Как се надува информационният балон

Кога в България е имало повече жертви от автомобилни катастрофи – през далечната 1990-та или през 2025 г.? Логичният отговор е зората на демокрацията, особено ако изхождаме от броя на автомобилите. Тогава по пътищата у нас са се движили 1,3 милиона коли, а сега – близо 3 млн. И въпреки това статистиката ще изненада мнозина: преди 35 години в България е имало три пъти повече жертви на автопроизшествия.

Ако се върнем още по-назад – през 1970-та, когато моторните превозни средства са били 20 пъти по-малко, жертвите по пътищата са били двойно повече от настоящето.

Причината вероятно не се крие в броя на колите, въпреки че това е първата причинно-следствена връзка в съзнанието ни. А дали водеща не е тяхната безопасност и правилата за пътуване, които тогава са били доста по-либерални? Но ако не си задаваме въпроси и не търсим причините, ще изсипем дузина епитети като „стъкмистика", „манипулация", „тънки и глогинки" и т.н. Нормално е човешкият мозък да се уповава на стереотипи и вярвания. Едва ли някой не е чувал разкази как в миналото е било доста по-безопасно и спокойно да се ходи по улиците. Но не е нормално да приема казаното за чиста монета и да не си задава въпроси.

Защото както казва Иван Люцканов от платформата „Землевеж", понякога това, което знаем, вече не е вярно. Понякога това, което вече не ни интересува, още е важно. Контекстът е важен, а привидно логичното невинаги е вярно. Не можем да налучкаме всички данни от обща култура. Понякога ни лъжат, а социалните мрежи не помагат да се предпазим. Напротив, Фейсбук ни дава още и още от една и съща манипулация, на която веднъж сме вдигнали палец. Ето как социалната мрежа ни показва публикациите и ни свързва с профили, които имат идентични на нашите възгледи, посочва Иван Люцканов:

https://haoopeng.github.io/echo/?lang=bulgarian&fbclid=IwAR03fXSarW8mBW3KB6zh3fdcUloa1AX76hh5P3MjXvBdezK0oxN7zy6at9g

(Източник: Reuters, Oxford).

Това е симулация на интеракция между хора в социална мрежа. Те коментират, лайкват, четат съобщения, пишат съобщения и т.н. Различните цветове показват различни политически пристрастия. В началото на общуването в социалните мрежи един потребител общува с профили с различни политически пристрастия. Интеракцията е между всички. В един момент тя се ускорява и се формират цветови балони. Хората започват да общуват, да виждат съдържанието, лайковете, да пишат съобщения, само с хора от техния цвят балон. Това става доста бързо – за дни или за седмици, твърди Иван Люцканов. И тогава алгоритъмът те поставя в състояние да получаваш само идентична информация. Ако в нея има нещо невярно, ти няма да си в състояние да я опровергаваш, казва основателят на „Землевеж". Това е симулация как алгоритмите „балонизират" съдържанието, което виждаме. И това вече е проблем.

Ако социалната мрежа ти дава още и още от едно и също „ястие", което обичаш, няма как да разбереш, че съществува и друга истина или просто „по-добър готвач". Да, социалните мрежи не са единствената медия. Но 66% от българите ползват Фейсбук за източник на новини, 35% – Ютуб, а 20 на сто – ТикТок. Излиза, че всеки втори българин живее в информационен балон.

И какво от това?!

"Дезинформация" се разпространява по причини, че някой ѝ вярва. И тази вяра помага тя да стига до все повече и повече хора – чрез споделяния, лайкове, коментари.

Ами нека си вярват, щом не пречат на останалите? – ще кажете.

Вредата от „сляпата" вяра и дезинформацията обаче оказва огромни последствия върху цялото общество, въпреки че не всички са се повлияли от нея. Защото политиката изпълнява приоритетите на гласоподавателите (поне на теория). А гласоподавателите определят приоритетите си според актуалните си впечатления. А актуалните им впечатления понякога са неверни. И… тогава политиките стават грешни, заключава човекът, който дава отговор на въпроса „Защо Евростат не мисли като нас?".

Четете заглавие в медиите „Една от 10 майки е тийнейджерка". И то е неоспоримо – по данни на НСИ, 10,9 на сто от живородените деца през 2025 г. са от майки под 20-годишна възраст. Обикновено под такива новини има дузина възмутителни коментари в социалните мрежи. Водено от нагласите на гласоподавателите, правителството може да реши да пренасочи допълнително средства за ограмотяване на ромски общности, социални програми към млади майки и т.н. за сметка на инвестиции в други сектори. Реалната картина обаче е, че броят на живородените деца от майки под 20-годишна възраст у нас трайно намалява. Пак по данни на НСИ през 2000 г. процентът е 17,4. Но ако гласоподавателят или медията не потърсят повече информация по темата, а политиците я спестят, най-вероятно ще решават вече несъществуващи проблеми, вместо да се фокусира върху важните. А избирателят ще аплодира и ще обвинява другиго, че качеството му на живот се влошава. И това се превръща в проблем за всички.

Затова търсете, питайте, анализирайте различни източници! Иван Люцканов го прави със „Землевеж". А отговорът му на въпроса „Защо?", е много прост: „За кеф".

Иван Люцканов е създател на платформата „Землевеж", която от 2019 г. се бори срещу дезинформацията. Четири години по-късно той влиза в класацията на Форбс „30 под 30" за социално предприемачество. Чрез „Землевеж" Иван превръща сухите статистически данни в цветни, достъпни и лесни за разбиране инфографики. Страстта му е да разплита сложните световни процеси и да търси истината зад числата. 

Иван е родом от Варна. Завършил е бизнес икономика в Мюнхен. Натрупал е богат международен опит в Германия, Чехия и САЩ, работейки за компании в сферата на стратегическото консултиране, логистиката, кръговия текстил и онлайн търговията (включително Amazon).

Този текст е създаден в рамките на инициатива „Граждански диалози за Европа във Варна", финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София" (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.