АЗ СЪМ ЗАВИСИМ ОТ ЕДНОКРАТНИТЕ ОПАКОВКИ

Има ли връзка между еднократните опаковки и хазарта? Наглед са несъвместими. Но… и двете водят да бързо удоволствие и тежки зависимости.

Кратка справка показва, че зависимостта е хронично състояние, което се характеризира с компулсивно търсене и употреба на субстанция или повтарящо се поведение, въпреки вредните последици. Тя засяга мозъка, поведението и много аспекти от живота на човека. Когато класифицират зависимостите, основно ги разделят на две: химически (зависимости от вещества) и поведенчески (нехимически).

Търкането на лотарийни билети е отнесено към поведенческите зависимости. При тях човек развива компулсивно и неконтролируемо поведение, което води до негативни последици, въпреки че не включва прием на вещество. Всъщност при съдовете за еднократна употреба има и прием на вещество. Това е съдържанието на напитката. Част от тези напитки са класифицирани като водещи до химически зависимости. Но да се върнем на опаковката. Самото й използване води до поведенческа зависимост.

При търкането на лотарийните билетчета поведенческа зависимост се характеризира с непреодолимо желание за хазарт, което продължава въпреки негативните последици (финансови загуби, проблеми във взаимоотношенията, загуба на работа и т.н.).

Продължителното използването на еднократните чашки води след себе си до замърсяване на околната среда, последвано от вреди за здравето на човека. То води и до загуба на ресурси, последвано от преки финансови вреди. Въпреки това, както при хазарта, хората изпитват безпокойство или раздразнителност, когато някой се опита да им отнеме еднократните опаковки. Да им покаже, че „не са тръгнали по правия път“.

Както при всяка друга зависимост, и тази започва някак безобидно. Някой друг („дилър“) ни предлага да пробваме. Сутрин в кафенето. Изумително удобно! Консумираш и хвърляш! В началото е за удобство на самия „дилър“. Не му се налага да мие старите порцеланови чаши. Просто в края на работния ден изхвърля пълните торби със смет. После виртуалният свят ни разкрива историята на модерния човек. Еднократната „картонена чаша“ е в крак с новия житейски ритъм. Всичко е на висока скорост. Конкуренцията ще ви отвее, докато се занимавате с досадната посуда. После ставаме важни! Друго е да се разходите по главната с брандирана чаша от скъпа напитка. Ще демонстрираме статус. В края на деня вече сме зависими. Купуваме храна за вкъщи. И всичко – в еднократни опаковки. После по позната схема – в чувала за смет и в контейнера. В края на деня дърпаме чертата: „то било много лесно така“. Щрак! Капанът на зависимостта се е затворил. И така ден след ден искаме от същото още веднъж и още веднъж. Неусетно увеличаваме дозата.

Животът е хубав! И не разбираме защо понякога това води до конфликти с близки, колеги или семейни приятели. Защо някакви „зелени“ непрекъснато се опитват да ви внушат вина.

После неочаквано гледаме по телевизията или в „Тубата“ филм за ширнали се сметища, огромни количества отпадъци, тревожни картини. Обзема ви тревожност. Чувствате се безсилен да промените бъдещето… Усещате, че нямате контрол над живота си. Депресия!

Спокойно, има изход! Първата стъпка е да признаете пред себе си: АЗ СЪМ ЗАВИСИМ ОТ ЕДНОКРАТНИТЕ ОПАКОВКИ!