трябва да осигурят експертност, обективност и безпристрастност на един много важен акт. Процес, при който суверена избира властниците си. Как се избира състава на комисиите? На квотен принцип, в зависимост от резултатите от последните парламентарни избори и тези за Европейски парламент. Логичен е един повече от риторичен въпрос: Членовете на изборните комисии безпристрастни ли са в дейността си? Разбира се не. Те се вживяват не в ролята на арбитри, а на партиен слугинаж, готов да направи всякакви мерзости и закононарушения, само и само да угоди на партийната централа, която го е излъчила. Съгласни ли са данъкоплатците да финансират активисти на ,,големите” партии? Лично познавам един гражданин, който не е съгласен! Най-близко до хората, това са секционните избирателни комисии. Именно там се манипулират и фалшифицират изборните резултати. Питам се защо техния състав се определя до 30 дни преди изборния ден. И тъй като не мога да намеря по-смислен отговор, смятам, че целта е да се даде възможност заинтересовани лица да си напазаруват членове на секционни комисии и да обучат същите. Когато става дума за обществена дейност финансирана от държавата, всички български граждани трябва да имат равен достъп. Така всеки желаещ да участва в администрирането на изборния процес да подаде декларация, че не е партийно обременен; да премине обучение; да положи изпит и докаже своята експертност….На случаен принцип, час преди началото на изборния ден да се определи състава на секционните избирателни комисии. Да си приемат изборните материали и да ходят да работят за тези, които им плащат, а не да слугуват на тези които са ги назначили. В сегашния си състав, секционните комисии не генерират нито безпристрастност, нито експертност. В тях попадат хора с основно и по-ниско образование, които не знаят на кой свят са. Попадат също 75-80 годишни бабки, които в края на изборния маратон изглеждат като пране след центрофугиране. Азбучна истина е, че в България всички разбират от футбол и политика. Това едва ли е причина, те да са на едно и също ниво. Нека само си представим мач- ,,Лудогорец” срещу ,,Монтана”. Тримата съдии са от квотата на ,,Лудогорец”. Ако играят с ,,Левски” ще имат само един централен и един страничен съдия, защото така са завършили отборите миналия шампионат. Тъпо, нали?
Вторият стълб, който повече ни свързва с блатото, отколкото ни разделя се нарича ,,Хеър Ниймайер”. Това е методиката за разпределяне на мандатите. Тя е несправедлива, противоконституционна и теоретически може да доведе до правен абсурд. Ще аргументирам накратко всяко от твърденията си в обратен ред. Системата въвежда понятието ,,Общинска избирателна квота”. Тя е равна на частното между действителните гласове и броя на мандатите в съответната община. На пръв поглед е справедливо. На Местните избори 2011 г. в Община Л. се явиха 35 партии, коалиции и независими кандидати. Мандатите са 21, а действителните гласове около 8 000. Нека допуснем, че участниците са равностойни, като всеки е постигнал между 150 и 350 гласа. Общинската избирателна квота е 380. Никой от участниците няма резултат по-висок от квотата. Тогава изпадаме в ,,нонсенс”. Избори има, но избрани няма. Нека приемем, че един от участниците е получил 381 гласа, а друг 379, всички останали по-ниски. Според метода ,,Хеър Ниймайер” първият ще вземе 21 мандата, а вторият нито един, въпреки крехката разлика от 2 гласа.
По интересното става на следващия етап. Независимите кандидати преминали квотата печелят мандати. Въвежда се т. нар. ,,число на Хеър”. То е равно на сумата от гласовете на партиите и коалициите преминали квотата разделена на оставащите мандати (общия брой минус броя на класираните независими кандидати). Така гласовете на партиите и коалициите не преминали квотата на практика не участват в разпределяне на местата в общинските съвети. Тези гласове са между 30 и 50% от действителните гласове Налице е противоречие с конституционен принцип за равно избирателно право. Гласовете на част от гражданите доминират над останалите. Методиката е дискриминационна и по отношение на независимите кандидати – тези самотни самураи решили да си правят политическо харакири. Един независим кандидат печели мандат с резултат не по-нисък от общинската избирателна квота. Един кандидат в листа може да спечели мандат с резултат равен и дори по-нисък от числото на Хеър. Разликата между двете числа в проценти е около половината от процента на отпадналите гласове.
До 2007 г. резултатите се определяха по Метода ,,Донт”. Няма абсолютна справедливост, но ако целта е представителността да бъде пропорционална на резултатите, ,,Донт” е съвършената теглилка. ,,Венецианската комисия” на препоръчва ,,Хеър Ниймайер” да бъде сменен, но управниците ни се ослушват. Има и препоръки свързани със състава и обучението на комисиите.
Ще бъде несправедливо, ако за Изборния кодекс се говори в само в негативен план! Сега действащият закон има два големи плюса. Въпреки всичките си недостатъци, голяма победа за демокрацията е преференциалното гласуване. Дава се равен шанс на всички кандидати в листата. В тази връзка феноменът 15-15 е белия кахър. По интересно е, когато директор на общинско училище се кандидатира за съветник. Чрез преференциалния вот, държавният чиновник- работодател може да проследи всичките си подчинени. Голям местен работодател също може успешно да контролира вота. Най-лошото е, когато в една секция чрез преференциалното гласуване, Баш купувачът на гласове може да отчете приноса на две или повече лица, осъществяващи фактическата ,,търговия” , да не кажа престъпление. За купуването на гласове ще кажа няколко думи малко по-късно.
