Автор: Свилена Велчева

Министерството на енергетиката не е предоставило на ЕС данни за енергийния ни офшорен потенциал. Без такива, страната ни не може да влезе в европейската рамка за развитие на офшорната вятърна енергия. Следователно няма да бъде планирана офшорна енергийна инфраструктура у нас. Това заяви по време на дебат във Варна д-р Мария Трифонова, преподавател в катедра „Икономика и управление по отрасли“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и бивш зам.-председател на комисията по енергиен преход.

Варненската акватория е определена като една от четирите офшорни вятърни зони у нас. Именно за това Варна бе избрана за място на дебата „Вятърната енергия в Черно море. Възможност или риск?“, организирана от фондация „Среда“.

Според националната енергийна стратегия до 2030 г. трябва да удвоим ВЕИ мощностите си и това няма как да стане само с малки проекти, смята д-р Мария Трифонова. По думите й Варна и Бургас може да се превърнат в енергийни центрове у нас, ако оползотворим само от 1 до 3 на сто от българската акватория на Черно море, разполагайки офшорни вятърни перки.

Според опонента й, бившият енергиен министър Александър Николов, в планинските райони има по-голям потенциал за развитие на енергия от вятъра, отколкото в морската акватория. За същата цел може да се използват и 440 кв. км въглищни находища, които трябва да се рекултивират, заяви Николов. Той смята, че България трябва да заложи на развитието на енергия от слънцето, тъй като потенциалът й за развитие на наша територия е по-голям от този на съседните страни.

„Първо бяха перки на сушата, говори се за развитие на атомна енергетика, след това – на слънчеви централи – все големи инвестиционни проекти. Офшорната вятърна енергия в момента е поредният кабел, на който гражданинът да се закачи като консуматор“, заяви по време на дискусията Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. И попита: „Кога ще решим гражданите да бъдат енергийно независими?“ Според Илиев, най-важно в момента за България е да се отпуши процеса на инсталиране на малки покривни фотоволтаични системи.

Подобен тип дискусии, които не стъпват върху конкретни данни и проучвания за ефективността на офшорните вятърни паркове у нас, създават предварително лагери и нагласи, и поляризират обществото. Това обобщи в края на срещата Ивайло Иванов от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Според него става дума за „едни пари по Плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да се вземат за скъпи проучвания“.