Ивайло Попов: Има риск нови ГМО да се появат в чиниите ни

Ивайло Попов е магистър по право. Член е на Управителния съвет на екологично сдружение „За Земята“. От 2011 г. работи по темите храна и земеделие в сдружението. Експерт е по устойчиво селско стопанство, политики, свързани с ГМО, обща селскостопанска политика на ЕС и мерки за насърчаване на малки и средни земеделци.

Г-н Попов, екологично сдружение за „Земята“ инициира през тази седмица писмо – призив към земеделския министър във връзка с т.нар. продукти с редактиран геном. Бихте ли изяснили по какво всъщност тези продукти се различават от генно-модифицираните и защо са опасни?

– Редактирането на гени е термин, използван за група от нови техники, които се развиват с нарастващи темпове през последните години. Разликите най-общо са свързани с технологията – тя позволява не просто да се вкарват гени от различни видове, но и да се заглушава действието на съществуващ ген в организма. Работи се с т.нар. молекулярни ножици, които

режат на определени места ДНК

и чрез естествените процеси на поправката на ДНК се получава модификацията. Рисковете са много сходни със съществуващите, класически ГМО. Те са свързани с това, че може планирано или не, да се вмъкне ДНК в организма. Бяхме свидетели преди месец – два на голям скандал в Щатите, когато компания модифицираше крави, за да растат без рога. В същото време неволно бяха вкарали и ген за антибиотична резистентност на кравите. Това показва, че ефектите и потенциалните рискове от тези техники не са достатъчно изследвани и се подценяват.

Какво гласи решението на Европейския съд от юли миналата година и защо всъщност едва сега става ясно, че то не се изпълнява?

– Не беше реалистично да очакваме, че веднага след решението то ще може да се приложи на практика. Със сигурност беше нужен период, в който и Европейската комисия, и националните власти да се подготвят. В крайна сметка станахме свидетели на това, че нищо не се прави, за да се приложи решението. Решението на Съда на ЕС ясно казва, че всички продукти, произведени с новите техники на редакция, трябва

да се третират както класическите ГМО продукти

Трябва да получат разрешение, за да се продават на пазара или използват в земеделието, да се разработят методи за идентификацията им, трябва да има контрол за незаконен внос на територията на ЕС, да се етикетират и да се проследяват на пазара, в това число за наличието за негативни ефекти. Всичко това предполагаше някакъв период, в който властите да се подготвят. Почти не съществува в момента метод за откриването на продукти с редактиран геном. Надявахме се това да бъде преодоляно, като на отговорните научни институти, с които работи ЕК, бъде даден мандат и финансиране, за да разработят такива методи. За съжаление повече от година това не се случва.

И това е притеснителното.

Още в началото на годината попитахме Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) дали провежда контрол за наличие на точно такива продукти. Отговориха ни, че не се прилага, тъй като няма разработен метод.

Притеснителното е, че вече има комерсиално отглеждане на такива продукти в Щатите и Канада – рапица и соя. Все още няма големи количества от тях и рискът да попаднат на европейския пазар е сравнително малък, но все пак съществува. Ако не се вземат бързи мерки да се приложи решението, се притесняваме, че

има риск да се появят и в нашите чинии

без да са оценени за безопасност, без да е осъществен контрол върху тях. Затова е крайно време да започнем публично да изискваме. Още повече, че бяхме притеснени от това искане на финландското председателство на Европейския съвет.

Какво представлява проучването на продуктите с редактиран геном, което предлага финландското председателство на Съвета на Европа. Каква е целта му?

– Проучването изисква да се изследват правните последствия от прилагането на решението на Съда на ЕС. Това е поредното средство за отлагане прилагането на решението. А съгласното правото на ЕС, такова решение трябва веднага да започне да се изпълнява. Такова проучване трябваше да стартира веднага след излизане на решението, преди повече от година. В момента то се използва за забавяне на приложението. По-притеснителното е, че вероятно ще се използва и като инструмент, за да се прокарат промени в законодателството на ЕС. Виждаме такъв

натиск от биотехнологичните компании

Повече от година се опитват да издействат поправки в законодателството, които да дадат много по-облекчен режим на продуктите с редактиран геном и много по-бързо те да стигат до пазара, за сметка на сигурността и безопасността на потребителите и земеделците. В това проучване виждаме политически инструмент за забавяне прилагането на решението и в крайна сметка промяна на законодателството. Самото изследване може да установи, че прилагането на решението ще стане трудно поради чисто правни или технологични причини. Ние имаме решение за тези проблеми. Да, наистина съществуват трудности, но вместо да се бавим да установяваме нещо, което вече се знае, трябва да започнем да ги решаваме. Едно такова изследване по-скоро би трябвало да установи как по-широкото навлизане на такива техники ще се отрази на правата на земеделските производители да произвеждат и разпространяват семена, да отглеждат животни. С по-широкото навлизане на такива техники

пазарът на семена ще се концентрира

чрез налагането на големите компании, които държат патентите за тези техники. Най-важното е да се изследва способността за ефективен мониторинг на потенциалните неблагоприятни резултати, като се осъществява надзор след пускането на пазара. Вместо да търсим защо не можем да приложим това решение, трябва да търсим какви са рисковете за потребителя и фермерите и да се опитваме да ги намалим.

Каква е ситуацията в България по отношение контрола на ГМО и продуктите с редактиран геном? Има ли от какво да се притеснява българският потребител?

– По отношение на ГМО от години се прилага контрол, който не е перфектен, но е на прилично ниво. Правят се тестове, проследяват се продукти, комуникира се с другите държави – членки, за да се установи кога и в какви продукти има рискове. Но по отношение на продуктите с редактиран геном

няма контрол

Липсва дори базата, за да могат да ги изследват и да ги откриват. И това е изключително притеснително. Затова основното ни искане е да започне разработка на методите за изследване, което е задължение на Европейската комисия. Трябва да се въведе единен метод по детекция, верифициран метод на европейско ниво и националните органи да започнат ги използват. Ролята на българската държава е да изисква възможно най-скоро да се разработят такива методи, а не в случая да дава мандат за проучване, което би забавило още повече разработването им.

Какви действия ще предприемете, ако решението на Европейския съд продължи да не се изпълнява под различни доводи и оправдания?

– Поддържаме връзка с колегите от цяла Европа, слушаме разговори с новите еврокомисари, за да видим каква ще е новата политическа обстановка. Това беше и една от причините по-рано тази година да не стартира сериозна кампания, знаейки че отговорните политици скоро ще напуснат постовете си. Финландско предложение ще бъде първото изпитание

Ако видим, че политиците по-скоро се опитват да обслужват интересите на бизнеса с ГМО, а не на гражданите и фермерите, ще започнем сериозна кампания. Ще се опитаме да предоставим възможно най-подробна информация на потребителите и фермерите. Ще предприемем действия, които винаги сме използвали – петиции, протести и т.н. Но най-важното в момента е да разберем какви са политическите настроения, кои политици ще застанат на страната на големите производители на ГМО и съответно ще решим какви мерки да предприемем срещу тях. Това решение ще е лакмусът, за да може по-добре да планираме действията си. В началото на декември ще има европейска среща по темата с представители на екологични, фермерски и други организации, на която ще обсъдим бъдещите си действия. За да можем в началото на следващата година да започнем още по-усилена работа по темата.

Успех!

Свилена Велчева

Журналист

    25.10.2019 16:03 | Храна/Здраве