Как едно летище се превърна в соларен парк и дом за дивите съседи

През далечната 1968 г. разстоянието от около 140 км от Варна до Силистра и обратно може да се пропътува със самолет. Първите пътнически полети се извършват от малката писта в близост до Силистренското село Калипетрово със самолет АН-14 „Пчолка“. Капацитетът му е едва 8 пътника, но е удобна връзка за София във време, когато в Силистра няма дори жп превоз. За официален старт на Летище Силистра, намиращо се в землището на село Полковник Ламбриново се счита 27 ноември 1970 г. – 4 години преди откриването на силистренската жп гара. Тогава е извършен първият пътнически полет със самолет ИЛ-14, превозващ 32 пътници от София. Три години по-късно машината е заменена от АН-24 с капацитет 48 души. Има по два полета ежедневно – един сутрин и един вечер.

Въпреки че е класифицирано в категорията на „малките летища“, аеропорта разполага със солидна инфраструктура. Бетонната писта с дължина 2,5 км му позволява да обслужва средно големи пътнически и товарни самолети. Освен тях обаче, то изпълнява товарни, селскостопански и дори военни полети. Мястото е имало стратегическо значение и секретен статут, като е разполагало с оборудване и зони, предназначени за разполагане или съхраняване на бойни самолети.

Залезът

След политическите и икономическите промени в България в края на 1989 г., вътрешните въздушни линии в страната драстично се свиват заради липса на държавни субсидии и скок в цените на билетите. Полетите до Силистра постепенно оредяват и спират. Почти три десетилетия след откриването си, летището е официално закрито със заповед на министъра на транспорта от 6 декември 1999 г.

В продължение на следващите над 20 години теренът от около 165 хектара остава пуст. Огромните площи от бетон и асфалт, някогашните терминали и хангари започват да се рушат. Мястото се превръща в запустял индустриален терен или т.нар. brownfield, Липсата на човешка дейност е съпътствана и от липса на естествена природа заради запечатването на почвата с бетон.

Новата роля

Едва преди няколко години теренът е придобит от независим производител на електроенергия с цел развитие на зелени технологии. Това го рестартира за нов живот. През есента на 2024 г. Rezolv Energy прави първа копка за изграждане на един от най-големите соларни паркове у нас с намерение не само да произвежда чиста енергия, но и да възстанови позамрялата слава и природа на мястото. През май 2026 г. е открит соларен парк „Св. Георги“ с 400 000 панела и мощност 225 мегавата. От 165-те хектара на бившето летище започва електропроизводство, равно на около 1% от електроенергията, генерирана в България. Наличието на една от най-големите батерии за съхранение на енергия пък позволява доставките на ток да се извършват дори, когато няма слънце.

Парк „Св. Георги“ не се ограничава единствено в производството на зелена енергия, а има амбицията да се превърне в истински зелен парк с история. През следващите месеци, заедно с деца от местното училище, на територията му ще бъдат монтирани 55 къщички за животни и птици, в т.ч. за синигери, таралежи, катерици, сънливци. Това ще се случи в рамките на инициативата „Дом за дивите съседи“. Ще бъде поставена информационна табела, посветена на биоразнообразието в региона и историята на мястото. Шест камери за видеонаблюдение ще осигуряват едновременно проследяемост на резултатите и сигурност. Научно-популярен филм ще разкаже за кръговрата на историята – от шума на самолетни двигатели и военната авиация, през разрухата, до съвременен център за зелени технологии и споделен дом за дивата природа. За да си припомним историята на това място и да се запознаем със съвременната му роля. Защото само нещо, което познаваме, можем да обикнем и опазим.

Снимки: Facebook/АртСилистра и Rezolv Energy