Всеки петък офисът на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие е отворен за граждани, които искат да участват в „Шише върни, книга си вземи“ или други кампании, да споделят идеи за опазване на природата или екологични проблеми. Днес, когато заради ограничителните мерки, ще останем затворени за посетители, искаме да ви представим един от редовните ни и най-колоритни участници в #ЗелениПетъци – Румяна Петрова. Тя е магистър по теология, журналистика, библиотечно-информационни науки и културна политика. Автор е на  книгата „БиблиоАптека за душата“. Повече от 40 години е работила в библиотека, а в момента се занимава с библиотерапия.

В момента много хора са изолирани вкъщи, стресирани и дори депресирани от ситуацията, в която се намираме. Бихте ли препоръчали книги, които да четем по време на пандемия?

-По време на пандемия се четат книги, които носят радост, които могат да повишат настроението, самочувствието, да дадат надежда, че и това ще мине. Сега е модерно да се използва думата „вибрация“ – да повишат вибрацията на човека, да се издигне душата им на по-високо ниво. Вече има много хора, които са дорасли да разберат това. „Да се издърпат с косата нагоре“, като един приказен герой. Така ще увеличат и заздравят имунната си система.

Христос е казвал на хората: радвайте се, радвайте се, и пак ви казвам – радвайте се!

Независимо дали се намирате в пандемия, в затворено помещение, четете ли доброто слово, душата ви ще бъде свободна. Защото ще бъдете свързани с извора, който ще ви дава сила за оцеляване и спасение.

Нека споменем все пак някои заглавия!

-Препоръчвам четене на притчи. Това е кратко слово, което съдържа много мъдрост, издържало изпитанието на хилядолетия и стигнало до нас от мъдреците на човечеството. Нека християните да си препрочитат често Новият завет и мъдрите притчи, 23, 91, 103 псалми. За невярващите, ако все още има такива, да препрочетат отново „Декамерон” на Джовани Бокачо, за да си спомнят как богатите младежи са оцелявали по време на тогавашната епидемия.

„Любов по време на холерата” на Маркес – един роман за любовта, въпреки всичко. Разпечатайте си притчата „И това ще мине” на видно място и често я препрочитайте.

Четете, за да живеете! Не четете ли, Матрицата ви манипулира и може да ви разиграва като марионетки.

Бихте ли споменали някои заглавия от съвременни автори, които са Ви направили впечатление в последно време?

-Много са. Последната книга, която прочетох и която дава много отговори и много мъдрост, е „Майката на дъщеря й“ на Даниела Петрова. Изданието е включено в книжния клуб на Опра Уинфри. Книгата задава много въпроси и разкрива отговорите за много съвременни млади дами – да определят своята ценностна система. Много подходяща по време на пандемия е книгата на Георги Ситин „Изцеляващи настройки – избрани съзидателни мисли, премахващи стреса и депресията“. Умният човек се нуждае да му бъде казано много малко, за да разбере. Моят съвет е: Четете полезни книги, такива, които сърцето ви ще приеме с радост. Книги, които ще ви дадат жизнения опит на хората, живели преди вас. Книги, които лекуват и разкриват връзката между тялото и душата ви. Книги, които ще ви дават съвети и мъдрост, а не които ще ви стрeсират и натоварват психиката.

В медийната среда, в която живеем, и която прави хората по-пасивни, има ли книги, които да ни направят активни като граждани?

-Думата, свързана с медиите е „манипулация“. Това е ключовата дума, която съм научила със завършване на журналистическото си образование. Каквото и да слушате, трябва да имате своя канон, своята мерна единица, с която наистина да измервате колко е лъжата и колко голямо е зрънцето истина, ако изобщо го има, във всичко, което чувате. Каквото и да чуете, не го приемайте на 100%, а го анализирайте! Мислете! Имам една хубава, шеговита фраза: „Не мЮслете, а мИслете!“. Много лесно е да приемаме несдъвкана храна, но след това тя се отразява зле на нашия организъм. Мозъкът ни е даден да преценяваме и анализираме. Но преди всичко приемайте нещата чрез сърцето. То е най-верният камертон, който може да отчете дали нещо резонира с нашата душевност или ни кара да се безпокоим и съмняваме.