Втората придобивка е драстично ограничаване и дори ликвидиране на т. нар. ,,индианска нишка”. Това е схема за манипулиране на изборните резултати. Популярна в цивилизования свят (Македония, Черна гора, Албания) като ,,българска нишка”. Същността е в това, че лицата пряко ангажирани с купуването на гласове имат попълнена бюлетина с първия печат на съответната секционна комисия. Те я дават в аванс на гласоподавателя. Същият гласува с попълнената бюлетина, а в последствие срещу 20- 40 лева предава празна, подпечатана с първия печат . Купувачите я попълват и предават на следващия ,,индианец”. Номерираните бюлетини респектират! Съществува опасност някой все пак да види разминаването в номерата и да провали организацията.
Всяко наколно жилище, дори и най-примитивното, се крепи на три стълба. Местните избори на практика са ,,избори две в едно”- за кмет и общински съвет. Вече се създаде традиция към тях да се прикачват други (президентски), национален референдум. Така изборите излизали по-евтино. Англичаните твърдят точно обратното. Няма евтина демокрация! В Германия двата различни избора- за кмет на община и за общински съвет, се разминават две години във времето. Така един кмет ще работи с два различни състава на общинския съвет, а последният може да работи и с двама различни кметове. Как на практика протичат местните изборите. Харизматичен, богат, издигнат от рейтингова партия кандидат за кмет, повежда и листата за общински съветници. В листата има доста плява, но кандидатът за кмет, като локомотив я изтегля напред. Традиционно, листата подкрепяна от спечелилия кмет печели и най-много места в общинските съвети. Философията на ЗМСМА е кметовете и общинските съвети взаимно да се контролират. На практика, полузаконни действия на кметовете се ,,узаконяват” като решение на колективния орган- общинския съвет. Общински съветник няма право да обжалва макар и очевидно противоречащо на Закона решение на общинския съвет, освен при доказан пряк материален интерес. Тук е мястото да влезе темата за купуването на гласове. Кандидат за кмет купува гласове едновременно за себе си и за листата си от съветници. Така провеждане на двата избора наистина е евтино….. за купувачите на гласове. На обществото обаче, излиза скъпо. Купените съветници узаконяват харчове за десетки милиони, контролират управлението на общинското имущество, разрешават разпоредителни сделки с общинска собственост, дават разрешения по ЗУТ и т.н. Крайно време е купуването на гласове и фалшифицирането на изборните резултати от неща нормални и естествени за българската политическа действителност, да се обявят за най-тежки престъпления. Завземането на властта с неконституционни средства е държавен преврат и горните деяния много приличат на такова. Лошото е, че фактическото купуване се организира от престъпния контингент . В зависимост от приноса на всеки, след изборите се получават бонуси от различно естество и нещо подобно на индулгенция при дейността си. Още по-лошото е, че на местно ниво, полицията и прокуратурата покровителстват или най-малкото бездействат по отношение на купувачите на гласове.
Какво може да се направи?, „Грешката с грешка не поправяй!”- гласи мъдрост приписвана на Одисей. Задължителното гласуване няма да пребори купуването на гласове. Реалното, което ще се случи е наливане касичките на партиите чрез по-големи държавни субсидии. Най-малко за да ни се вкара в гърлото тази ,,панацея”, трябва промяна в Конституцията . Изборите са като пазар за месо. Гледаш мръсно е, някакви роми влачат вмирисани мръвки. Не желаеш да купуваш. В гърлото ти още стои лошия вкус от минали покупки. ,,Не искам да купувам! Месото не ми харесва!”. ,,Не робе, ще купиш. Иначе тояга!” ,,Но аз съм вегетарианец!” ,,Няма вегетарианец! Тази стока трябва да се купи! Държавата харчи пари, а ти ще ходиш за гъби”.
Активна регистрация за избори е възможна, макар и нежелана. Българските граждани имат четири конституционни задължения. Плащането на данъци, такси и глоби е такова задължение Решавам да гласувам на избори. Отивам в данъчната служба. Получавам документ, че нямам публични задължения, а защо не и платени социални и здравни осигуровки. Плащам и се регистрирам в избирателния списък. Така активните граждани, а не социално изключените, ще определят дневния ред на обществото. Не е нормално лица с неплатени десетки актове за нарушения от най-различно естество, да се вживяват като фактори предопределящи резултатите от изборите. Тук непременно правозащитници ще скочат, че това е дискриминация. Изпълнението на конституционни задължения не е дискриминация. Ако някой иска да си купи гласоподавател- да му плати задълженията към държавата и както се казва ,,халал да му е”! Това е мярка, която ще намали държавните разходи, свързани с изборите. Ще изхвърли автоматично от избирателните списъци т. нар. ,,мъртви души”. Ще даде самочувствие на честните хора, че Те избират, че нещата наистина зависят от тях, а не от социалната измет.
Итън Хънт прави чудеса в екшана ,,Мисията невъзможна”. Пламен Горанов не можа да направи чудо в българския сериал ,,Демокрацията невъзможна”. Всички ние можем, длъжни сме да успеем иначе в България ще останат само тези, които се продават и техните управници- тези които ги купуват.
Автор: Георги Антонов
„Конференция по демокрация – 2016“
Варна
За автора:
Георги Антонов, втори мандат общински съветник в Община Луковит избран с листата на П.П „Зелените“. Човек с активна гражданска позиция. Редовен лектор на организираната от ОЦОСУР „Конференция по Демокрация“.
