Създаване на нови сортове земеделски култури по пътя на комбиниране на традиционната и генно-модифицираната селекция с устойчивост към суша, болести, засоляване, тежки метали и др. Това трябва да се случи у нас в средносрочен период (от 9 до 16 години) според проект за Национална стратегия за устойчиво развитие на селското стопанство в България, разгледана от земеделската комисия в Народното събрание.
Създаване на нови сортове земеделски култури по пътя на комбиниране на традиционната и генно-модифицираната селекция с устойчивост към суша, болести, засоляване, тежки метали и др. Това трябва да се случи у нас в средносрочен период (от 9 до 16 години) според Национална стратегия за устойчиво развитие на селското стопанство в България, разгледана от земеделската комисия в Народното събрание. В документа е даден пример с Австралия, където „вече са създадени нови сортове от пшеница, отличаващи се с по-добро усвояване на водата, което повишава продуктивността с 10-15%”. Посочен е и пример от Китай за одобряването на комерсиални сортове ориз с устойчивост към насекоми, както и на царевица с рационално усвояване на фосфора. В дългосрочен период (повече от 16 години) стратегията предвижда създаване на сортове житни растения, способни да усвояват азота от въздуха, както и на многогодишни житни култури, което щяло да доведе до по-рядко повторно засяване. В документа се посочва още създаване на „С4” ориз, който да подобри рязко фотосинтетичната активност и да увеличи по-драстично добива при тази най-важна за изхранването на населението култура.
Публикуването на стратегията беше определено от природозащитни организации, като „нагъл опит за пореден път да бъде разписано ГМО в дългосрочен план, като цел за България”.
Автор на документа е ректорът на Тракийския университет в Стара Загора проф. Иван Станков, който е депутат от АБВ и един от вносителите му, а в авторския колектив присъства не безизвестния защитник на ГМО акад. Атанас Атанасов от Съвместния геномен център. Поради факта, че подобна национална стратегия е внесена от депутат, а не по съответния ред от министерството и след това от Министерски съвет, НПО и браншовите организации не са информирани предварително за разглеждането му. Проектът е подкрепен от Министерството на земеделието и храните (МЗХ), а на заседанието при разглеждането му присъства и зам.-министър Цветан Димитров, но нито един браншови представител на НПО.
Заседанието на земеделската комисия през октомври се случва малко след като Министерство на земеделието и храните разпространи до медиите, че отстоява позицията България да е освободена от отглеждане на ГМО култури. Земеделското ведомство посочило това в 10 уведомителни писма до Европейската комисия, за да гарантира, че в страната ни няма да се култивират ГМО продукти. По този начин трябва да се направи невъзможно коригирането на географския обхват на база постъпили заявления или разрешения на ГМО продукти за култивиране.
С предприемането на тези действия трябваше да се забрани култивирането на територията на страната на следните ГМО продукти:
1. царевица Bt11xMIR604xGA21;
2. царевица MIR604;
3. царевица GA 21;
4. царевица Bt11;
5. царевица 1507 x 59122;
6. царевица 59122;
7. царевица 1507;
8. царевица MON 810;
9. соя 40-3-2;
10. карамфил Moonshadow 1.
От 2 април до 3 октомври 2015 страните-членки на ЕС имаха възможността да заявят чрез официално становище до Европейската комисия забрана за отглеждане на генетично модифицирани култури на територията на страната.
Това право е дадено на всяка страна членка с директива 2015/412 или Регламент No 1829/2003. България се възползва от това си право в последния възможен срок, след като от коалиция „За да остане природа в България” алармираха обществеността, че страната ни не е реагирала.
Въпреки усилията на природозащитниците и правото дадено от европейската директива, в края на октомври Европейският парламент отхвърли възможността отделните страни в Европейския съюз да могат да забраняват вноса на своя територия на одобрени в съюза ГМО храни или фуражи.
Предложението на Европейската комисия беше критикувано както от парламента, така и от неправителствени организации, защото би довело до въвеждането на граничен контрол в съюза. Аргументите бяха, че забраната може да доведе до фрагментиране на пазара и ще наруши приниципа на свободно движение на стоки в Европейския съюз. Не е ясно и чисто практически как би могъл да се осъществява контролът при положение, че между много държави няма граници. Предложението за отхвърляне идеите на Комисията беше подкрепено от 577 депутати, 75 бяха против и 38 – въздържал се.
Сега Европейската комисия има право да разрешава – след научен анализ – вноса на генномодифицирани продукти за използване за храна и фуражи, както и отглеждането им в Европейския съюз.
Одобрени за внос са над 60 генномодифицирани продукти, главно от Северна и Южна Америка. Разрешена за отглеждане в съюза е само един сорт генноmодифицирана царевица. Отхвърлянето на предложението от Европейския парламент означава, че Комисията трябва да го преработи или да се откаже от него.
97% българите са на мнение, че България трябва да продължи да отстоява, включително и пред Европейския съюз, съществуващите забрани за отглеждане на ГМО на нейна територия. Това показа последното изследване на общественото мнение, проведено от НЦИОМ през 2010. Тези нагласи не са променени, категорични са природозащитници.
